Напояването е най-важният проблем, който трябва да се реши и то възможно по-бързо, защото земеделците стават все по-неконкурентоспособни, смята Пламен Пенчев

Ваня ВЕЛИНСКА

Изминаващият сезон отново чертае разнородна картина и в отделните райони на страната, а и в земеделските стопанства. Като цяло есенниците се справиха сравнително доста добре, въпреки че някои организации поискаха допълнително подпомагане за по-малките добиви от пшеница и рапица. А статистиката отчита над 7 млн. тона зърно в страната.

В нашия район - Бяла Слатина и околността, резултатите от есенниците са добри, бих ги определил като нормални и сходни с миналогодишните, казва Пламен Пенчев от стопанство „Виялишки - 90". Положителното е, че качеството е по-добро. При рапицата също сме по-доволни от миналата година - средният ни добив е около 450 кг/дка. Практиката в нашето стопанство е да я продаваме до 10-ина дни след жътвата. В България има преработвателни мощности, основно за биодизел, те си работят, така че нямаме никакъв проблем с реализирането ѝ.

Стопанство „Виялишки - 90" е едно от малкото в страната, в което рапица се гледа повече от 20 години, и то без прекъсване.

И в хубави, и в лоши години земеделците сеят и успяват да реализират продукцията. Колкото до грижите на уж „капризната" култура, те подхождат с професионализъм и с мисълта, че добрите практики са в основата на успешното производство. Няма лесна и трудна култура, за всички трябва да се полагат избраната за вида технология и да не се „мрънка", а да се работи.

При пролетниците определено, и то още отпреди месеци стана ясно, че обстановката ще е много по-сложна, и то почти навсякъде, с изключение на поливните полета, разбира се. Добивите от слънчогледа са много ниски, а там, където е ожъната царевицата, те са катастрофални. През последните години ясно се отчита, че дори сухоустойчивите хибриди не могат да се справят с тежките условия.

Видно е на всички, че трябва да вървим към напояване, категоричен е успешният производител. Земеделието ще се развива, ако се вземат присърце проблемите с напояването, което съществуваше, не говорим за ново, а за това, което имаше и беше разрушено.

И друг важен въпрос, който се неглижира, според Пламен Пенчев, а именно за районирането на културите. От години всеки земеделец отглежда стихийно, какво му хрумне. Има пазар за лавандула, печели се, хайде да създаваме площи. И Добруджа стана лилава. Падна цената, стоят количества по складовете. Има субсидии за тикви, хайде да се сеят. Доста мними земеделци доволно си прибраха парите. Започнаха да се дава допълнително подпомагане за тютюн, уж за необлагодетелстваните райони, за да има поминък за населението, тъй като други култури там трудно се гледат. А какво се получи - площите се увеличават, и то в равнинните райони.

Районирането на културите трябва да е държавна политика, категоричен е земеделецът.

Ще дам за пример Италия, където по райони е определено какво да се гледа. И да не каже някой, че е дискриминация и нарушаване на свободното предприемачество? Така е решено като най-целесъобразно за отглеждането на дадената култура и това е. Ако на някой не му харесва, отива в район, където се гледа това, което иска. Има ред и правила.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 6-12 октомври