България е малка страна, но с изненадващо богато „винено ДНК". Освен добре познатите международни сортове като Каберне совиньон, Мерло и Шардоне, тук живеят десетки местни и създадени у нас сортове, които дават вина с характер, история и ясно усещане за място. Това са онези вина, които още с първата глътка ни „пращат" в Родопите, по склоновете край Мелник, в Дунавската равнина или в подбалканските котловини, без да е нужно да гледаме етикета.

За любителя на виното опознаването на тези сортове е като малко винено пътешествие из България, от черното сърце на Тракия (Мавруд и Рубин), през лекотата и есенните плодове на Гъмзата, до ароматните бели като Димят, Червен мискет и Тамянка. Към тях добавяме и по-новите български селекции – Букет, Евмолпия, както и забравените някога звезди като сорта Памид. В следващите редове ви представяме 10 сорта, които си заслужава да търсите по етикетите, не само за да подкрепите българските винари, но и за да откриете колко разнообразен и интересен може да бъде вкусът на родното вино.

1. Мавруд – черното сърце на Тракия

Мавруд е може би най-емблематичният български червен сорт. Смята се за местен, отглеждан основно около Асеновград и Пловдив, но днес го има из цяла Южна България. Вината са тъмночервени, с много танини, свежи киселини и потенциал за стареене. При отлежаване в дъб се развиват нотки на ванилия, тютюн и кожа, а структурата става по-мека и закръглена. Маврудът се комбинира чудесно с агнешко, телешко, дивеч, сушени меса и зрели сирена. Все по-често се среща и в купажи с други сортове (Каберне совиньон, Мерло и Сира), където придава плътност, цвят и характер, а някои изби вече експериментират и с по-свежи, плодови стилове и дори розе от мавруд, насочени към модерния вкус на любителите.

Какво да очаквате в чашата:

• аромат на къпини, черни череши и понякога сушени сливи;

• при отлежаване в бъчва – нотки на шоколад, ванилия и подправки;

• плътно тяло и сериозен характер.

С какво върви: червени меса, дивеч, гювечи, мусака, зимни ястия с повече мазнина.

2. Гъмза – лекота и есенни плодове от Дунавската равнина

Гъмза (известна като Кадарка в Централна Европа) е стар местен сорт, традиционен за Северна България. От него се получават по-светли на цвят, елегантни червени вина с по-ниска танинност и изразен плодов характер. В ароматите често се усещат череши, малини, ягоди, сушени есенни плодове, понякога листа от тютюн, леки пикантни и билкови нюанси. Гъмзата е чудесен избор за тези, които търсят по-лек стил червено вино.

Комбинира се отлично с колбаси, по-леки меса, печени зеленчуци, сирена и домашни мезета. Днес все повече изби връщат Гъмзата на вниманието на любителите – както в чист вид, така и в купажи, а някои правят и много приятни розета с изненадващо свеж и нежен характер.

Какво да очаквате в чашата:

• по-светъл рубинен цвят;

• аромати на малина, ягода и череша;

• леко до средно тяло, меки танини и свежест.

С какво върви: колбаси, печени пилешки бутчета, пица, сирена, кашкавал, по-леки меса.

3. Широка мелнишка лоза – виното на най-южните ни лозя

Широка мелнишка лоза е червен сорт, характерен почти изцяло за долината на Струма, около Мелник и Сандански. Смята се за местен, с много специфичен профил и голямо „приятелство" с дъба. Вината обикновено са със средно до наситено рубинено оцветяване, със сравнително меки танини, добра свежест и подчертан ароматен характер. В букета често се откриват сушени билки, черни и червени плодове, смокини, подправки, дори леко пушечни и тютюневи нюанси, особено при отлежаване в бъчва. С времето виното става по-комплексно, с нотки на кожа, кафе и сладки подправки.

Широката мелнишка лоза е чудесен партньор на традиционната кухня от Пиринския край, печени меса, суджуци, кюфтета на жар, по-пикантни ястия и зрели сирена.

Какво да очаквате в чашата:

• интензивен черешов цвят;

• пикантен, леко „опушен" и билков аромат, понякога с нотки на тютюн;

• вкус с подправки, червени плодове и добра структура.

С какво върви: агнешко, телешко, печени зеленчуци, по-пикантни мезета.

4. Рубин – българската Сира

Рубин е създаден у нас през 40-те години чрез кръстоска между Небиоло и Сира в Института по лозарство и винарство в Плевен. Днес се отглежда основно в по-топлите райони, Тракийската низина, около Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, както и в части от долината на Струма. Вината от сорта Рубин са плътни, с наситен тъмночервен цвят, висока екстрактивност и сериозни, но добре структурирани танини.

Рубинът е подходящ за хора, които харесват модерни, плътни червени вина с ясно изразен плодов и пикантен профил. Комбинира се чудесно с телешки стек, агнешко, барбекю, пикантни колбаси, ястия на фурна и зрели твърди сирена. Все повече изби го използват както в чист вид, така и в купажи, където рубинът придава цвят, тяло и „подпис" – така че, ако видите това име на етикета, определено си заслужава да опитате.

Какво да очаквате в чашата:

• тъмнорубинен цвят;

• плодови аромати, от ягода и малина до къпина и боровинка;

• често нотки на кафе, какао и подправки;

• плътно тяло и балансирана кислелинност;

С какво върви: стекове, паста с месо, зрели твърди сирена, сушени меса.

5. Букет – кръстоска между традиция и „буржоазно" изящество

Сортът Букет е кръстоска между Мавруд и Пино ноар, създадена през 50-те години. Съчетава плътността и характера на мавруда с финеса и ароматната деликатност на Пино ноар. Отглежда се основно в по-топлите части на Тракийската низина, около Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а напоследък се среща и в други райони в ограничени масиви.

Вината от сорта Букет обикновено са със средно до наситено рубинено оцветяване, със сравнително меки, кадифени танини и много приятен плодов нос. В ароматите често се откриват череши, малини, горски плодове, виолетки, понякога и леки пикантни или ванилени нюанси при отлежаване в дъб. Стилът може да варира от по-леки и елегантни, подходящи за по-ранна консумация, до по-плътни и сериозни вина, които търпят отлежаване. Букетът се съчетава отлично с паста, птиче месо, свинско, по-леки телешки ястия, гъби и полутвърди сирена. За любителите, които търсят нещо различно, но все пак „класическо на вкус", Букет е чудесен мост между традиционния български стил и по-изисканите европейски нюанси.

Какво да очаквате в чашата:

• плътността на сорта Мавруд;

• по-деликатните плодови нюанси и финост на сорта Пино Ноар;

• по-елегантни, но все пак сериозни червени вина.

С какво върви: патица, свинско със сини сливи, средно твърди сирена, ястия с гъби.

6. Памид – старият ежедневен сорт

Памид е много стар сорт, познат още от времето на траките. В миналото е бил най-разпространеният в България, а днес площите му са значително намалели. От него се получават по-светли, нежни червени вина, често с почти розовеещ оттенък, с ниски танини и много мека структура. Това е типичното „ежедневно" вино - леко, пивко, без претенции, но с много чар. В ароматите обикновено се усещат червена ябълка, ягоди, череши, понякога леко билкови и цветни нюанси.

Традиционно Памидът се е пиел докато е млад, на големи глътки, поднасян с традиционни ястия като боб, мусака, кюфтета, печени чушки и шопска салата. Днес част от избите поглеждат към него с нови очи и правят по-сухи, свежи вина, които могат да се охладят леко и да се пият като „лятно червено", както и приятни розета с деликатен цвят. За любителя, който иска да усети вкуса на старите български вина в по-съвременна версия, една хубава бутилка Памид е истинско връщане към корените.

Какво да очаквате в чашата:

• леки, светлорубинени вина;

• ниска киселинност и мек вкус.

С какво върви: почти всичко на масата – от боб и мусака до кюфтета и скара.

7. Димят – бялата класика на Черноморието

Димят е български бял сорт, силно разпространен по Черноморието и Източна България. Смята се за един от най-важните местни бели сортове. От него традиционно се правят леки, свежи вина с умерено количество алкохол и приятен, ненатрапчив аромат. В аромата често се усещат бяла праскова, зелена ябълка, цитруси, билки и полски цветя, а при по-ниски добиви може да развие и по-интензивен плодов характер. Димятът дава и добри основни вина за пенливи и за дестилати (ракия), което обяснява защо толкова дълго е бил „работният кон" на много изби по морето.

За любителя, който търси нещо леко и приятно за лятото или за лека храна, димятът е чудесен избор, особено леко охладен. Комбинира се отлично с риба, морски дарове, салати, пролетни зеленчуци, бяло сирене и по-леки предястия. Някои модерни винари вече експериментират с по-концентрирани и дори частично отлежали в дъб вина, където сортът показва по-сериозен и плътен характер.

Какво да очаквате в чашата:

• светъл цвят, често със златист или леко меден оттенък;

• аромат на бели цветя, зряло грозде, понякога медени нюанси;

• леки до средни тела, свежи, често с леко сладък стил.

С какво върви: риба, морски дарове, бели меса, салати, по-леки ястия.

8. Червен мискет – бяло вино с „розова кожа"

Червен мискет е стар български сорт с розово-виолетова ципа, но от него се произвеждат бели и розови вина. Отглежда се основно в Розовата долина и подбалканските райони на Сунгурларе, Карлово, Брестовица и др. Вината са светли, с много фин и запомнящ се аромат, често на рози, здравец, бели цветя, узяло грозде, цитруси и сочна ябълка. Обикновено са сухи, със свежи киселини и средно тяло, много подходящи за аперитив или за „дълги разговори" на масата.

Червеният мискет е чудесен партньор на салати, бяло сирене, мезета, пилешко месо, по-леки зеленчукови ястия. За любителя това е сорт, който веднага се разпознава в чашата, заради характерния флорален нос и често се превръща в „любов от първа глътка" за тези, които търсят ароматно, но не тежко бяло вино.

Какво да очаквате в чашата:

• бледосламени вина, понякога със зеленикав оттенък

• деликатен, леко билков и подправъчен аромат на цветя, цитрус, ябълка, подправки

• свеж, но не агресивен вкус, често с минерално усещане

С какво върви: салати, сирена, леки рибни и зеленчукови ястия.

9. Тамянка – ароматният мускатов чар

Тамянка е един от най-старите и ароматни мускатови сортове. Това е вино, което се разпознава още от първата глътка и дори от първото поднасяне на носа към чашата. Ароматът е експлозивен на грозде, рози, бъз, индрише, мед, портокалова кора и екзотични плодове. Затова често казваме, че Тамянката е „парфюм в бутилка".

От този сорт се правят както сухи, така и полусладки, десертни и дори пенливи вина. Сухата тамянка е чудесен аперитив, свежа, ароматна и много приятна за пиене сама по себе си. Полусладките и десертни вина са отличен избор към леки сладкиши, кексове, бисквити, а могат да „успокоят" и по-пикантни азиатски ястия. За любителите, които обичат ароматни, изразителни вина и не се страхуват от малко повече „фойерверки" в чашата, Тамянката е задължителен винен опит.

Какво да очаквате в чашата:

• силен аромат, който се усеща още преди да доближите носа на бели цветя, бъз, роза, цитрус и тропически плодове;

• вкусът е свеж, сочен, с изразена ароматност и приятна киселинност.

С какво върви: ароматни ястия, азиатска кухня, по-пикантни салати, сирена с благородна плесен, плодови десерти.

10. Евмолпия – ново лице на българската селекция

Евмолпия е сравнително нов български сорт. Кръстоска между сортовете Мавруд и Мерло. Съчетава плътността, цвета и характерните танини на Мавруда с мекотата, плодовия чар и закръглеността на мерлото. Отглежда се основно в по-топлите части на Тракийската низина около Пловдив и Асеновград, но постепенно се появява и в други райони. Вината от Евмолпия са тъмночервени, с добре изразен плодов нос на къпини, сливи, черни череши, често с нюанси на шоколад, ванилия и сладки подправки при отлежаване в дъб.

Виното е плътно, с добра структура и дълъг послевкус, подходящо както за по-опитни, така и за начинаещи във винения свят. Евмолпията се комбинира отлично с печено месо, барбекю, мусака, пълнени чушки, колбаси и зрели сирена. Тъй като все още е сравнително рядък сорт, появата му на етикета е добър знак за любопитните винолюбители, които искат да опитат новото, съвременно лице на българските червени вина.

Какво да очаквате в чашата:

• плътността и подправъчния характер на сорта Мавруд;

• мекота и плодовостта на сорта Мерло;

• наситен цвят, елегантен аромат и хармоничен вкус.

С какво върви: паста с доматени сосове, пица, печено свинско, по-ароматни зеленчукови ястия.

Как да опознаете тези 10 сорта

1. Изберете по един бял и един червен сорт, които не сте пробвали. Например Димят и Гъмза.

2. Опитвайте ги в чист вид. Така най-добре се усеща характерът на сорта.

3. Четете етикета и търсете региони, типични за сорта:

• Мавруд – Пловдив, Асеновград, Пазарджик

• Гъмза – Северозападна България, Дунавска равнина

• Мелнишки сортове – Мелник, Сандански

• Червен мискет – Розовата долина, подбалканските райони и др.

4. И най-важното, подхождайте към тези вина с любопитство. Зад всяко име на етикета стои не само сорт, но и парче българска история, климат и човешки труд. Ако ги опознаете, чашата ви няма да е просто „червено" или „бяло", а истинско пътешествие из различните кътчета на страната.