С елитно стадо Тогенбургски кози, но без перспектива – оттук накъде?

21 април 2026, 10:30

Лилия Александрова

722

Пашата на козите е на 480 м надморска височина между селата Голямо Дряново и Ясеново.

Търсене на млечни продукти има, но при липса на подкрепа работата натежава

Звънливи гласове на чанове озвучават пасищата под местността Узана на 480 метра надморска височина между селата Голямо Дряново и Ясеново. Стопанинът Ангел Ангелов е извел на паша своите кози от елитната порода Тогенбургска. Създавал е стадото чрез селекция повече от десетилетие. Сега фермерът намалява значително броя на животните в сравнение с първоначалните 100 броя, въпреки че мечтата му е била да ги направи поне 300.

Бутиковите млечни продукти от козе мляко се изкупуват бързо, но абсурдните административни изисквания, ниското подпомагане, проблемите с работниците и необходимостта да управлява фермата и мандрата, а междувременно да работи като учител по музика – всичко това вече натежава на Ангел Ангелов.

Днес фермерът е изправен пред нова тежка промяна

- неговият баща Георги, който е основател и основен стълб на фермата, е със здравословни проблеми и вече не може да бъде пастирът, на когото семейството досега безусловно е разчитало. Така заедно с отглеждането на козите и производството на млечни продукти, за Ангел вече приоритет са и специализираните грижи за тежко болен родител.

„Наименованието „Мандра и козеферма Бруков" е израз на почит към моя прадядо, който е бил преселник от Одринска Тракия. След Санстефанския мирен договор границите се затварят за преминаване и неговото стадо остава в Одринска Тракия, а той успява да избяга в България", каза Ангел Ангелов за вестник „Български фермер" и продължи: „Навремето във всеки двор е имало селскостопански животни. Баща ми Георги е бил миньор, но дори тогава казвал на колегите си, колко иска да има стадо животни.

Преди 35 години той започна да отглежда обикновени местни кози

Бяха близо 40 животни, но се оказа, че няма ефективност. Козите даваха малко мляко, нямаше добра изкупна цена. Когато идваше време да се купят жито, бали, баща ми все ми искаше някой лев. Толкова труд полагаше, а не изкарваше достатъчно дори за изхранване на козите. Тогава видях, че има кози с по-висока млечност. Взехме 5 чистокръвни млечни кози от швейцарската порода Тогенбургска. Работихме с д-р Пенко Зунев от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян. Той ни посъветва да вземем тази порода, защото имаше Англо-нубийски, Българска бяла млечна, Саански, но когато видя, че сме на 480 метра надморска височина в полите на Балкана, каза: Тази порода е най-добре приспособена към местните планински условия. Послушах го и се видя, че тези животни не боледуват и се чувстват добре на това място. Д-р Зунев остана много доволен от резултатите, които получихме. Добивът на мляко се увеличи. На следващата година махнахме всички местни кози и започнахме да работим само с Тогенбургски."

От 30 години Ангел Ангелов се занимава със селекцията

на животните: „Средната млечност на Тогенбургската порода е 3,5-4 л на ден от коза, което е по-малко в сравнение със Саанската и Българска бяла млечна, но през годините ми направи впечатление нещо друго: през 2012 г. започнах да отглеждам и Българска бяла млечна и видях, че млечността е по-висока от тази на Тогенбургските кози. Но самите климатични условия при нас - когато вали сняг или дъжд - на първия ден от влошаването на времето добивът на мляко намалява, докато при Тогенбургската е необходимо почти цяла седмица лошо време, за да започне да намалява добивът. Също така, показателите на Тогенбургската порода са по-добри от тези на Саанските, тъй като съдържанието на сухо вещество е по-високо, както и маслеността.

Това се отразява върху качеството на млечните продукти, защото качествени млечни продукти се правят от качествена суровина. Няма как от некачествена суровина да направиш качествени продукти."

Фермата няма непродадена продукция:

„Продуктите ни се търсят. Правим малки количества, до декември вече всичко е разпродадено. По наредба 26 преработваме само собствена суровина, продаваме катък, масло, кисело мляко, зряло сирене и няколко вида кашкавал – натурален, с манатарки, със сушени домати и маслини или с трюфел. Млякото на Тогенбургската порода няма силно изразен мирис. Продуктите ни са подходящи за хора с алергии към кравето мляко. Редовно участваме на фермерските пазари в Стара Загора, Габрово, Трявна, Враца, София", сподели Ангел Ангелов и посочи още: „Синът ми учи последна година за технолог по храните. Експериментира с различни вкусове, твърди сирена."

Козефермата е със затворен цикъл на производство

и с капацитет за преработка на 500 л мляко на ден. Това е безспорно предимство за семейството, но всичко се променя, когато дядо Георги получава инсулт. Децата още се обучават, а Ангел се налага да работи като учител по музика, поема още грижите за животните, добива и преработката на мляко, пазарната реализация на млечните продукти. Липсата на помощ в усилената физическа работа кара фермера да се задъхва: „Няма на кого да разчиташ за работа. Имахме 150 кози и планирах да ги увелича до 300, за да е по-ефективно стопанството, но няма хора и сега дори ги намаляваме.

Тази година по-рано заплодихме,

за да имаме ярета за Великден. Голяма част от тях продадохме, останалата част са за Гергьовден и ще имаме около 16-18 килограмови ярета. Гледам, агнешкото в магазина се продава за 19-20 евро/кг - и то не е прясно като нашето, което можеш да си го вземеш заклано предния ден или сам да си го заколиш. За Великден продавах на 16-17 евро/кг, но за Гергьовден едва ли ще успея да задържа тези цени. Останаха ми само женски за разплод, мъжките почти ги разпродадох.

Всички разходи скачат безбожно. Въпреки че направихме малка фотоволтаична централа, всеки месец плащам между 300 и 400 евро ток. Буквално е непосилно, като сметнем и фуража, заплатата на работника, водата... Реално погледнато издръжката на фермата излиза 3 500 евро на месец - от къде да ги изкарам тези пари?! Евентуално сега ще ни подпомогнат, в минали години са давали 6-7 евро на животно по de minimis или по мярката заради войната в Украйна. Това са 2-3 бали на животно за цялата зима. Миналата година заради шарката по ДПЖ останахме без паша и добре, че зимата беше по-мека. Принудих се да продам част от животните, за да изхраня другата част. От 150 кози сега са 100 и продължавам да продавам, защото не виждам перспектива. Решил съм да оставя 20-30 животни. Ако дойдат по-добри времена, пак ще ги развъдим. Те лесно се въдят, но няма работници. Имам къде да настаня работници, но няма желаещи.

Бих искал да автоматизирам процесите във фермата,

но банките вече не ни дават кредит – казват, че сме рисков сектор. Сега ми трябва кредит за трактор, но банкерът казва: първо обслужи кредитите за мандрата и за обора. Ще дойде някоя шарка, ще унищожи цялото стадо – тогава какво правим?! От двете ми страни имаше шарка – добре, че фермата се намира на висока надморска височина, няма досег с други животни, храната им е чиста.

Малките ферми просто загиваме. В по-голяма степен ни се пречи, отколкото да ни подпомага – с какви ли не условия и изисквания", притеснен е Ангел Ангелов.