След края на есента лозовите растения навлизат в период на покой, но това не означава, че лозето остава напълно стерилно. Много причинители на болести продължават да съществуват в насаждението през цялата зима. Те се укриват в растителните остатъци, по кората и пъпките на лозата или в почвата, изчаквайки настъпването на пролетта. Презимувалите патогени са източник на първични инфекции напролет и могат да предизвикат нов взрив на болести, ако не бъдат взети превантивни мерки.

Гъбни патогени, които презимуват в лозето

Гъбните болести са сред най-често срещаните по лозята и много от тях успешно преживяват студените месеци. Гъбните патогени образуват устойчиви структури – спори, които издържат на неблагоприятни условия и остават жизнеспособни до пролетта. Тези структури се намират в опадалите листа, изсъхналите гроздове, заразените пръчки, по кората на стъблото или в горния слой на почвата. Ето няколко разпространени гъбни болести и как презимуват те:

• Мана по лозата – Този опасен патоген през есента образува специални спори вътре в заразените листа. Окапалите листа с мана остават в почвата през зимата и гъбата зимува в тях под формата на ооспори. Тези ооспори издържат на студа и напролет, при влага и подходящи температури, покълват и освобождават подвижни спори, които причиняват първите заразявания на младите листа. Затова именно падналите, „мозаечни" листа с мазни петна са основният първоизточник на мана в началото на новия сезон.

• Брашнеста мана – Гъбата, причиняваща оидиум, също успява да преживее зимата. Основният механизъм на презимуване е като мицел, скрит между люспите на лозовите пъпки. През лятото оидиумът заразява листата и гроздовете, а към есента мицелът прониква в зимните очи (пъпките) и се загнездва там. Така патогенът се запазва жив в спящите пъпки през студените месеци. Когато напролет пъпките набъбнат и тръгнат да се развиват, мицелът от вътрешността им започва отново да расте и заразява младите леторасли. Най-заразен е мицелът в пъпките около основата на пръчката (до 6–7 възел). Важно: Освен в пъпките, причинителят може частично да презимува и под формата на спори по старата напукана кора на стъблото, откъдето напролет също разпространява инфекция – затова е добра практика старата кора да се обелва и изгаря при зимната резитба.

• Черно гниене – Това гъбично заболяване образува тъмни петна по листата и загниване на зърната, които се мумифицират. Патогенът на черното гниене презимува основно в тези мумифицирани гроздови зърна, останали по земята или по лозата. В изсъхналите „мумифицирани" плодчета гъбата формира плодни телца, в които се съхраняват спорите през зимата. На следващата пролет, при дъжд, спорите се отделят от тези плодни тела и заразяват младия растеж на лозата. Зарази могат да тръгнат и от презимували гъбни спори по заразени листа и пръчки, ако те не са отстранени навреме. Затова мумифицираните зърна и болните гроздове задължително трябва да се събират и изгарят през есента.

• Сиво гниене – Причинителят на сивото гниене също остава в лозето след гроздобера. Гъбата зимува скрита в растителните остатъци – окапали листа, стари гроздове, плевели, както и под старата напукана кора на лозата. През пролетта, при влажно време, спорите прорастват и образуват масово спори (конидии), които заразяват новите сочни части на лозата, млади леторасли, цветове и най-вече наедряващите зърна. Сивото гниене обича влагата, спорите ѝ покълнват при над 90% влажност на въздуха и умерени температури (20–25°C), затова силни зарази се наблюдават след продължителни дъждове или ако лозите са прекомерно сгъстени и с лоша проветривост. Важно е да се знае, че всички механични повреди (напр. от градушка или напукани от оидиум зърна) увеличават риска от сиво гниене, тъй като раните улесняват навлизането на гъбата.

Бактериални патогени, които презимуват в лозето

Бактериалните болести по лозата са по-редки, но могат да бъдат много опасни, особено защото трудно се лекуват. Бактериите са едноклетъчни организми, които могат да преживеят екстремни условия в покойно състояние. Някои от тях се запазват в почвата или в растителните тъкани и издържат на дълбок отрицателен температурен минимум. За разлика от гъбите, бактериите не образуват спори, но могат да останат жизнеспособни дълго време в растителните остатъци или дори самостоятелно в почвата.

• Бактериален рак по лозата – Това е една от най-разпространените бактериални болести, която се проявява с поява на тумори по лозата. Бактерията, причиняваща бактериален рак, презимува основно в почвата и в заразените части на растенията. Тя обитава разпадащите се тумори по корените, главината и пръчките, а след разрушаването им се освобождава в почвата, където може да оцелее изненадващо дълго. Във влажна почвена среда (и при почвена реакция pH над 4,4) патогенът запазва жизнеспособност повече от две години, като спокойно понася зимните условия. Доказано е, че издържа на отрицателни температури до -32°C. В суха почва бактерията преживява по-трудно (до около 3–4 месеца), но наличието на растителни остатъци я предпазва. Така през зимата тя може да остане както в почвата около старите чепове, така и вътре в самите заразени лози (в тъканите около туморите). Рано напролет, при затопляне и влага, бактериите се активират и проникват в растенията през рани. Най-често през резитбени рани, пукнатини от измръзване или повреди от градушка. Попаднали в проводящите тъкани, те предизвикват образуване на нови тумори. Важно: Основен източник на първоначална зараза с бактериален рак са стари изоставени лозя с налични тумори, както и заразен посадъчен материал. Затова болните от бактериален рак лози трябва своевременно да се изкореняват и унищожават, тъй като за болестта няма регистрирани химични препарати за лечение.

Вирусни патогени в лозето през зимата

Вирусите са съвсем различни причинители, те не са самостоятелни организми и могат да съществуват само вътре в живи клетки. Поради това вирусните болести по лозата не могат да презимуват извън своите гостоприемници. За съжаление, когато лозата се зарази с вирус, инфекцията обикновено е системна и остава за цял живот в растението. Многогодишните лози се превръщат в резервоар, в който вирусът спокойно зимува, укрит в тъканите на растението. През следващия вегетационен сезон вирусът продължава да се размножава в лозата и да предизвиква симптоми, а също така може да се пренесе и към здрави растения чрез присаждане или посредством насекоми-преносители.

Ето някои често срещани вирусни заболявания по лозата и как преживяват зимата:

• Късовъзлие – За това заболяване е характерно силното скъсяване на междувъзлията на летораслите, които придобиват зигзагообразен, изкривен вид. Лозите развиват много колтуци и изглеждат храстовидни, листата често са дребни и деформирани, а гроздовете – рехави, с много неоплодени зрънца. Късовъзлието е системна вирусна инфекция. Вирусът прониква в лозата (често чрез заразен посадъчен материал или нематоди в почвата) и се разпространява из цялото растение. През зимата той остава във вътрешността на лозата (в корените, стъблото и спящите пъпки) и с настъпване на вегетацията отново се размножава в новия растеж. Заразената лоза е постоянен източник на вируса, напролет младите леторасли вече носят инфекцията и могат да предадат вируса на други лози чрез присадване на калеми. Тъй като няма средство, което да „изчисти" вируса от лозата, единственият начин за борба е да не се допусне първоначално заразяване.

• Листно завиване – Проявява се ясно към края на лятото: периферията на листата се завива надолу към долната повърхност, листните петури при червените сортове почервеняват от виолетово до тъмночервено, а при белите – пожълтяват, като нерватурата остава зелена и изпъква контрастно. Заразените листа стават чупливи и при стриване издават звук (пращят). Вирусът на листното завиване, подобно на останалите, презимува вътре в лозата. Заразената лоза носи вирусните частици във всичките си тъкани дори когато е без листа през зимата. На следващата година симптомите пак ще се проявят върху новата листна маса. Важно: Листното завиване се разпространява лесно при присаждане. Ако калемът или подложката са от заразено растение, новата лоза ще е вирусоносител. Освен това някои видове листни въшки и щитовки могат да пренасят вируса от лоза на лоза, като го смучат заедно със соковете на заразеното растение.

Превантивни мерки през зимния период

За любителя лозар най-важната стъпка в борбата с болестите е да намали първоначалния инфекциозен запас в лозето, още преди да е започнал новият сезон. Зимата предоставя идеалното време за редица санитарни и профилактични мерки, които значително ограничават презимувалите патогени. Ето препоръчителни действия, които да предприемете през зимния период:

• Събиране и унищожаване на растителните остатъци. Още в късна есен, след окапването на листата, старателно съберете всички болни листа, изсъхнали гроздове (мумифицирани зърна) и отрязани болни пръчки от лозите. Тези остатъци са основното убежище на гъбните патогени като мана, оидиум, черно и сиво гниене. Изнесете ги далеч от лозето и най-добре ги изгорете на безопасно място. По този начин премахвате „зимните квартири" на спорите и значително намалявате заразния фон напролет. Например, събирането и изгарянето на нападнатите от черно гниене зърна и гроздове, както и на брашнестите налепи от оидиум, е задължителна мярка за успешно ограничаване на тези болести.

• Зимна резитба (санитарна резитба). След листопада (или в края на зимата, преди сокодвижението) извършете резитба на лозите, като отделите специално внимание на отстраняването на всички болни и повредени части. Изрежете изсъхналите от мана леторасли, пръчките с язви от екскориоза, напетнените от антракноза участъци и особено пръчките или главините с тумори от бактериален рак. Изрязаните силно заразени пръчки също изгорете. Санитарната резитба премахва голяма част от презимуващия инокулум директно от растенията. Например оидиумът зимува в заразените очи по пръчките, така че като отрежете и унищожите тежко засегнатите пръчки, премахвате маса от мицела на гъбата. Важно: Резитбата в заболели лозя е добре да се прави колкото може по-късно през зимата (но преди сокодвижение) и задължително при температура над нулата, за да не се дробят тъканите. Винаги започвайте със здравите лози и оставете накрая тези с признаци на болести. Дезинфекцирайте инструментите за резитба при преминаване от болни към здрави растения. Например натопете ножиците в разтвор на спирт или калиев перманганат. Тази хигиенна мярка предотвратява механичното пренасяне на бактерии и вируси чрез режещите инструменти.

• Дълбока оран и почвени обработки. Късно есента или рано напролет (в непремръзнала почва) изорайте или прекопайте междуредията на лозето. Дълбоката обработка (20–25 см) заравя окапалите листа и други растителни остатъци в почвата. Така заровените заразени листа изгниват по-бързо и много от спорите в тях се унищожават. Оранта помага и за механично унищожаване на част от вредителите и плевелите. Например, при борбата с черното гниене се препоръчва пролетно изораване, с което мумифицираните зърна се заравят и спорите им не могат да достигнат до летораслите. Почвената обработка е форма на културна борба, която разрушава зимните укрития на патогените и намалява броя им преди началото на вегетацията.

• Зимно пръскане с медни препарати. Популярен и ефективен похват е т.нар. зимно (или ранно-пролетно) пръскане с разтвори на медни фунгициди, като бордолезов разтвор (син камък и вар) или модерни медсъдържащи препарати (меден оксихлорид, меден хидроксид и др.). Това третиране се извършва върху лозите в период на покой (след резитбата, преди набъбване на пъпките) и има за цел да дезинфекцира остатъчните спори и мицел по растенията. Медният разтвор облива пръчките, кордоните и стъблата, убивайки много от полепналите там патогени, особено ефективно е срещу спори на мана, екскориоза и антракноза, както и срещу бактерии като причинителя на бактериален рак. Зимното пръскане значително намалява заразния фон и пази лозите здрави до пролетта. Препоръчва се концентрация около 2% бордолезов разтвор (например 2 кг меден сулфат + 2–3 кг гасена вар на 100 л вода) за добро омокряне на кората. Внимавайте разтворът да не попада по вече набъбнали зелени части, тъй като високата концентрация може да ги изгори.

• Варосване на стъблата. Варосвайте лозовите главини и стъбла в края на есента. При по-старите лози с дебело стъбло и напукана кора се образуват лишеи, мъхове и се укриват различни спори и вредители. Варосването спомага за унищожаване на тези лишеи и евентуални зимуващи форми върху кората, а също така предпазва кората от резки температурни амплитуди (слънчев пригор в топли зимни дни и напукване при последващ мраз). Бялата вар отразява слънцето и не позволява прекомерно нагряване на тъмната кора през януари-февруари. Освен това варовият разтвор прониква в пукнатините и действа дезинфекциращо. За лозите обикновено се варосват долните 50-60 см на стъблото и чеповете, където често се крият ларви на лозовата щитовка и други неприятели. Макар и не задължително мероприятие при лозята, варосването е допълнителна превантивна стъпка за хоби лозаря, която може да подобри фитосанитарното състояние на насаждението.

• Избор на устойчиви сортове и здрав посадъчен материал. Превенцията срещу болести започва още преди засаждането на лозето. Любителите, които тепърва създават нови насаждения или подсаждат лози, е добре да подбират сортове с по-висока устойчивост към основните болести. Например някои съвременни селекции и хибридни винени сортове са значително по-устойчиви на мана и оидиум, което намалява нуждата от обработки. Също така, ако в района има чести проблеми с бактериален рак, може да се насочите към сортове с доказана поносимост като например Ркацители, Мускат Отонел, Италиански ризлинг. Те се считат за по-устойчиви на бактериален рак в сравнение с други чувствителни сортове. При десертните сортове пък се знае, че тези с рехав грозд по-рядко страдат от сиво гниене в дъждовни есени. Не на последно място: винаги купувайте сертифициран, посадъчен материал. Лозичките от разсадник, които са вирусно и бактериално тествани, дават гаранция, че не въвеждате скрити инфекции още в началото. Това е най-надеждният начин да се ограничат лозовите вируси.

• Добра хигиена и агротехника. Поддържането на лозето в добро общо състояние също спомага срещу презимуването на патогени. Изчиствайте плевелите и растителните отпадъци, окопавайте около главините, за да не се натрупва изгнила растителна маса.

* Балансирано торете с калий и фосфор (особено есента), защото това повишава устойчивостта на лозите към студ и болести.

Избягвайте пренаторяването с азот, тъй като прекаленото азотно торене прави тъканите воднисти и по-податливи на измръзване и гъбни инфекции. Ако забележите лоза със силни симптоми на вирус или нелечима болест, по-добре я отстранете преди зимата, така елиминирате един източник на инфекция. Също така, при есенните обработки огледайте внимателно всяка главина за признаци на тумори, налепи или обезцветявания и маркирайте съмнителните растения за наблюдение напролет.