14° C, облачно
В добро състояние от десертните са Афродита, Елица и Хамбургски мискет, а от винените - Каберне Совиньон, Мавруд, Широка Мелнишка лоза
Ваня ВЕЛИНСКА
Пролетните мразове не подминаха и лозовите насаждения, а пораженията вече ясно личат. Съвсем логично най-много са пострадали по-ранните сортове. Според агроспециалистите щетите са огромни. Реколта от силно засегнатите лозови масиви едва ли ще се бере, съответно няма да има свежа продукция от десертното грозде и вино от винените сортове. За щастие късните сортове ще спасяват положението, но те, разбира се, няма как да компенсират добивите като цяло.
Има сериозно измръзване в трайните насаждания в района на Черноморието, казва Росица Симеонова, член на управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари. Освен пораженията при всички костилкови - череши, праскови, кайсии, сливи, лозята също са засегнати. За щастие при късните сортове праскови, сливи и лозя
измръзванията са частични, така че
при тях ще има реколта
Поражения констатирахме и при винените, и при десертните сортове. Проблемът наистина е много сериозен, тъй като става въпрос за много голям процент измръзване. Около 70-80% са пораженията при засегнатите сортове. И това не е само в нашия район, такава е картината в цялата страна. Разбира се, по-добре е положението на юг от Пловдив, където се отчитат по-малки измръзвания в лозовите масиви.
Към момента в района на Бургаско прирастът на десертните лози, от пъпките, които не са се развили, е 40 см, а при винените - над 30 см. В добро състояние са десертните сортове Афродита, Елица и Хамбургски мискет, а от винените - Каберне Совиньон, Мавруд, Широка Мелнишка лоза, които са по-късни и бяха пощадени от мразовете. Не е такава съдбата на едни от най-разпространените винените сортове като
Шардоне, Совиньон блан, Мускат и Мерло,
които са с много силни поражения
Реколтата ще е силно редуцирана, производството на вино – също, но грижите в лозята продължават. Всички агротехнически и растителнозащитни практики ще се извършват, тъй като те ще осигурят доброто здравно развитие на растенията през по-нататъшната вегетация на растенията, а също и за доброто залагане на плодни пъпки през лятото за следващата година.
Сезонът ще е голямо предизвикателство пред лозарите, коментира Росица Стефанова. При нас грижите продължават, освен брането, което ще е само при късните сортове. Предстои ни да се „борим" с голямата листна маса, тъй като когато няма плод, а лозите са наторени, т.е. спазени са технологичните сроковете, тя ще се развие много повече от обикновено. Ще се наложи да се направят различни зелени резитби - филизене, кършене и т.н., за да се овладее тази листна маса, която ще се развие, а това ще повиши и разходите за отглеждане. Схемите за опазване на лозята от болести и неприятели също продължават, защото това
гарантира доброто цялостно
фитосанитарно състояние на насажденията
не само за този сезон, но и за години напред
Така че ако приемем, че по-нататък няма да има сериозни климатични изненади, а за насажденията се полагат добри грижи, то пораженията от мразовете съответно ще рефлектират процентно на реколтата. Тоест при поражения от 70-80% при засегнатите сортове, то при тях реколтата ще е с 70-80% надолу, или ако от едно насаждение с десертно грозде се получава 1 тон, то тази година ще се берат 200-300 килограма.
Разбира се, няма как да не се питаме можеше ли да реагират някак производителите, за да се противопоставят на късните слани и мразове? На някои места бяха направени опити, но те не доведоха до по-добри резултати.
Имаше колеги, които палиха огньове, но и при тях ситуацията не е по-добра, коментира Росица Стефанова. Студът в Бургаско се задържа 4 дни, през които нощите температурите падаха до -4 оС, дори на места -7 оС, които са прекалено ниски. В други райони положението не беше по-добро, а на места и по-тежко. Такива екстремни ситуации се случват много рядко, разбира се, в последните години често има измръзвания, но те не са в такъв мащаб, особено при лозята. Затова трябва да се „самосезираме" и производители, и държавни структури, за да
се търсят ефективни решения занапред
И стигаме до застраховане на културите. Така например до 15 юни 2025 г. гроздопроизводителите могат да подават заявления за предоставяне на финансова помощ по интервенция „Застраховане на реколтата" от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България 2023-2027 г.
По интервенцията, се подпомага застраховането на реколтата от лозя с винени сортове грозде. Допустими за финансиране са застрахователни рискове за природни бедствия и неблагоприятни климатични условия, които са унищожили над 30% от средния добив в стопанството. Загубите се изчисляват на база на предходния тригодишен период или средното количество за три години с оглед на предходния петгодишен период, като от него се изключва най-високата и най-ниската стойност. Към застрахователните рискове, които се подпомагат, са включени неблагоприятни климатични условия (слана, буря, градушка, заледяване, силен или проливен дъжд, тежка суша), загуби, причинени от нашествия от вредители. Финансовата помощ, която кандидатите могат да получат, е до 80% от стойността на застрахователните премии.
За десертните сортове също има възможност за застраховане. За съжаление, въпреки промените, които се инициираха и предприеха в тази насока, явно е, че те не са много добри, тъй като според производителите не са достатъчно ефективни.
Предложението на членовете на Националното сдружение на българските лозари, е да вземем модела на Гърция, казва Росица Симеонова.
Застраховането да е чрез отчисления от субсидиите, т.е. да се прави на държавно ниво
Защото в трайните насаждения, откакто работя, при застраховане никога не се признават слани или измръзвания преди 20 април. В предходни години сме застраховали черешови градини и същата ситуация - и 1 стотинка не ни дадоха. Затова и масово не се правят застраховки от производителите. Евентуално само срещу градушка, но и там е след определена дата - от края на май, т.е. „никой не бърза". Не може да се работи така. Наистина трябва да се намерят ефективни решения, за тези проблеми, които стават все по-сериозни през последните години. И в тази ситуация на производителите няма да се помогне реално.
Комисиите, които оценяват щетите, признават поражения от 100%, както пише в заповедта. Но при лозята, когато се тръгне в редовете, нормално е да има останали 5-10 чепки, които не са засегнати. Но логично, ефективно ли е да се пуснат берачи, за да оберат тези няколко грозда? Разбира се, че не е нормално. И какво се получава - нито обезщетение се дава, нито реколта има.
Коментари