45 милиарда евро годишно струват жегите в Европа. Прогнозите на европейската агенция за околна среда за тази година са за още по-високи икономически щети, причинени от суша, гръмотевични бури, наводнения.

Страните, които са най-засегнати, са Германия, Италия, Франция, Испания и съседна Гърция.

Средиземноморските страни, една от които е Гърция, в момента са подложени на екстремни горещини, а средиземноморският регион се затопля по-бързо от средното за света, което го прави гореща точка на изменението на климата.

Атина, 15:00 часа, когато слънцето е в апогея си. В най-старата метеорологична станция в Средиземноморието отчитат температурата на въздуха.

Проф. Николаос Михалопулос ръководи Националната обсерватория на Атина. Институцията отваря през 1842 г. и e ключова за научните изследвания. Професорът следи промените, които настъпват във времето.

„От анализа на тези данни виждаме, че температурата през последните 180 години се е повишила с почти 2 градуса. Също така наблюдаваме, че броят на горещите вълни се е увеличил между 4 и 6 пъти в сравнение с преди един век. Това, което се случва, наричаме климатична криза – човешкото въздействие води до бързо повишаване на температурата, което има множество последствия като пожари, засушавания, наводнения, урагани и т.н.“, казва той.

Горещината води и до рязък скок в замърсяването на въздуха, особено в градовете - така се оформят т.нар. „градски топлинни острови“. Например, температурата в центъра на гръцката столица е по-висока от тази в някои от кварталите, пише bTV.

„В центъра е още по-зле. Тук, където сме, има дървета наоколо, но в центъра — сградите и пътищата действат като нагреватели. Дори когато температурата е 43°C, усещането може да е над 50. Имаме измервания с термокамери, и действително температурите на пътната настилка са много по-високи от реалната температура. Ситуацията за хората, които живеят и работят там, е много тежка“, казва проф. Михалопулос.

И обяснява, че екстремните жеги ще стават все по-чести и по-продължителни, като оставят своя отпечатък върху икономиката и особено върху ключовите за Гърция отрасли - земеделие и туризъм.

„Очаква се климатичните промени да засегнат растителността, туризма, енергетиката, хората — по различни начини. Нека започнем със земеделието. Повишаването на температурите води до повишена нужда от вода, а водата е проблем в този район, така че растенията имат нужда от повече вода, но такава не се намира. Също така високите температури намаляват продуктивността на културите — изгарят ги и т.н., така че добивите намаляват. Същото важи и за туризма. Хората, идващи от север, не искат да прекарват много дни при 43°C. Предпочитат по-северни или по-хладни райони“, обясни проф. Михалопулос.

Според експерта и енергетиката страда заради повишено потребление на енергия, което означава повече разходи. Това важи и за Гърция, и за Балканите.

Както стана ясно, екстремните жеги имат негативен ефект върху целия стопански живот.

Според международно изследване заради горещата вълна тази година европейската икономика може да изгуби половин пункт от растежа си.

От Международната организация на труда изчисляват, че температури над 32 градуса водят до 40-процентен спад на продуктивността от физическа дейност. Ефектът от това е равен на половин ден стачка.

Ако градусите надминат 38, продуктивността на труда се срива с две трети.

Сред най-засегнатите икономически сектори е селското стопанство. Във Франция например след една от най-тежките горещи вълни има спад в добива на пшеница с над 21%. Производството на овес и на царевица пък са се сринали съответно с 28% и с 30%. А птицевъдите са загубили между 4 и 5 милиона пернати.

Освен всеобхватни, ефектите от жегите са и дългосрочни.

Икономисти от американските университети Харвард и Норт-уестърн предупреждават, че покачване на глобалната температура с 1 градус ще доведе до спад на световния брутен вътрешен продукт с 12% в следващите 6 години.