През април при лозата протичат фазите: набъбване, разпукване на пъпките, развитие на първи - трети лист и начало на отделяна на реса предимно в южните райони на страната. Успоредно с активизиране на вегетационните процеси при лозата започва вредната дейност и на някои неприятели.

През първата половина на април, при средноденонощни температури над 10-12°С, протича вредната дейност на лозовата пъстрянка. Този вредител има две поколения годишно и зимува като гъсеница под кората на лозата. Презимувалите гъсеници причиняват повреди по пъпките на лозите (изгризват вътрешността им). Лозовата пъстрянка нанася по-сериозни поражения на късните сортове лози. При плътност на вредителя над икономическия праг на вредност (1 гъсеница на главина преди разпукване на пъпките, 2 гъсеници - след разпукване на пъпките) се препоръчва двукратно третиране през 10 дни с някои от посочените инсектициди: Суми Алфа 5 ЕК – 0,025% (Оазис, Сумицидин), Ламдекс Екстра – 0,06%, Карате Зеон 5 КС – 0,02% и др..

При лозите до средата на април е необходимо да се провеждат наблюдения за появата на сивата лозова педомерка. Тя зимува като гъсеница под кората на лозата и се активизира в началото на вегетацията. Гъсениците изгризват вътрешността на пъпките. Неприятелят има защитна окраска и трудно се забелязва. Растителна защита се налага при праг на вредност 1 гъсеница на главина. Срещу този вредител може да се използва някои от инсектицидите посочени за борба срещу лозовата пъстрянка.

През третото десетдневие на април се следи за повреди от акари. Лозовата краста се причинява от ериофиден акар. Акарът има няколко поколения годишно. Презимуват женските индивиди в пъпките на лозата. В началото на април те започват да се хранят с вътрешността на пъпките. По-късно акарите преминават по леторастите и листата. Повредите от този неприятел са характерни – по листата на лозата се наблюдават полузатворени гали, които от долната страна на листа са покрити с бял памукоподобен налеп. Първото пръскане срещу причинителят на лозовата краста се провежда в края на април, а второто – седмица по-късно с някои от регистрираните акарициди.

В края на април трябва да се извърши обследване на лозите за установяване наличието на жълт лозов акар. Първото третиране се провежда при дължина на леторастите 8-10 см, а следващото – след 10-15 дни.

В края на април и през първото десетдневие на май се извършват наблюдения за наличие на един от най-важните вредители по лозата - шареният гроздов молец. Повредите се причиняват от гъсениците, които се хранят с пъпките, ресите и плодовете на лозата. Неприятелят има три поколения годишно и зимува като какавида под старата напукана кора на главините. Пеперудите от първото поколение се появяват до средата на април. Те снасят яйцата си по пъпките, по ресите и по младите леторасти. Гъсениците от първото поколение повреждат ресите. Борбата срещу шарения гроздов молец трябва да се насочи срещу гъсениците от първото поколение. Провеждат се две пръскания, през 10-12 дни с някои от инсектицидите: Дипел 2Х – 0,1%, Ламадекс Екстра – 0,1%, Плинто ЕК - 0,04%, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,025% (Оазис) и др..

През април при лозата, през междуфазния период 1-3 лист, се провежда третиране срещу болестта екскориоза (Phomopsis viticola) с някои от регистрираните фунгициди (Делан 700 ВДГ – 0,05%). През по-късните фази от вегетацията на лозата фунгицидите, които се използват срещу причинителят на мана са ефикасни и срещу екскориоза.

Литература:

Справочник по растителна защита - Земиздат