18° C, предимно ясно
Този тор е по-слабо подвижен в почвата и по-трудно се измива в сравнение с нитратната форма, поради което загубите при него са по-малки
Количеството на внесените в почвата минерални торове, а също и на изнесените от растенията хранителните вещества, са сравнително непостоянни и зависят от особеностите на отглежданите култури, добива, почвеното плодородие, климатичните условия, агротехническите практики и преди всичко от интензивността на торенето.
Съотношението на изразходваните хранителни вещества, които влияят за формиране на единица основна и съответното количество допълнителна продукция, е различно.
При всички полски култури от трите основни хранителни елемента азот (N), фосфор (P) и калий (K) с най-малък относителен дял участва фосфорът, а кореноплодите и клубеноплодите изразходват повече калий.
Така например,
за формирането на 100 кг основна
и допълнителна продукция
от почвата се усвояват следните количества от основните хранителни елементи в килограм активно вещество:
0 пшеница - N - 2,5-3,5; P - 1-1,5; K - 2,6-3,0;
0 ечемик - N - 2,6-3,5; P - 1,3-1,5; K - 2,0-2,5;
0 царевица - N - 2,5-3,5; P - 0,8-1,5; K - 2,0-2,5;
0 слънчоглед - N - 4,5-6,6; P – 1,4-2,0; K - 5,0-6,6;
0 фасул - N – 2,5-5,0; P 2,0-2,5; K – 4,0-5,0;
0 люцерна – N - 1,5-2,5; P – 0,5-0,7; K – 2,0-,5.
Полските култури рязко се различават помежду си и по продължителността на периода на хранене. Така например при зимните житни той е около 200 дни.
При повечето от тях се наблюдава натрупване на азот и фосфор в надземните части до края на вегетацията. Пшеницата от поникване до изкласяване поглъща 70% от азота и калия и 65% от фосфора.
Най-динамичният фактор в себестойността на произведената продукция, а оттук и в нейната конкурентоспособност за заемане на определена ниша при реализацията ѝ на пазара, е стойността на минералните торове. Ето защо от
голямо значение е оптимизирането на торовата норма
В отделните страни се разработват различни модели за оптимизиране на препоръките за торене на отделните култури с азот, фосфор и калий. В тях са заложени основните фактори, които си взаимодействат при формирането на добива на отделните култури за определена площ на стопанствата в рамките на едно сеитбообръщение.
От масово използваните в земеделското производство е карбамидът (уреята) - най-концентрираният азотен тор. Съдържанието на азот в него е 45-46%, докато при амониевата селитра е 34-35%, при амониевия сулфат е 20-21%, а при натриевия нитрат – 15-16%.
Уреята (CO2(NH2)2) е единственият органичен азотен тор. Азотът в него се намира в амидна форма, която под въздействието на ензима уреаза се транформира в амониев азот. Под влиянието на този ензим внесеният в почвата карбамид се разпада до амониев карбонат, който след това преминава в амониев хидроокис (NH4 OH). Образуващите се амониеви йони взаимодействат с почвата като тези от амониевите и амониево-нитратните торове. Нитрифицирането тук протича неколкократно по-интензивно в сравнение с азота в амониевия сулфат.
При смесването му с почвата
загубите се свеждат до минимум,
а при заораване на 10-15 см се избягват почти напълно.
Този тор е по-слабо подвижен в почвата и по-трудно се измива в сравнение с нитратната форма, поради което загубите при него са по-малки. Той в най-малка степен се измива от дъждовете със засилена интензивност, а практически не се измива от дъждовете с интензивност да 50 мм/час.
Като по-бавно действащ тор поради хидролизата на амидната форма, уреята влиза в поглъщателния комплекс, осигурява по-плавно изискванията на растенията с азот през отделните фази на органогенезиса, без да предизвиква стресови състояния.
Разхвърлянето на този тор по повърхността на почвата за пролетно подхранване трябва да става в подходящо време, за да може да се ограничат загубите на азот. При неутрални до кисели почви те са незначителни.
Като по-концентриран азотен тор и това, че азотът е в амидна форма, карбамидът се явява и екологично по-чист и
подходящ за производство на чиста растениевъдна
продукция, а и не замърсява почвата.
От икономическа гледна точка разходите при торене с карбамид намаляват в себестойността на произведената продукция поради следните причини:
0 Като по-концентриран тор намаляват разходите при разпръскване;
0 По-малки са разходите за транспорт и съхранение.
Препоръчителни норми за торене на културите с карбамид за кг/дка са:
0 пшеница - 35 кг;
0 ечемик - 28 кг;
0 овес - 24 кг;
0 ориз - 35 кг;
0 соя - 24 кг;
0 слънчоглед - 32 кг;
0 тютюн - 28 кг;
0 памук - 26 кг;
0 лозя - 26 кг;
0 овощни видове - 37 кг;
0 стара люцерна - 32 кг;
0 нова люцерна - 22 кг.
Схемата за внасяне е:
0 за зимни житни култури - 1/3 преди сеитба и 2/3 за подхранване;
0 за пролетни култури - цялата норма преди сеитба, най-добре с първото култивиране на по- голяма дълбочина;
0 при лозя и овощни градини - при отгрибване рано на пролет и преди цъфтежа.
Нападнатите от струпясване овощни насаждения трябва да се третират с 5% разтвор от карбамид (500 г на 10 литра вода). Карбамидът представлява добра среда за развитието на определени групи микроорганизми, които разграждат мицела на струпясването.
Коментари