12° C, ясно небе
Произвеждат чиста храна от полето до трапезата
Здравето е богатство - това е мотото на малката животновъдна биоферма на семейство Кафалови в гоцеделчевското село Мосомище. Две поколения фермери са затворили напълно производствения цикъл, като отглеждат фуражни култури и около 70 месодайни крави, правят консерви от месо и месни продукти.
„Баща ми се занимава с отглеждането на животни от 1991 година насам. Започва първо с овце, след това млечни крави, а по-късно преминахме на крави от породите Монбелиард и Симентал. През последните 10-15 години работим изцяло в месното направление с породата Абърдийн Ангъс. Имаме между 60 и 70 крави", каза Марко Кафалов за „Български фермер" и допълни:
„Обработваме около 250 декара земя
Отглеждаме царевичен силаж, приготвяме сенаж от грах, ечемик и ръж смеска. В края на пролетта и началото на лятото предстои да приготвим около 80-100 декара на сенаж. След това се прави силаж като втора култура. Грубият фураж е около 50-100 декара люцерна.
От март 2025 година лицензирах малък цех за преработка на месото от нашите животни. Произвеждам консерви с телешко и свинско месо, русенско варено, телешки костен бульон, телешка лой, както и телешка глава, шкембе, опашка, запечени на фурна. Всички продукти правя така, че да са максимално лесни и удобни за консумация. Продавам продукцията ни на фермерски пазари и предлагам на хората нещо качествено, хубаво, без консерванти, без желатин и без нитритни соли, които причиняват много тежки заболявания.
Единствената подправка, която слагам, е морска сол,
защото останалите всеки може да си добави при приготвянето на ястието. Месото е готово за консумация и може да се консумира студено или само да се претопли.
От една година отглеждам пилета и пуйки - без хормони, без антибиотици. Обезпаразитявам ги веднъж-два пъти в годината. Единствено свинското месо, което консервирам, го взимам от един колега, който има ферма. Важно за нас е, да отглеждаме животните с възможно най-хубава, чиста храна. Имаме малка фуражна кухня, в която аз си правя фуража, не добавям хормони.
Производството на телешки костен бульон е моя лична кауза,
защото доказано помага при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит. Препоръчват го също редица лекари. Телешкият костен бульон е богат на колаген и аминокиселини, които са полезни за тялото. Пия телешки костен бульон от около 2-3 години и ефектът е много, много добър. Пия го сутрин на гладно по половин буркан, добавям морска сол и сок от лимон на вкус."
Технологията за производството на костния бульон отнема време, трудоемка е и включва първоначално накисване на добре почистените кости за 3-4 дни, като тази вода се сменя няколко пъти. След това костите се варят на бавен огън между 15 и 26 часа. Бульонът се прецежда фино няколко пъти, за да няма някаква кост, да няма месо.
„Тънкостта при стерилизирането е, че самият костен бульон го сипвам в буркани и затварям така, както си е врял. Без сол и без консервант", обясни фермерът и допълни, че при консервите с месо е много важно, то да бъде добре обезжилено, да няма кожи и ципи. „Всичко е направено фино, прецизно", отбеляза Марко Кафалов.
Имам идеи, в бъдеще да произвеждам различни сухи мезета,
но за момента нямам необходимите условия. Надявам се, в бъдеще да се развият нещата, каза стопанинът и допълни: „В село Мосомище има няколко ферми с овце, кози, крави. Някои вече преминават в месодайното направление. Хората си направиха модерни телеугоителни по Програмата за развитие на селските райони. Като цяло, развива се животновъдството в нашия край. Няма парченце земя, което да е свободно. Няма градина, която да е свободна. Тук се отглежда абсолютно всичко - картофи, царевици, пшеница, абсолютно всичко.
Преди години кандидатствах с проект за отглеждане на домати, но въобще не си заслужаваше цялата процедура. Много трудно се намира работна ръка и след това изкупните цени на доматите са много ниски. Произвеждах домати около 7-8 години. Сега нямам намерение да кандидатствам по някоя от интервенциите от Стратегическия план. Не разчитам на държавата, гледам всичко сам да си правя."
Самият Марко Кафалов е възпитаник на професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Пейо Яворов" в Гоце Делчев. Завършил е паралелка за фермер и шофьор-монтьор, където има възможност да се преминат изпити за правоспособност за управление на трактор. „Практиката е най-важна, защото без нея всичко е безсмислено", каза стопанинът, който от малък помага във фермата на баща си.
„Баща ми е първият, който се занимава с отглеждането на животни, аз съм вторият. След мен, не знам синът ми, дали ще продължи традицията. Като гледам, няма толкова голямо желание. Но той е на 10 години, има достатъчно време да избира. Той има артистични заложби по-скоро. Обича да говори с хората, обяснява им за продуктите", отбеляза младият фермер.
Коментари