3° C, облачно
Сезон 2025 бе най-трудният за нас, казва Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България
Ваня ВЕЛИНСКА
Изключително тежка година изпращат българските производители на рози и етерично-маслени култури. Пролетните мразове лимитираха реколтата, а резултатът е около 50% по-ниски добиви от розов цвят. Много от производителите са на ръба на оцеляването. И без това трудното им положение, което продължава от години, се задълбочи още повече.
Тазгодишната кампанията беше много трудна, казва Петър Симеонов, земеделец и председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Имаше измръзване в края на март и началото на април, което се отрази пагубно на насажденията. Розоберът започна рано, цветът беше по-малко и всички тези фактори доведоха до много по-ниски добиви. Аз, който цял живот се занимавам със земеделие, не помня по-тежка година.
Равносметката е почти наполовина спад
в добива на всеки розопроизводител
В стопанството ни отчитаме около 40% по-нисък добив спрямо миналата година. Единственото положително нещо, ако може да кажем така, е това, че качеството на цвета беше по-добро.
Петър Симеонов е земеделски производител от гр. Гурково, китно малко градче на 30 км източно от Казанлък. Семейството му започва да се занимава със земеделие още в началото на промените, при връщане на имотите. Стопанството е специализирано в отглеждането на маслодайна роза - 150 дка, биолавандула - 65 дка, лозя с винени сортове Мерло и Кабарне, сливова градина, а също малко площи с пшеница и слънчоглед.
Дейността ни е на територията на четири землища – гр. Гурково и с. Димовци, община Гурково, където се намират насажденията с маслодайна роза, а в гр. Николаево и с. Нова махала са полетата с пшеница и слънчоглед. Розовият цвят се предава на дестилерии, а малка част се преработва в розова вода. Имаме и някои други артикули. Лично за нашето стопанство, като производители, мога да кажа, че има търсене на розова вода, а също и огромен интерес към продукти от маслодайна роза.
По-малкото цвят през сезон 2025
съответно води до по-добрата му реализация
Тази година производителите успяха да продадат всичко, тъй като имаше малко цвят, допълва Петър Симеонов. Да уточним, че нямаше череши, защото розоберът се застъпва с прибирането им, обикновено в началото на юни, и тогава работниците избират къде да отидат. Цената за брането бе от порядъка на 1,80-2,00 лв./кг за работника, както и за допълнителни разходи за т. нар. тартор (организатор на берачите) още 20-40 ст. За съжаление, тези 30-40 ст., които получихме повече от предната година при реализацията, то разходите ги „изядоха" и се оказа, че пак не останаха средства за производителя.
Колкото до финансирането? Няма специално подпомагане, което да е за производителите на рози и етерично-маслени култури. Те вземат обичайните за площ, а на места и за необлагодетелствани райони. Зелените плащания, при които настъпиха промени, почти не се ползват от земеделците. За определен период производителите бяха подпомагани и по мерките за Ковид и Украйна, но те бяха временни. Тази година се предвиждат 180 лв./дка по de minimis.
Важно е обаче подпомагането да е в дългосрочен план,
за да има смисъл за стопанствата,
категорични са производителите.
Хубаво е, че се отпускат средства от МЗХ и за т. нар. есенно-зимно пръскане - 50 лв./дка, които са за важни растителнозащитни дейности в насажданията. За съжаление, на практика обаче те не могат да се използват, тъй като няма регистрирани препарати за растителна защита при тези култури, казват земеделците.
Лошата откъм добиви години за розопроизводителите кореспондира и с друг проблем, който се наблюдава, а именно, че продължава тенденцията за изоставяне на насажденията. Основната причина, която те посочват, е липсата на свободни средства, които да остават при тях, съответно да отиват за грижи за насажденията. Себестойността на продукцията е изключително скъпа и почти всички средства, които постъпват в стопанствата, включително от подпомаганията, се изразходват. Често те и не достигат, дори не говорим за това да останат и да се реинвестират в стопанствата за подобрения, иновации и т.н.
Розопроизводството никак не е в добро състояние, коментира Петър Стоянов. Не може да има около 60 хил. декара насаждения с рози, а да добиваме цвят около 6 хил. тона. Тоест това означава, че
повече от половината насаждения не се в добро агротехническо състояние
Част от тях не се отглеждат добре, а други направо се изоставят. Това е изключително лоша тенденция, която се задълбочава. Ако се продължи с тези темпове, то нищо добро не чака производството на рози като цяло. Затова и нашите две асоциации на розопроизводители сме подели инициатива за изваждане на сектора като самостоятелен, а не като част от всичките растениевъдни производства. Роза Дамасцена е национално богатство, нуждае се от специално отношение. Затова искаме в стратегическия план да се промени субсидирането на розопроизводителите. И
да се районира отглеждането на маслодайната роза
в строго опредени места, резонно в Розовата долина
Ако се отглежда на други места, то производителите там да не се ползват със същото подпомагане. Каквото зависи от нас, ще го направим. Но държавата е тази, която трябва да предприеме нужното, за да защити културата, която наистина да стане приоритет. Надяваме се на промени в закона.
Тенденцията, която наблюдаваме, не чертае добри перспективи за розопроизводителите, коментира още Петър Симеонов. Този сектор буквално „дълбае" дъното. Към момента държавна няма стратегия за нас. А трябва, необходима е визия за поне минимум 5 години напред. Мисля, че ако скоро не се вземат мерки, ще „падаме" все по-надолу и като добиви, и като насаждения.
За съжаление, идеята да се подпомагат само тези земеделци, които полагат добри грижи за насажденията, чисто законово няма как да се приложи. Все пак има мерки, които биха могли да се въведат. И трябва да се работи в тази насока. Защото в момента
реално се субсидират насаждения, които са изоставени -
не се обработват, от тях не се добива цвят,
а собствениците им вземат пари. Сега по de minimis, ставката е малко по-голяма за розопроизводителите, като тя ще е на база договори към преработвателите, т.е. на работещи стопанства, които са се отчели към общинските служби по земеделие. На тази база те да получат средствата, което е по-добър вариант.
И не може да избегнем темата за кооперативите.
В България трудно може да стане, а навсякъде в Европа, даже в далечния Изток ги има, коментира Петър Симеонов. Но при нас е почти невъзможно, българинът трудно се сдружава. Но в асоциацията говорим по въпроса, ще търсим решения. Имаме идея да се направи дестилерия, за да предаваме и продаваме продукция чрез нея.
Навсякъде в света се гледа с много по-добро „око"
на продуктите, които са от организации на производителите
В бъдеще се надяваме да „узреем", това да се случи и при нас. Наскоро бях в Китай, където бях впечатлен от влагането на роза, лавандула и други култури в хранителната индустрия. У нас също вече има плахи стъпки в тази насока. Мисля, че това е огромна ниша, която не е запълнена, а има потенциал. Така че производителите, но на първо място държавата, трябва да работим много и заедно в тази насока. Да произвеждаме, но и да се рекламираме, за да станат продуктите ни по-популярни и разпознаваеми, съответно и с по-добър пазар и цени.
Коментари