Докато горските пожари бушуват в Южна Европа и загубите на реколтата само ще се увеличават през следващите години, производителите стават креативни, за да се справят с жегата

Сара Бътлър, theguardian.com

„Не съм готов да сменя работата си", казва Стелиос Бутарис, производител на вино с лозя в Науса и Аминдеон в Северна Гърция, както и на остров Санторини. Но, добавя той, „не можем да правим нещата по начина, по който ги правеха нашите бащи".
Бутарис е решен да продължи да произвежда в региона и да поддържа семейния бизнес, но казва, че „кривата не изглежда добре", тъй като климатичната криза оказва натиск върху производителите в Средиземноморието.

Бутарис, който оглавява групата на винопроизводителите "Кир Яни", е един от хилядите фермери в Южна Европа, които се борят да продължат да произвеждат на земите, които техните предци са обработвали в продължение на десетилетия, а дори и векове, докато все по-екстремни климатични явления, като горските пожари от това лято, бушуват в Испания, Франция и Гърция.
Тяхната борба означава, че цените на виното, маслините, цитрусовите плодове и зеленчуците се очаква да продължат да се повишават, тъй като сушата, внезапните наводнения и високите температури засягат традиционните култури в Средиземноморието.

Бутарис прилага

нови тактики за справяне с проблема,

включително инсталиране на напоителни системи и съоръжения за съхранение на вода, както и засаждане на повече растителност сред лозята, за да помогне на земята да задържа повече вода и да поддържа по-ниски температури. Той също така купува земи на по-високи места и търси различни сортове грозде, които са по-устойчиви на екстремни климатични условия.

Току-що е инвестирал 250 000 евро в напоителна система и сега планира да похарчи още 200 000 евро за проект за 40 хектара лозя в Санторини.

Производителите в цяла Европа ще бъдат принудени да прехвърлят тези допълнителни разходи на потребителите под формата на по-високи цени, твърди Бутарис. „Евтиното вино няма да е лесно да се намери. Доскоро южната част на Франция, Испания и Гърция произвеждаха евтиното вино в Европа. Сега ще бъде много трудно да се конкурираме с цената", казва той.

Потребителите вече усещат ефектите,

тъй като сушата в Испания, Италия и Португалия повиши цените това лято, в момент, когато обикновено цените падат.

Това лято дори фермерите в някои части на Великобритания бяха засегнати от дълги периоди на суша, които повлияха на производството на зърнени култури, картофи, моркови и броколи, които обикновено не се напояват.

Очаква се ситуацията да се влоши значително в резултат на климатичната криза. В ЕС средната годишна загуба на реколта се прогнозира да се увеличи с до две трети до 2050 г. до 24,8 млрд. евро, според анализ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия.

До 2050 г. най-сериозно увеличение на риска от суша се очаква в Испания, Италия и Гърция, където според „умерените" прогнози на Междуправителствения комитет по изменението на климата броят на дните с тежки условия на суша ще се увеличи над девет пъти в сравнение с 1990 г.

Франция, Италия, Испания и Румъния вероятно ще отбележат най-голямото абсолютно увеличение на загубите на реколта – средните годишни се очаква да се увеличат с 64 % или повече от 1 млрд. евро, като сушата е основен фактор, според доклада на ЕИБ и Комисията.

През 2022 г., например, добивът от царевица е спаднал с 24 % спрямо предходната година в цяла Европа, като Испания понася най-голямата част от загубите, следвана от Франция, Италия и Румъния.

Д-р Питър Александър, професор по глобални хранителни системи в Университета в Единбург, казва, че вече е възможно да се наблюдава

северното разпространение на културите

в Европа - производителите на шампанско инвестират във Великобритания, а царевицата се отглежда в Шотландия.
Британските фермери експериментират с култури като фасул и нахут, които исторически са били трудни за отглеждане, с надеждата, че те могат да процъфтяват в затоплящия се климат. Един фермер в Есекс дори е засадил повече от 1000 маслинови дървета с подкрепата на Belazu, компанията за производство на висококачествено маслиново масло.

Колкото повече обаче климатичната криза напредва, толкова по-трудно и по-скъпо става да се адаптираме. Александър казва, че този ефект вече е очевиден при по-екзотичните култури, които изискват много специфични условия за отглеждане и сега са под натиск, като кафето и какаото. „В страните с високи доходи те са налични, но по-малко достъпни", казва той.

В Южна Европа

семейните ферми се борят да намерят ресурси

за финансиране на адаптацията,

за да продължат да се развиват.

„Вече виждаме, че насаждения се изоставят и хората не могат да си позволят да бъдат фермери", казва Сара Вашон от марката зехтин Citizens of Soil(Граждани на почвата), която работи с независими производители в Средиземноморието.
Тя казва, че фермерите търсят много начини да продължат да работят, от напояване до нови сортове, но „това са големи инвестиции за малките фермери, които вече живеят на границата на бедността, и за тези неща е трудно да се получи държавно финансиране".

Бутарис обяснява, че в Гърция има райони, където семейните фермери вече са изоставили земята и са избрали друг начин на живот, тъй като земеделието е станало твърде трудно.

Според Алекс Фернандес Поулусен, директор на Good Stuff International, която координира колективна програма за водата в басейна на река Гвадалквивир в южна Испания, са необходими действия, тъй като запасите от вода в Испания са по-малко от половината, а търсенето е много високо.

Той казва, че площта на обработваемата земя в района вероятно ще намалее, тъй като някои ферми се продават на инвестиционни фондове за соларни паркове или от цитрусови или авокадови насаждения биват превръщани в по-малко жадни за вода култури като пшеница, царевица, други зърнени храни или маслини.
След няколко години на суша в южна Испания има големи проекти за разработване на

координиран подход за по-ефективно

съхранение и използване на водата,
включително нови форми на напояване

„Нещата трябва да се променят поради климатичната ситуация, но има много проактивни иновации и усилия", казва той.

Уолтър Занре, изпълнителен директор на британския клон на марката за зехтин Filippo Berio, казва, че производството в Андалусия, Пулия, Сицилия, Гърция, Тунис и Турция ще бъде засегнато от по-високите средни температури и по-малкото валежи.
„Има много проекти, които се опитват да съхранят водата и да я използват за напояване. Но за да се съхранява вода, първо трябва да вали. Тази година имахме зимни дъждове, но през предходните три години беше практически суша."

Заради опасенията за бъдещите доставки Filippo Berio е инвестирала в резервоари за съхранение, които да поемат допълнителни 3000 тона масло през последните пет години, и временно е наел място за още 1000 тона, както и се е обърнал към по-широк набор от източници на зехтин, включително Латинска Америка.

Ламберт ван Хорен, анализатор в Rabobank, казва, че финансовата група прогнозира, че през следващите пет години няма да има увеличение на селскостопанското производство на хектар в Европа, с което ще приключат десетилетия на подобрение, подпомогнато от повишена ефективност и по-добри торове.

Това обаче означава по-високи цени

„През последните пет години цените на пресните продукти са се движили успоредно с инфлацията или дори са били по-високи от общата инфлация. През следващите пет години очакваме хранителните продукти отново да следват поне общата инфлация", казва той.

„Земеделските производители ще получат по-високи цени и те се нуждаят от това, защото разходите им стават все по-скъпи."
Това може да включва изграждането на повече сенници или оранжерии, където температурите и водните потоци могат да се контролират по-добре, независимо от климата, както и изграждането на повече складови помещения.

„Ще има повече разходи, защото адаптирането, особено когато културите не са толкова ценни, като например зърнените, където приходите на хектар са относително ниски", казва ван Хорен.

В Гърция досега годината е била добра за много винопроизводители след две трудни години. Все пак с бушуващите горски пожари много малки фермери обмислят бъдещето си.
Бутарис е решен да продължи: „Трябва да има начин да се направи и аз искам да покажа, че това е възможно."