Най-малко 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС, трябва да гласуват за търговското споразумение, за да влезе в сила. 0 Агросекторът е сред скептиците

Споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур предвижда създаването на най-голямата зона за свободна търговия в света. Отне 25 години, за да се постигне това, което сега е на масата за ратификация. Процесът, въведен от Европейската комисия, обаче се оспорва от няколко сектора.

Много продукти от ЕС понастоящем подлежат на високи износни мита за блока Меркосур, който включва Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Някои забележителни примери са автомобилите (35%), вината и спиртните напитки (до 35%), сиренето (28%) и машините (до 20%).

С партньорското споразумение между ЕС и Меркосур тези мита ще бъдат премахнати или значително намалени, което ще създаде нови възможности за пазар от 780 милиона потребители, представляващи 25% от световната търговия.

Европейската комисия вече представи

предложение за ратификационния процес

на политическото споразумение, постигнато през декември 2024 г. Въпреки това, земеделските производители, еколозите, някои групи в Европейския парламент и държави членки се противопоставят на споразумението.

„Това е рисковано начинание, защото ако цялото споразумение бъде ратифицирано от националните парламенти, някои от тях могат да се противопоставят на текста, както се е случвало и в миналото", обяснява Пеги Корлин, старши репортер на Euronews по въпросите на търговската политика.

„Европейската комисия реши да раздели търговската част от политическата, така че Съветът на държавите членки да гласува текста с квалифицирано мнозинство. Той ще бъде гласуван и от Европейския парламент с обикновено мнозинство, така че има по-големи шансове да бъде приложен бързо", добави тя.

Франция, Полша и Италия са сред най-скептичните държави членки, които се опасяват от въздействието върху важния им агропромишлен сектор. Най-малко 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС, трябва да гласуват в подкрепа на търговското споразумение, за да влезе то в сила.

Селскостопанският сектор е един от най-големите критици

на споразумението, поради което Европейската комисия наскоро добави предпазни мерки в нов правен текст, който ще бъде приложен към споразумението. Те включват квоти, ограничаващи вноса на продукти, считани за най-чувствителни (като говеждо месо, птиче месо, захар, ориз и мед), и фонд от 6,3 млрд. евро за подпомагане на земеделските стопани, засегнати от пазарни кризи.

Според предложението ще бъде започнато разследване, ако обемът на вноса от страните от Меркосур се увеличи с 10% или цените на селскостопанските стоки паднат с 10%.

Припомняме, че още през декември миналата година у нас Националната асоциация на зърнопроизводителите(НАЗ) изпрати официално становище до министъра на земеделието, изразявайки сериозни опасения относно потенциалните последици от търговското споразумение между ЕС и Меркосур. Според НАЗ, подобни споразумения, насочени към улесняване на международната търговия, крият сериозни рискове за конкурентоспособността и устойчивостта на европейските фермери.

НАЗ подчерта, че различията в производствените стандарти, екологичните и социални изисквания между ЕС и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия) създават неравностойна конкуренция.

„В тези държави има значителни конкурентни предимства пред европейското селско стопанство поради по-ниски производствени разходи (евтина работна ръка, по-ниски екологични и социални стандарти, по-ниска рента за земята). Това създава риск европейските фермери да бъдат изтласкани от пазара, особено в сектори като зърнопроизводство, месодайно животновъдство и др., където конкуренцията е най-голяма. В допълнение, интензивният внос довежда до спад на цените и по този начин до загуба на доходи за европейските фермери, а оттам и до необходимост от допълнително подпомагане или компенсации от страна на ЕС, като тези процеси вече се наблюдават през последните две години.

Подобни споразумения крият и рискове за устойчивостта и стандартите на ЕС, тъй като селскостопанските продукти от тези региони често не отговарят на строгите екологични, хуманни и социални стандарти на ЕС. Прилагането на двойни стандарти спрямо по-евтината вносна продукция, произведена с по-ниски екологични и етични изисквания, компрометира усилията на европейските фермери да се придържат към по-високи стандарти, особено в контекста на Зелената сделка на ЕС".

Затова и НАЗ, и много други европейски организации на фермерите в Европа призоваха ЕС и националните правителства да предприемат политика на защита на местното селско стопанство, съобразена с принципите на икономическа, социална и екологична устойчивост.

Една от причините за по-бързото ратифициране

е промяната в геополитическата ситуация от началото на преговорите с Меркосур преди около 25 години.

„Най-важният търговски партньор на Латинска Америка стана Китай. Абсолютно е необходимо да сключим това споразумение, за да станем по-важен търговски партньор за Латинска Америка", заяви Карел Ланоо, изпълнителен директор на мозъчния тръст „Център за европейски политически изследвания" (CEPS) със седалище в Брюксел.

„След почти скандалното търговско споразумение между ЕС и САЩ, ЕС може да бъде възприеман като ненадежден партньор", заяви Ланоо пред Euronews за сключеното през август споразумение, което ще повиши митата до 15% за около 70% от стоките на ЕС, изнасяни за САЩ.

Споразумението с Меркосур ще увеличи достъпа до основни суровини, което може да окаже значително влияние върху промишлеността на ЕС. „Това е поредната възможност за нас да намалим драстично огромната си зависимост от Китай, която се е натрупала, без да забележим", заяви анализаторът от CEPS.

Група леви евродепутати обаче води проект за резолюция за блокиране на процеса на ратифициране на споразумението с Меркосур пред Съда на Европейския съюз, като критикува решението, предложено от Европейската комисия.

Натискът за ратифициране на споразумението между ЕС и Меркосур

още ще задълбочи пропастта между земеделските общности и ЕК,

смятат от най-голямата европейска земеделска организация Копа-Коджека. Според организацията то „никога не е било толкова икономически и политически вредно за европейските фермери, селските общности и потребителите".

„Предлагането за ратифициране от Европейския парламент и Съвета на споразумение, което не се е развило по същество и чрез процедура, която се равнява на политическо налагане, е дълбоко вредна и изпраща още един негативен сигнал в началото на този нов политически сезон", се казва в становището на Копа-Коджека.

„Представянето за ратификация на споразумението между ЕС и Меркосур би се добавило към поредица от негативни съобщения, направени през лятото – от съкращения в бюджета за селско стопанство, до отслабване на общото измерение на ОСП и отстъпките по споразумението между ЕС и САЩ – всички от които показват, че европейското селско стопанство е изведено на второ ниво от приоритетите на Съюза.

Подобно ратифициране би било още един маркер за значителната разлика между изявленията, направени в началото на мандата на председателя Урсула фон дер Лайен, и действията, предприети от Комисията до момента.

Следователно настоятелно призоваваме колегията на комисарите да разгледа изцяло многобройните последици, които подобно ратифициране би довело до това. Противно на преобладаващото мислене в парламента, ние смятаме, че споразумението между ЕС и Меркосур никога не е било толкова икономически и политически вредно за европейските фермери, селските общности и потребителите", се казва още в становището.