През януари лозите изглеждат в покой, без листа и растеж, но именно този месец е ключов за бъдещата реколта. Много ниски температури могат да повредят зимните пъпки, затова трябва да проверим дали не са измръзнали. Любителите лозари могат да използват това време за наблюдение и подготовка, например да планират пролетната резитба и да огледат лозето и инвентара си.

Студът и пъпките

Пъпките са най-чувствителната част на лозата и първите, които страдат при силни зимни студове. Във всяко зимно око има няколко пъпки, но централната (главната) пъпка е най-нежна и загива първа при ниски температури.

При температури около –18°C много сортове могат да загубят между 30 и 50% от пъпките си. Ако студът се задълбочи до –23°C, рискът е още по-сериозен и тогава измръзват почти всички пъпки. При екстремни стойности под –25°C вече се уврежда не само плододаващата част, но и самата дървесина на лозата.

По-продължителните, но не толкова екстремни студове, например –10 до –15°C, обикновено засягат част от главните пъпки. Добрата новина е, че резервните (заместващи) пъпки са по-устойчиви и често оцеляват, което дава шанс лозата да се възстанови и да даде макар и по-слаб добив.

След силни слани и студове е добре да проверите състоянието на пъпките, преди да пристъпите към резитба. Така ще знаете дали лозата е понесла щети и ще можете да коригирате резитбата, да оставите повече очи там, където е необходимо.

Грешки при ранна резитба

Много начинаещи лозари се изкушават да изрежат лозите още през януари, но това често се оказва грешка. През този период студовете все още могат да нанесат сериозни щети, а истинското състояние на пъпките невинаги е ясно. Затова специалистите препоръчват зимната резитба да се отложи към края на зимата - февруари или март. Тогава вече по-лесно може да се прецени кои пъпки са оцелели и колко очи е безопасно да се оставят. Ако режем прекалено рано, рискуваме да премахнем пъпки, които всъщност са здрави или да оставим пъпки, които по-късно ще измръзнат.

При резитбата е изключително важно да оставяме къси плодни звена, т. нар. чепове, разположени под плодните пръчки. Те служат като „резерв" за лозата.

Голяма грешка е да изрежем всички пръчки, без да оставим няколко чепа. В такъв случай лозата може да изпадне в стрес и следващата година да не даде плод, защото няма откъде да тръгнат нови плододаващи леторасли.

По-добре е да режем малко по-късно, но по-разумно, отколкото рано и прибързано. Така щадим лозата, запазваме резервите ѝ и си осигуряваме по-стабилен добив през следващия сезон.

Практични съвети за любителите лозари

• Проверете пъпките. След силни зимни студове е добре да направим проста проверка, преди да започнем резитбата. Отрежете няколко добре узрели пръчки от лозата. Внесете ги на стайна температура и ги оставете 2–3 дни, за да „се събудят". След това надлъжно разрежете пъпките с остър нож. Как да разчетем резултата? Зелена вътрешност – пъпката е жива и здрава. Кафява или почерняла вътрешност – пъпката е измръзнала и няма да даде леторасъл. Тази бърза проверка дава ценна информация за реалното състояние на лозата и помага да вземем правилно решение кога и колко да режем. Така може да коригираме резитбата навреме и да избегнем загуби в добива.

• Отгребете загребаните лози. Ако сте покрили лозите с пръст или мулч през зимата (загребване), разкрийте ги навреме. Това ще ви позволи да довършите резитбата на пръчките и да проверите отново пъпките за повреди.

• Подгответе инструментите. Преди да започнете работа в лозето, отделете време за подготовка на инструментите. Почистете добре и заточете лозарските ножици и триона. Острите режещи ръбове правят чисти и гладки разрези, които зарастват много по-лесно и бързо. Добра практика е също да смажете болтовете и движещите части с грес, за да работят леко и без усилие и да имате резервни остриета под ръка, особено ако предстои по-голяма резитба. Подготвените инструменти не само пестят време и сили, но и намаляват риска от нараняване на растенията, което е ключово за здрави лози и висок добив.

• Проверете конструкцията. Преди началото на активния сезон е важно да огледате цялата конструкция – колове и телове. С времето и под въздействието на вятър, сняг и влага някои елементи могат да се разхлабят или повредят. Проверете дали коловете са стабилни и добре закрепени в почвата и теловете не са провиснали или корозирали. Всичко повредено е добре да се укрепи или подмени навреме. Стабилната конструкция ще понесе по-лесно тежестта на новия прираст и гроздето през следващата година, а работата в лозето ще бъде по-удобна и безопасна.

• Планирайте резитбата и почистете лозето. Преди да започнете същинската резитба, е добре да планирате предварително кои пръчки и пъпки ще оставите през пролетта. Огледът и маркирането на подходящите плодни пръчки и чепове спестяват време и помагат да избегнете прибързани решения по-късно. Не по-малко важно е и почистването на лозето. Съберете и отстранете падналите пръчки и растителни остатъци. Така значително намалявате риска от развитие на болести, презимуване на неприятели и вредители и заразяване на младите леторасли през пролетта. Чистото лозе и доброто планиране са здрава основа за успешен сезон и висок добив.

• Почистете винените съдове. Ако правите вино, зимата е подходящ момент да измиете и дезинфекцирате бъчвите и буретата. Остатъците от старата реколта могат да бъдат източник на плесени и бактерии, които по-късно лесно развалят новото вино. След измиването опушете съдовете със сяра или използвайте подходящ дезинфектант; оставете ги да изсъхнат добре и ги съхранявайте на сухо и проветриво място. Тази на пръв поглед дребна грижа е решаваща. Чистите съдове са гаранция, че новата реколта ще ферментира и отлежава без нежелани изненади.

Търпението през зимата е важно. Януари е за наблюдение и подготовка, но не и за бързи действия. Подгответе лозето си, но със спокойствие. Когато пролетта настъпи и пъпките набъбнат напълно, ще е време за самата резитба и новото начало.