Зелевите култури се нападат от болести, които могат да провалят реколтата

28 май 2025, 10:00

Бг Фермер

1120

Кои са икономически важните, срещу които трябва да се предприемат превантивни мерки, а при нужда и контрол

Ваня ВЕЛИНСКА

По зелевите култури вредят изключително опасни болести и неприятели, които могат да нанесат много сериозни щети по реколтата и дори да направят продукцията негодна за консумация, съответно за продажба.

Кои са по-важните болести:

Мозайка

Болестта напада всички зелеви култури, но е с най-голямо значение за главестото и цветното зеле. Характерни признаци са избледняване на листните жилки, като тъканта до тях остава тъмнозелена, а останалата е по-светла. При силно нападение растенията имат потиснато развитие и се деформират.

Болестта се причинява от вирус, който се запазва в растителните остатъци и по зимуващите плевели от сем. Кръстоцветни.

Заразата се разпространява от листни въшки, срещу които трябва да е насочена борбата.

Черно гниене (бактериоза)

Това е бактериална болест, вследствие на която заразените семена не поникват, а ако все пак поникнат, то младите кълнове загиват. Когато все пак има поникване, по котиледоните се наблюдава изсветляване на тъканите, а вегетационният връх загива.

Може да се осъществи и вторично заразяване. Признаците са почерняване на жилките от върха към основата на листата. Тъканта между тях избледнява и загива. Много характерен симптом са V-образните петна.

Като цяло растенията имат потиснат растеж, не завиват глави, може и да загинат. По цветното зеле се развиват черни петна, които са загниващата тъкан.

Подходящи условия за развитието на бактерията са температури от 5 до към 40 градуса и влага над 90%. Заразата се разпространява чрез дъждовните капки или с насекоми.

Бактерията се запазва в семената, в растителните остатъци и в почвата.

Болестта е с най-голямо значение за цветното и късното главесто зеле.

Сечене по разсада

Когато заразяването е станало преди поникването на разсада, растенията загиват. Ако е било по-късно, разсадът също загива, но след известно време.

Симптомите са характерни - в основата на стъблото, малко под и над кореновата шийка се образуват тъмни и хлътнали петна. Постепенно те нарастват, обхващат цялото растение и се стига до загиването му.

Степента на развитие на болестта зависи от инфекциозния фон и условията на средата. Например хладното и облачно време, високата атмосферна влажност, уплътнените почви и по-голямата гъстота на засаждане са фактори, които благоприятстват разпространението на заразата.

Сеченето се причинява от няколко вида почвени гъби, които се запазват в почвата и в растителните остатъци за дълго време.

Гуша

Определя се като една от най-опасните болести по зелевите видове. Много често се проявява на полета с тежки и кисели почви.

Симптомите на болестта може да се наблюдават по време на всички фази на развитие на зелето – от разсада до прибирането му.

Заразеният разсад е с хлоротичен вид. Младите растения увяхват в топлите часове на деня, а през нощта са с нормален тургор. На по-късен етап те загиват.
Засадените на полето растения са с потиснат растеж. Зелките остават дребни и недоразвити.
По корените на растенията се развиват туморни образувания, които са с различна големина и форма. Първоначално те са бледожълти, а по-късно потъмняват, окапват и изгниват. В резултат на това се затруднява преносът на вода и хранителни вещества до останалите части на растението.

Над мястото на повредата се образуват вторични корени, но те не са в състояние да осигурят нормално развитие на растенията.

Гъбата, причинител на гушата, се запазва чрез спори, които презимуват в почвата или в растителните остатъци.

През пролетта спорите се активизират, проникват в растението чрез кореновите власинки и заразяват растението. Благоприятни условия за развитие на болестта са температура между 18-25 градуса и висока влажност на почвата - 75-90% от ППВ.

При подходящи условия за развитие и разпространение на заразата загубите могат да достигнат до 70-80 на сто.

Мана

Болестта се проявява с особена сила на места с по-хладен климат. При нашите условия най-големи поражения има по разсада за ранно производство, както и по късното зеле.

По разсада признаците се изразяват в появата на хлътнали петна, като от долната страна те се покриват с белезникав налеп от спори на гъбата. По-късно петната прегарят. При силно нападение младите растения може да загинат.
При възрастните растения симптомите се наблюдават най-напред по външните листа. По тях се образуват много петна, които сивеят и постепенно се сливат. Заразата може да обхване и вътрешните листа, което води до загниване на главата.

Гъбата заразява различни растителни части - цветоноси, цветни дръжки, шушулките, съответно семената. Патогенът се запазва в растителните части, както и в семепроизводствените посеви.

Благоприятен фактор за масово разпространение на болестта е температура около 15 ^оС.

Брашнеста мана

Болестта се среща при почти всички кръстоцветни култури, включително и плевелни видове. Симптомите са под формата на малки петна, които са бели, разположени са и от двете повърхности. По-късно те се сливат, като целият лист се покрива с бял мицел от спорите на гъбата. При силно нападение листата пожълтяват, а тъканите некротират.

Заразата се запазва в болните растителни остатъци. Болестта се провокира от хладни условия, които са съчетани с ниска относителна влажност.

Черни листни петна (алтернария)

Болестта напада почти всички видове от сем. Кръстоцветни. Заразата може да стане през различни фази от развитието на растенията. Болестта е много опасна и за семепроизводствените посеви.

При разсада се образуват петна по стъблото, които са малки и черни. Впоследствие растенията загиват.
Засадените болни растения на полето изостават в развитието си. Те са потиснати през цялата си вегетация и не дават добър добив.
При по-възрастните растения се образуват дребни петна, които бързо нарастват. Те са сиво-черни и имат концентрична структура. При влажно време се покриват с черен налеп – спорите на гъбата.
По цветоносите и шушулките петната са продълговати. При силно нападение шушулките се деформират и заразата преминава в семената.

Оптималната температура за заразяване е 25-30 ^оС. При благоприятни условия болестта се развива много бързо, като инкубационният период е много кратък - 2-3 дни. За кратко време заразата може да обхване цялото насаждение и да унищожи реколтата от семена.

Болестта се запазва в семената и в растителните остатъци.

Склеротинийно гниене

Болестта напада зелевите видове от различни производствени направления. Тя може да нанесе сериозни поражения по продукцията, предназначена за транспортиране и съхранение.

Развива се масово в хладни и влажни зони. Заразата може да се прояви през всички фази от развитието на зелевите култури, но по-често това става в средата на вегетацията.

Първите признаци са по стъблото в близост до почвената повърхност, както и по листата, които се допират до земята.

Такива симптоми могат да се проявят и по-късно, дори когато зелките са достигнали фазата на зрелост. Първоначално се образуват кръгли петна, които са воднисти и са покрити с бял налеп. Постепенно спороношението се увеличава и цялата зелка се покрива с бял мицел.

Заразата се запазва в почвата и в растителните остатъци, като жизнеността и е повече от 10 години.

Благоприятни за развитие на болестта са студени и влажни условия, въпреки че патогенът може да се развива в широки температурни граници.

Развитието и разпространението на болестта е масово при монокултурно отглеждане на зелеви култури и неспазване на сеитбообращение.

Добри практики при производството на разсад:

Отглеждане на разсада на отстояние от семепроизводствени и други насаждения със зелеви култури.
Засяване на семената в чист субстрат.
Обеззаразяване на разсадни табли, саксии и т.н.
Оптимална влажност на почвата.
Разсадите да са на оптимално разстояние.
При установяване на болни растениея, те се изскубват и унищожават.
Третиране при необходимост с разрешени за употреба продукти за растителна защита.

Добри практики на полето:

Засаждане на здрав разсад.
Оптимална гъстота на насаждението.
Борба с плевели и самосевки.
Редовен мониторинг на лехите за проследяване на появата на вредители.
Спазване на добри агротехнически практики при отглеждането на културите:

0 Поддържане на оптимална влажност на почвата.

0 Балансирано торене с макро- и микроелементи.

Въвеждане на сеитбообращение.
Механично събиране на растения с ясно изразени симптоми и унищожаването им.
Прилагане на интегриран подход за растителна защита. При необходимост третиране с продукти за растителна защита, като се прилагат препарати с различни активни вещества и механизъм на действие. В края на вегетацията се използват продукти с къс карантинен срок, а най-добре биологични.