Вирусните заболявания са едни от най-смъртоносните при кучетата и котките. Това са група заболявания, които се развиват много бързо и от изключително значение е бързата реакция на стопанина. Най-податливи на вирусни инфекции са домашните любимци до 1-годишна възраст.

Клиничните признаци на отделните видове вирусни заболявания се появяват след различен период от време. През този период, наречен инкубационен, вирусът се натрупва в организма на животното и след това го атакува.

Срещу почти всички вирусни инфекции

съществуват ваксини

Ваксинацията е единственият ефективен начин да предпазите питомниците си от тези опасни заболявания, които често водят до летален изход.

При раждането си кучето получава естествен имунитет против някои заболявания посредством антителата в млякото на майка си. Той обаче трае само няколко седмици и след това е задължение на собственика да продължи да се грижи за имунитета на своя любимец, за да му осигури дълъг и здравословен живот.
Това става именно чрез ваксините (и не само), които доставят в организма малки дози бактерии или вируси, причиняващи най-често срещаните инфекциозни болести сред четириногите. Те стимулират имунната система на кучето така, че да произведе антитела, с които да се защити при следваща среща с причинителите.

Затова е важно кучето да получи ваксина и реваксинации. Първата ваксина се прави на около 45-ия ден от раждането му и се поставя непременно след преглед, който да установи, че то е напълно здраво. Преди това - на около 25-ия ден след раждането - трябва да го прегледа ветеринар и да го обезпаразити. Защитата от първата ваксина не трае цял живот, затова са необходими и реваксинациите. Най-общо календарът за кучешките ваксини изглежда така:

- Между 11 и 13 седмици са му нужни първите дози защитни сили срещу кучешка гана, инфекциозен хепатит и парвовироза.

- На възраст между 15 и 17 седмици е нужно да има и ваксина срещу лептоспироза и бяс. След като навърши 15 месеца следват реимунизации срещу гана, хепатит, парвовирус, лептоспироза и бяс.

- Кога и как точно да бъдат поставени, най-добре ще ви посъветва ветеринарят, който следи кучето. Реваксинации се правят всяка година, като не всички ваксини го изискват, но това е най-добре да обсъдите именно с лекаря.

- Ако пропуснете реваксинациите, нищо не гарантира, че кучето ще е защитено срещу инфекциозните патогени. Има вероятност и хотелите за кучета или центрове за дневни грижи да откажат да го приемат при липсваща ваксина или реваксинация, предупреждават експертите.

Как да ваксинирате котката?

Още през първата година на котето, стопанинът трябва да се погрижи да го предпази от опасни заболявания и да укрепи крехкия му имунитет. Ваксината е предшествана обичайно от профилактично обезпаразитяване с противопаразитен ветеринарен препарат.

Иначе котето трябва да бъде ваксинирано на 2-3 месечна възраст, като и тук, както при кучетата, това се прави само след преглед, който да установи, че е клинично здраво. Компрометиран имунитет, стрес или смяна на местообитанието на пухкавия ви приятел може да намали ефекта на ваксината.

Първата ваксина е против калцивироза, панлевкопения и ринотрахеит. Следващата доза се поставя след 21-28 дни. След това ваксинация се прави веднъж годишно и тя е със същите компоненти, но вече и против бяс.

Котето се смята за ваксинирано и защитено от болестите, срещу които са ваксините, едва след като са направени поне две инжекции - включително първата реваксинация на 12-16 седмици. Дотогава е препоръчително любимецът да не излиза навън или да е на място, където рискът от инфекция е нисък - например вътрешна градина или двор.

Имунитетът срещу различните болести и вируси трае различен период от време, тоест котката може да не получава същите реваксинации всяка година. Това ще прецени ветеринарният лекар, който следи здравето на пухкавото четириного.

Присаждане на стволови клетки при домашни любимци?

Присаждането на стволови клетки при домашни любимци е възможно и вече се използва в съвременната ветеринарна медицина, макар и все още в ограничен мащаб и предимно в клинични или иновативни практики. Стволовата терапия най-често се прилага при кучета, котки и понякога коне.

Какво представлява процедурата?

Стволовите клетки обикновено се извличат от мастна тъкан или костен мозък на самото животно (автоложна терапия), обработват се в лаборатория и след това се инжектират обратно в тялото му – обикновено в увредените тъкани, стави или органи.

При какви състояния се използва?

  • Остеоартрит – най-често при кучета;
  • Ортопедични травми (сухожилия, връзки);
  • Хронични възпаления – като гингивостоматит при котки;
  • Чернодробни, бъбречни и сърдечни заболявания (все още експериментално);
  • Неврологични разстройства – при ранни изследвания.

Източници на стволови клетки:

  • Автоложни – от самото животно
  • Алогенни – от друго животно от същия вид.

Банки за клетки предлагат да се съхраняват стволови клетки от новородени кученца (например от тъкан на пъпна връв). Технологията все още не е масово разпространена, но бързо се развива. Не всички терапии са официално одобрени – в САЩ някои терапии все още чакат разрешение. В Европа и България също се прилагат подобни терапии, но най-често в частни клиники и с уговорка, че са експериментални.

С увеличаващите се инвестиции в грижата за домашни любимци, ветеринарната медицина се превръща в динамично развиващ се пазар за технологични иновации. Американски стартъп, основан от Арън Хиршхорн, успява да привлече 18 милиона долара за разработването на първата готова за употреба стволова терапия за животни, която в момента очаква одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Финансирането е водено от инвестиционния фонд Digitalis Ventures, с участието и на NovaQuest Capital Management. Така общата сума, събрана от компанията досега, достига 44 милиона долара. Първото приложение на терапията е насочено към лечение на хроничен гингивостоматит при котки – болезнено възпалително заболяване, което често трудно подлежи на лечение. В дългосрочен план Gallant планира да разшири дейността си, като разработи нови терапии за други често срещани заболявания при домашни животни, като артрит и бъбречни проблеми.