9° C, ясно небе
Само 2 култури отглежда семейство Костови, но какви!
Сочни боровинки и ароматна роза Дамасцена - това са земеделските култури, в чието производство в Розовата долина при село Осетеново са специализирани Кристина и Нено Костови от Roseberry Farm. Правят го само със собствени сили, без стотинка подкрепа от държавата или европейско финансиране, но с много вяра в бъдещите си успехи.
„През 2025 г., от близо 16 декара с около 5000 растения, прибрахме над 7 тона боровинки, предходната година бяха около 6 тона. Тази година ще имаме още, които ще плододават, надяваме се да достигнем 10 тона. Отглеждаме около 20 сорта, като се стремим да експериментираме и да вкарваме нови от типа Американска боровинка. Като цяло имаме основни 3 сорта - Дюк, Чандлър и Патриот, които се различават по това, че са ранносезонни, средносезонни и късносезонни. Целта ни е, през целия летен сезон да имаме боровинки, да имат и вкусови разлики, и разлика в големината. Плододаването на боровинките е от юни месец до края на август, като сега вече ще се опитваме да удължим активния сезон.
Единият от сортовете отглеждаме за сладкото ни от боровинки
Оставяме ги да презреят, тогава ги берем, за да може сладката ни да имат колкото се може повече сладост, да не слагаме допълнително захар или изкуствени подсладители. В сътрудничество с винарска изба Царина създадохме вино от боровинки и грозде сорт Памид.
Цялата си продукция продаваме онлайн, както и на сайта ни. Ходим и на фермерски пазари, например зад столичния хотел „Хилтън" или в Стара Загора на „Кореняк".
До миналата година имахме само 5 декара рози,
но ги разширихме до 11 дка
Имаме сключен договор с розоварна, която изкупува розовия ни цвят, така че там отива цялата ни продукция. Планираме да увеличим площите и да станат около 50 декара с роза Дамасцена. Мъжът ми започна да отглежда рози през 2017 г. върху наследствена земя от 5 декара. Тъй като се намираме в Розовата долина, той реши да започне да се занимава с нещо по-сигурно, за да види как ще потръгне. Оттогава досега нещата вървят и решихме да ги развием.
Относно боровинките, те са мечта на мъжа ми още когато не е имал земя, а и не е имало и човек до него, който да го подкрепя. Тогава се появявам аз и просто решихме да тръгнем заедно. Срещнахме се през 2019 година, но връзката ни започна в началото на 2020 г. и продължи по време на пандемията от Covid-19. Започнахме да отглеждаме боровинки през 2021 г. и така вече 5 години.
Мъжът ми е силно свързан с земята
До преди две години той беше специалист в IT сферата, сега се шегува, че е пенсиониран IT специалист и вече е специализиран в агробизнеса. Двамата с него нямаме специализирано образование в областта на земеделието, но търсим много информация, четем, правим си проучвания, пътуваме много в Европа, посещаваме различни ферми, говорим с различни хора. Това много ни помага.
Аз съм бакалавър по маркетинг от University of Sheffield и магистър по ERP системи. В момента работя като ръководител екип Daya Scientists в IT фирма. Уменията и знанията в тази сфера мога да прилагам в редица дейности, свързани с фермата, това го правим нон-стоп ежедневно. Било то с уебсайта, било то при поддръжката на социалните мрежи, било то с машината с изкуствен интелект, в която инвестирахме миналата година и която е за пакетиране и сортиране. Ние си я настроихме да отделя зелените или намачканите боровинки, да сортира по големина, цвят или твърдост.
Младите стопани не получават никаква
държавна или европейска подкрепа
за своето производство: „Ние сами си финансираме всичко. Пробвали сме с европейско финансиране, но просто не става – при розите сме твърде малки с нашите 5 дка, а по отношение на боровинките - при очертаването не се вписваме в никакви рамки.
В момента сме фокусирани върху това да подрязваме боровинките, тъй като 5000 саксии не са никак малко. Необходимо е да ги подрежем, за да може да дадат колкото се може повече плод, когато сме в кампания. В случая само мъжът ми се занимава с това. Нямаме други хора, които да ни помагат в момента, тъй като не можем да си го позволим, а дори да имахме необходимия бюджет, няма кой да ни помага. Подрязването е пипкава дейност, която все още не можем да делегираме на друг човек.
През последната кампания продадохме
около 1 500 тригодишни растения в саксия
от 45 литра с торф и перлит. Те ще плододават тази година. Много важно за тези растения е водата, с която се поливат, да не е от чешмата, защото хлорът съсипва боровинката. Тя обича кисела почва. В България нямаме такава.
Много хора искат да си отглеждат боровинки, дори на терасата, но това не е за всеки, тъй като растението е много капризно. Това не е горската боровинка, а американската, едрата, която масово се разпространява на пазара в момента, особено в по-големите търговски вериги.
Когато си закупихме първите 20 растения боровинки ги засадихме в двора,
за да ги наблюдаваме - това беше още преди да създадем фермата. Подхранвахме ги допълнително с кисела почва, защото знаем, че виреят добре в такава, но те вече бяха засети в различна почва. Слагахме им мулч. Да, хванаха се и не умряха, даваха плодчета, но когато ги преместихме в саксиите с кисела почва, която внесохме от Литва и направихме всичко по учебник, както се казва, тогава плододаването беше много повече, отколкото при растенията, които засадихме в земята. И се уверихме, че от тази гледна точка боровинката е капризна.
Наблюдавам вече втора година, откакто продаваме боровинки в саксии, че хората не ги поливат достатъчно или си мислят, че ги поливат достатъчно. Боровинката много обича вода, а количеството много зависи от мястото на отглеждане. Защото при нас, в Централен Балкан, те ще искат едно количество вода, а в Южна България, в Любимец например, ще изискват друго количество вода. Въпросът е в това, гъбата - самата почва, в която е саксията, да бъде влажна, но пък не прекалено. Звъняха ми хора от Ямбол и ми казваха, че нашата боровинка е дала плодове като стафидки. Оказа се, че това е така, защото не е сложена достатъчно вода. Когато даваш вода и подхранваш боровинката, тя ще ти даде това, което искаш от нея.
Необходимо е обединение на боровинкопроизводителите
в страната, смята Кристина: „Аз имам апел към всички земеделци, да си помагаме, защото агросекторът е много разединен. Всеки гледа неговата си купичка. Нас по-младите хора, които искаме да се развиваме в тази сфера, ни смятат за луди и че се бъркаме в техните неща. Ние апелираме за това, хората да са отворени за разговори. Оттам насетне вече, решенията идват, според мен, на всякакви проблеми.
Надявам се да има все повече млади хора, защото секторът има нужда от това. Не е лесно, не е секси, обаче има хляб в това. Трудно се изкарват пари, но когато човек иска, търси и влага време, пари и цялото си сърце и страст, всеки си намира начин."
Коментари