Акарите също не трябва да се подценяват, както и листната муха, която не е разпознаваема от овощарите

Ваня ВЕЛИНСКА

Обикновена сливова щитоносна въшка

Неприятелят се определя като един от най-опасните за културата, но не само, тъй като напада още ябълка, кайсия, праскова, орех, бадем, акация, дъб и други овощни и горски видове. Щитоносната въшка може да доведе до големи загуби на реколтата, причинявайки отслабване на растежа, частично изсъхване или пълно загиване на нападнатите дървета. Освен пряката вреда въшката нанася и косвена, тъй като отделя т. нар. медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички, които затрудняват асимилацията и дишането на дърветата. Затова често при нападение на сливова щитоносна въшка се използва и името „чернилка".

За вида

0 Женските щитоносни въшки са с тъмножълт до кафявочервеникав цвят и тъмнокафяви напречни ивици. Тялото им е несегментирано, изпъкнало, полусферично.

В зависимост от храната те могат да се различават по форма, големина и цвят.

0 Мъжките въшки са с червеникав цвят и тялото им е покрито с фин белезникав прашец, който наподобява восък. Имат само една двойка крила. Мъжките насекоми се срещат рядко и в по-малък брой.

0 Яйцето е дребно, белезникаво, с овална форма.

0 Ларвите, от които се развиват мъжките индивиди, имат удължено, тясно и продълговато тяло и са покрити със стъкловидно светлосиво щитче.

Развитие

Обикновената сливова щитоносна въшка развива едно поколение годишно, но в някои южни райони – може и две. Зимува като ларва от втора възраст, червеникава на цвят и с плоско тяло, подобно на дребна люспица, която най-често се укрива по долната страна на клоните и клонките, в разклоненията, под старата и напукана кора.

През пролетта при затопляне на времето и със започване на сокодвижението ларвите се придвижват към младите клонки, избират си подходящо място за смучене на сок, където остават през целия си живот.

С нарастването телесната им покривка става твърда и се превръща в здраво щитче, под който са възрастните женски. Към края на пролетта те се оплождат от излетелите мъжки. Една женска снася около 2000 яйца, които отлага и натрупва под тялото си, покрито с твърдия щит. Ембрионалното развитие на яйцата е около две седмици. Излюпилите се ларви остават известно време под щита, след това се разпълзяват и се заселват предимно по долната страна на листата. Там те смучат сок чак до есента. Със застудяването на времето преди окапването на листата, когато са във втора възраст, те отиват в местата за зимуване.

Други щитоносни въшки

По сливата, макар и по-рядко, вредят още: сферична сливова щитоносна въшка, която е най-опасна, прасковена щитоносна въшка, двубрадавична щитоносна въшка и др.

Контрол

0 Срещу зимуващите ларви се пръска през пролетта, когато те се придвижват към клонките.

0 Срещу новоизлюпените ларви се третира през юли.

При формиране на завръза през пролетта, както и във фаза нарастване на плодовете се използват контактни инсектициди.

Срещу ларвите на обикновената сливова щитоносна въшка обикновено са ефективни и инсектицидите, използвани за борба с гъсениците на сливовия плодов червей.

За да се постигне ефект от инсектицидите, то те трябва да имат добър контакт с въшките. Ето защо е важно да се пръска качествено, като се омокрят всички части на дърветата.

0 Извършва се зимното третиране, след като преминат зимните студове. През невегетационния период срещу зимуващи ларви се използват маслени препарати.

0 Въшка има някои естествени неприятели – калинката, а също и вътрешнопаразитни насекоми, които могат да се прилагат за биологичен контрол и интегрирана растителна защита.

Акари

Това са ненасекомни неприятели, които могат да причинят сериозни повреди по всички културни растения. Те се явяват сериозен проблем в отделни години, като най-често това се дължи на климатичните условия за периода.

Акарите нямат собствена температура и затова функционирането им зависи от съчетанието на биотични и абиотични фактори, както и от човешката дейност.

Най-подходящите условия за развитието на акарите са високи температури и ниска относителна влажност на въздуха. Последните лета се характеризират именно с такива условия, ето защо и на много места в страната имаше сериозни нападения от вредителя, и то при различни култури.

Биологична особеност на всички акари е, че развиват много поколения през годината, което предопределя да се следи развитието им, за да може да се постигне по-ефективен контрол.

Много важен фактор за контрол на акарите при сливите е прилагането на широкоспектърни инсектициди за справяне с икономически важните вредители по културата. При неправилното им използване се стига до унищожаване на част от полезната ентомо- и акарофауна, които са естествен регулатор на вредните акари.

Сливова листна муха

Неприятелят е сравнително непознат за овощарите, рядко се посочва сред опасните вредители по културата.

Характерно за листната муха е, че ларвите образуват гали, които са разположени по главната жилка на листата, като те са по една на един лист. В мястото на повредата тъканта е удебелена, листната петура се деформира, има червеникава окраска, окапва по-рано.

Неприятелят се установява в овощни градини, в които не се прави дълбока обработка на почвата, с която се унищожават ларвите, които зимуват там. Следствие мухата презимува успешно, а и когато не се извършват и растителнозащитни третирания, то възниква сериозна опасност от увеличение на популацията ѝ.