12° C, умерен дъжд
Няколко поколения местни жители в селата Алваново и Дългач берат плодовете на ръка
Изоставени стари лозя са превърнати в сертифицирани биоградини със сини сливи, круши и орехи в търговищкото село Алваново. Това се дължи на дългогодишните упорити усилия на двамата приятели и бизнеспартньори Янко Георгиев и Ростислав Димитров, които заедно със съмишленици успяват да създадат истински бутиковото производство на биохрани и биокозметика от сини сливи.
За „Български фермер" Янко Георгиев разказа: „Обработваме 70 декара сини сливи и 100 декара орехи. Сливите от нашата градина са изключително вкусни, с много приятен аромат и сладост. Това се дължи както на земята, така и на климатичните условия. Самата земя най-вероятно никога не е виждала конвенционална химия, защото към днешна дата са изминали около 35-40 години, в които тя не е била подхранвана с друго, освен бордолезов разтвор, който е безвреден по отношение на човешкото здраве.
Пръскаме с екстракти от люта чушка и чесън
При влажна година, нещата се получават както трябва, но голям проблем ни създава черната златка. Опитваме да се преборим ръчно, но миналата година тя ни унищожи много дървета.
Започнахме преди около 18 години. Един ден Рости ми предложи да купим заедно парче земя в село Алваново. Това е един масив, където сега са сливовите ни градини. Започнахме с около 2-3 декара. Това са старите лозя на село Алваново, които навремето са ги дарявали за обработване на малоимотни хора. И така преди 17-18 години, когато отидохме там, заварихме една джунгла. Лозниците бяха прорасли върху дърветата. Трудно се влизаше навътре в парцела въобще.
В първия момент си казахме, че това е
изключително трудна мисия
- да вкараме всичко в ред. След това пък решихме: Защо не, при положение, че тази земя не е виждала грам конвенционална химия. Защо да не направим една биологична градина!?
Първоначално идеята беше да засадим различни видове овошки, по два-три декара различни видове ябълки, круши, сливи и т.н. Впоследствие решихме, че ако искаме да правим нещо по-устойчиво, трябва да имаме по-сериозно количество от съответната култура. Започнахме със сливи, след което решихме да сложим също 250 дървета круша. Избрахме два сорта - Попска и френския сорт Пас Красан. След това засадихме и орехи.
Самата земя беше отпочинала и това ни даде кураж и сила, че ще можем да реализираме нашата идея за биологично отглеждане на различни култури. Подадоха ни ръка от една сертифицираща компания, на която сме изключително благодарни, тъй като те са изключително стриктни и безкомпромисни, но винаги когато имаме някакъв въпрос или проблем, винаги се отзовават и идват на място, анализират и дават съвети.
Изборът да отглеждаме сини сливи
беше един от най-лесните моменти,
но трудностите дойдоха, когато започнаха да плододават, защото не бяхме подготвени до тогава какво ще се случи, какво ще правим с готовата продукция.
Първата година набрахме плодовете, закарахме ги до зеленчуковата борса и дори не можахме да си платим горивото. Започнахме да разсъждаваме с колегата Ростислав, какво да променим. В моето село - Поликраище, Велико Търново, видях как хората сушат сливи на слънце в дървени сандъци. Това не е наш метод, това е стар метод на сушене, ние просто го доразработихме. Направихме някои подобрения в технологията и продължаваме да ги правим, защото е важно да не стоим на едно място.
Съхраняваме изсушените сливи в хладилник при температура 2 градуса и до нашите клиенти те пристигат опаковани в хартиени пликове. Държим да не използваме найлон, когато е възможно.
Когато отхапете плода и го погледнете в разрез,
ще видите всички цветове на дъгата,
тъй като той е изсушен на слънце. Когато отхапете плод, който е сушен по конвенционален начин, той е черен като въглен отвсякъде. Не защото е твърд като въглен или безвкусен, но там цветова гама няма. Вкусът е ясен, защото при слънчевото сушене се използва атмосферната температура и ако навън е 35 градуса, това означава, че в сушилнята ще е 36 градуса, защото ние сме оставили достатъчно разстояние в горната част на сандъка така, че самият плод да може да се проветрява."
През годините Янко Георгиев и Ростислав Димитров естествено разпределят помежду си дейностите така, че всеки от тях да може да замени другия. „Почти няма работа, която да се дели на моя и на негова - и двамата вземаме активно участие във всички дейности. В овощарството работата е много и в определени периоди от годината са необходими повече хора. Изключително сме щастливи, че нямаме текучество на персонала, че нямаме хора, които да са останали разочаровани от нашето отношение към тях. Самите хора са благодарни, ние също сме благодарни, че сме заедно с тях. При нас работят възрастни хора, които вече са баби и през годините те вече имат деца и внуци, които също идват при нас. И когато има такива чувства между хората, няма как да не се получи нещо красиво.
За да приберем 7-8 тона сушена слива по време
на нашата кампания, се нуждаем от около 35 човека,
които да работят в продължение на 45 дена. Само за сравнение, при нашия мащаб, една градина, в която сливата ще се суши по конвенционален начин, са необходими някъде около 6 човека за около 2 седмици. Защото при нас брането на самия плод става ръчно. При машинно бране селекцията на самите сливи ще стане много трудна и почти невъзможна. За да може да се изсуши слива на слънце, се избира най-добрият плод. Не можем да сложим плод, който е ударен или нещо му има, защото няма смисъл да губим времето и мястото за сушене. Този наранен плод отива за ракия.
От сините сливи произвеждаме пестил,
сладка без захар, два вида сокове
- с круша и с ябълка. От ядката в костилката на сливата правим студено пресовано масло като основна суровина, която влагаме в нашата козметична серия. В маслото се съдържа витамин В17, за който се смята, че намалява риска от появата на ракови клетки. То е 8 пъти по-добро от аргановото масло по отношение защита на кожа, коса и нокти от свободни радикали. Отделно с това масло можем да жабурим сутрин, за да извлечем токсините. Ако го правим по-редовно, намалява в пъти риска от парадонтоза и кариес. Друг наш продукт е оцет - в момента имаме 3-годишен натурален оцет.
Самото масло от сливова ядка преди
много години в България се е ползвало широко
Няколко човека са ми разказвали, че знаят за цели влакови композиции със сливова костилка, която е изпращана в Австрия и Германия. Впоследствие, поради недостиг на суровина, се е загубила и традицията на българина да си прави това студено пресовано масло", посочи Янко Георгиев и добави, че чрез производството му се доближават още повече до идеята за нулев отпадък.
Бутиковите продукти на биоградини Алваново се предлагат на фермерските пазари във Варна, София, на Празника на розата, Велико Търново, както и онлайн. „Всяка сряда гостуваме в клиниката на д-р Емилова. От няколко години нейните пациенти се захранват с нашите сини сливи, защото това е чиста храна, която помага изключително много за прочистване на организма по един здравословен начин. Това е така, тъй като синята слива помага за здравето на стомаха, който се смята за втория мозък на човека. По правилата на гладолечението се забранява консумацията на добавена захар. Нашите сини сливи са сушени на слънце, сладката ни са без захар. Ние не добавяме захар или други подсладители в нито един продукт.
Това е най-чистата храна, без термична обработка на високи температури. Когато храната не е преработена по химичен път, това дава здраве на човека и предпазва хората от болестите. Колкото по-преработена е една храна, толкова по-малък е шансът да получим нещо истински полезно - нещо, в което да са запазени всички аминокиселини, минерали, соли, витамини, които са полезни за здравето", обясни Янко Георгиев и допълни:
„Двамата с Ростислав имаме отделни професии от овощарството и благодарение на тях се издържаме и продължаваме да финансираме градините вече близо 10 години.
Всичко, което изкараме, пак влагаме в биоземеделието
Не сме постигнали малко, имаме нов цех за преработка на биологични плодове, зеленчуци и ядки, инвентар и други помещения, които сме изградили. Но към днешна дата, с моя колега не сме си разделили и лев печалба от градините. Всичко се реинвестира в подобряване, обновяване, повторно засаждане, нови проекти.
Надяваме се скоро да видим полза за нашите семейства от всичко това, което правим. Но удоволствието е голямо, защото знанията, които предаваме на хората, които се докосват до нас, са нещото, което много ни радва.
„Трябва да има възможност малкият овощар да кандидатства за финансиране за каквото има нужда тогава, когато има нужда. Сега хората кандидатстват за нещо, което може да им потрябва след три години, но условията се променят по-бързо.
Трудно е да накараш един овощар да си направи сметка, какво ще му трябва за години напред. Хората с по-малки стопанства се нуждаят от устойчивост, да има отворени приеми, по които да могат да кандидатстват по всяко време, когато им потрябва някакъв инвентар. Защото малките производители не са хора, които могат да си позволят огромни кредити, с които да финансират съответния проект. Един фермер се отказва да кандидатства, само като чуе, че трябва да изтегли кредит от 100 хил. евро.
Не може да се работи само за големите фермери.
На тази плодородна земя може да се произвежда
много повече, отколкото само слети култури
Малките производители имат нужда от помощ да намерят достоен пазар за своята продукция в своите населени места. Това са хора, които се нуждаят от съвети конкретно за своето стопанство. Например, един служител на Държавен фонд „Земеделие" да отговаря за определен брой стопанства и да знае, точно от каква помощ се нуждае всяко стопанство. Нека, в момента когато една ферма се нуждае от нещо конкретно, да има възможност веднага да кандидатства за финансиране. Сега малкият фермер трябва да събере куп пари, които никога не е виждал в живота си, за да купи инвентар, а след това не знае как ще си плати кредитите."
Коментари