При съмнения се изчаква с резитбата, за да се преценят повредите по растителните части

Повредите по лозите през зимния сезон може да се наблюдава следствие на силни студове, продължителни отрицателни температури, както и при падане на ранни есенни и късни пролетни слани. През годините в практиката в някои райони на страната, като Видин, Кюстендил, Пазарджик, Стара Загора и др., в лозови насаждения, които се отглеждат при незагребаване, са отчитани измръзвания в различна степен. Възможно е да се стигне до повреждане на пъпки, едногодишни пръчки, чепове, кордони, рамена и стъбла.

Чувствителност

Най-чувствителни на продължителни студове са пъпките, които представляват сложни анатомо-морфологични образувания, състоящи се от множество зачатъци, които са с различна диференциация.

Централната пъпка е най-голяма, като от нея основно се развиват и леторасли, и гроздове. Най-често тя измръзва първа. Първоначално повредата се изразява в почерняване след размръзването ѝ, а в последствие в изсъхване.

Ако заместващите пъпки не са повредени, в зависимост от възрастта и диференциацията им, някои от тях се развиват и формират нови леторасли.

Повредите, които са причинени от измръзване, са различни при отделните сортове лози.

0 По-чувствителни са пъпките на десертните сортове, които измръзват те при - 15-16оС.

0 При температура от -18 до -21оС се повреждат 30% от пъпките на сортовете Ризлинг Италиански, Алиготе, Шардоне, Каберне Совиньон, Ркатицели и др.

Повреди

Когато температурата е -23оС се повреждат почти всички пъпки, а под -25оС може да измръзне напълно както едногодишната, така и многогодишната дървесина.

При узрелите пръчки най-напред се засяга сърцевината и диафрагмата на възлите.

Големи поражения на надземните части на лозите причиняват не само критичните температури, но и тяхната продължителност и време на въздействие.

При по-продължително задържане на температурата при минус 10-15 градуса настъпва частично измръзване на главните пъпки. Тези, които са разположени по колтуците, са по- устойчиви от тези по пръчките.

Резервните пъпки също са по-устойчиви от главните, а пъпките в основата на едногодишните пръчки са по-чувствителни от от тези, разположени към върха.

Когато лозите са в относителен покой и температурата се повишава над 10-12 градуса започва процес на разкаляване. Студоустойчивостта на растенията силно намалява и дори при понижение на температурата значително над критичната се получават по-големи повреди не само по пъпките, но и по ликото и камбиалната тъкан. Обикновено това явление се наблюдава през втората половина на февруари, или в края на зимата.

При измръзване

Резитбата на повредените от измръзване лози се извършва по-късно, като се изчаква първо пъпките да набъбнат. Тогава, в зависимост от степента на повреждане на пъпките и летораслите, се извършва резитбата, като се осигурява нормално и близко до него натоварване на лозите, в зависимост от сорта, формировката и растежната им сила.

Късни слани

Обикновено късните пролетни слани повреждат младите леторасли. Първоначално те стават тъмнозелени, след което покафеняват, завяхват и изсъхват.

Най-големи са повредите от пролетните слани в загребваните лозя, при които пъпките се развиват много по-рано, отколкото в незагребваните.

Мразобойните петна по многогодишната дървесина са врати, през които раковата бактерия прониква и масово заразява лозите.