Анализът вече е безплатен за животновъдите

 

Фермерите у нас, подобно на своите колеги от развитите европейски държави, вече могат да се възползват от възможността да направят геномен анализ на своите комерсиални породи говеда. Министерство на земеделието и храните вече изплати средствата за тази дейност, която от настоящата година е безплатна за членовете на развъдните организации в страната.

Редица фермери от млечния сектор през годините трябваше сами да заплащат услугата по извършване на геномна оценка на младите си разплодни животни. Геномната оценка е рутинна дейност в европейските държави и в световен мащаб. Основната задача на развъдните организации е техните членове да произвеждат чистопородни разплодни животни за търговия и подобряване на цялата популация. В редица държави не се приемат животни, в чийто сертификат за търговия няма резултати от геномна оценка, а при търговията със семенен материал от бици това условие е силно препоръчително, както и оценката на бика от Interbull.

Геномната оценка се извършва в ранна възраст на животното, т.е. не се натрупват разходи във времето за доказване на високи продуктивни качества, както от страна на фермера, така и от развъдните организации. Това води до потенциал за повишаване на общата и индивидуалната продуктивност в говедовъдството в България, повишаване на икономическата ефективност на ниво ферма, както и постигане на конкурентоспособност при производството и търговията с чистопородни разплодни животни.

Организацията е задача на ИАСРЖ

От Министерство на земеделието и храните (МЗХ) уточниха за „Български фермер", че съгласно указанията по държавната помощ у нас, развъдните организации получават подпомагане за всяко животно, което са избрали за оценяване и са изготвили идентификационна информация за него. Организацията на целия процес е възложена на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Резултатите ще са достъпни както за ИАСРЖ, която ще започне да създава национална база данни на оценените животни, така и за развъдните организации, които следва да предоставят индивидуалните резултати на фермерите.

Самата геномна оценка се извършва според разработени за тези породи генетични показатели, изчислени въз основа на световни бази данни за породите. Индивидуалните геномни резултати се сравняват именно с тези бази данни. На практика към момента геномна оценка не може да се извърши на местните (български) породи животни, поради липса на бази данни и разработени методики за изчисление.

Местните породи, застрашени от изчезване, имат своето значение за производство на специфични продукти, но към момента задачата на селекционерите при тези породи е предимно да запазят генетичното разнообразие, докато комерсиалните породи говеда са именно тези, чиято задача е да произвеждат и да увеличават своята продукция и на практика производството на храни е базирано на тяхното производство.

Настоящата 2024 г. е пилотна по отношение държавната помощ за геномната оценка. На по-късен етап се предвижда, българската научна общност да започне работа по определяне на генотипа на местните породи говеда и прилагане на генотипирането и при тях, както и при други видове селскостопански животни.

Размерът на подпомагането в следващите години зависи от редица фактори – брой на животни в развъдни програми, цени на услугите, наличен ресурс, организационен потенциал, уточниха още от МЗХ.

Една от развъдните организации в месодайното говедовъдство у нас през последните 3 години също организира извършването на геномни оценки за членовете си. „Това е един модел на помощ от страна на асоциацията към фермерите", обясни за „Български фермер" Стоян Чуканов, председател на УС на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). „Много колеги в нашата асоциация практикуват изкуствено осеменяване и инвестират сериозни средства в закупуване на животни от чужбина. Нашата идея беше всъщност, чрез ДНК анализите да видим какво имаме. Въпрос е на финансиране, но и по този начин ние можем да погледнем по-дълбоко в състоянието на стадата, с които разполагат колегите, и да минем на следващо ниво в селекцията. Защото на база анализите, акцентирйки върху месодайната продуктивност и майчините качества на животните, можем да дадем по-обоснована и конкретна препоръка на фермерите за това, в каква посока да изберат следващия бик-баща. Също така можем да определим съвсем ясно, кои от стадата са истински бикопроизводители. Имаме стада с много висока генетика, които са изцяло привнесени от чужбина, но за нас е важно и как тази генетика се адаптира към средата. Тук вече имаме два пътя. Единият е, че асоциацията не може да поеме всички проби. Затова на базата на бюджета, с който разполагаме, започнахме с процентна извадка от всички стада. В интерес на истината имаше колеги, които поискаха да изследват всичките си животни. През тези 2 години, откакто правим анализите, броят на тези хора се увеличава. Но първо даваме възможност на фермера да прецени и подбере кои животни са най-добре адаптирани към средата – това става по обща оценка на фермера за животното. Важно е да няма свързаност между животните.

Когато взехме първите проби в моята ферма, аз направих анализ кои са майките и бабите на тези юници. Препоръчително беше да вземем проби от юниците, за да можем да направим подбор. Направихме класация на животните от собствените стада на фермерите, членуващи в организацията. На базата на тази класация направихме „топ 100" и „топ 200", съобразено с двете качества, на които акцентираме, или по отделно за качествата „продуктивност" и „майчини качества". Това е световнопризнат стандарт в селекцията."

За 2 години членовете на АРМПГБ

са направили общо 1 396 проби

в лаборатория в Шотландия, с която асоциацията е успяла да договори по-добри условия. Стоян Чуканов посочи: „По правило, колкото по-голяма е базата-данни на една лаборатория за генетичен анализ, толкова повече може да намериш сходства между различните алели (всяка една от формите на различните състояния на един ген, определящи различни фенотипни белези – бел. ред.), оттук се получава и по-голяма прогнозируемост.

Най-голямата база данни за Абърдийн Ангус е собственост на компания в САЩ и тя се ползва от 6 лаборатории в Европа. Една от лабораториите - именно тази, която ползваме ние - се намира в Шотландия. Резултатите, които получаваме от нея, са базирани на тази по-висока достоверност. Защото, ако една лаборатория стартира сега, тя няма база данни за сравнение. Невъзможно е да имаме 100% поглед върху генома, но може да се даде някакъв процент прогнозируемост. Това е повече от нищо.

С помощта на геномния анализ много

процеси във фермата стават обясними,

защото ако до момента хората са се самообразовали, то с него става възможно да се определи какъв бик се търси, за да се подчертае дадено качество на съответното животно. Защото ако имаш висок коефициент на определено качество, а коефициентът на някое друго качество е по-нисък от общото ниво на генотипа на животното, то тогава е по-добре да акцентираш там и да търсиш бик, който може да помогне именно в тази посока. Оттук-нататък възможностите са неограничени."

Проба за анализ може да вземе всеки фермер и не е необходима намеса на ветеринарен лекар. Необходими са няколко косъма с фоликули от ухото на животното. След вземането на космите те се поставят в чисто пликче. Още по-добър вариант е, с маркирането на малките животни да се поставят специални ушни марки, които откъсват малко тъкан от ухото.

Особено важно е, държавата да осъществява контрол върху средствата за геномен анализ, за да могат те наистина да отидат по предназначение, подчерта председателят на АРМПГБ.

Резултатите от анализите ще са достъпни за ИАСРЖ и развъдните организации.
Резултатите от анализите ще са достъпни за ИАСРЖ и развъдните организации.