Smart Poultry World започна днес в "Интер експо център" в София

Специализираното изложение и международна конференция за птицевъдство Smart Poultry World започна днес в "Интер експо център" в София. Конферентната програма тази година е фокусирана върху три проблема - борбата с разпространението на птичия грип, националните и европейските механизми за финансиране и подкрепа на сектора през периода 2024-2029 г., създаването на устойчивост в птицевъдния сектор.

Днес събитието е достъпно за посетители до 19:00 часа, а утре - от 10:00 до 17:00 часа.

По думите на Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България, който е организатор на събитието, птицевъдството заслужено се е наложило като един от стълбовете на земеделието и на хранително-вкусовата индустрия, но за да отстоява своето място и да се развива успешно, безспорно има нужда от високи технологии. "Този форум е място, на което да се представят пред широката птицевъдна общност от региона технологичните постижения и новостите в генетиката, фармацевтиката, храненето, люпилните системи за отглеждане и мониторинг, както и комплексни решения за най-висока биосигурност, енергийна ефективност и дигитализация", посочи Гълъбов, цитиран от БТА.

Птицевъдството е иновативен сектор, който осигурява високоефективно промишлено производство. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на официалното откриване на 44-та Международна конференция по птицевъдство.

Птицевъдството е иновативен сектор, който осигурява високоефективно промишлено производство. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на официалното откриване на 44-та Международна конференция по птицевъдство. Снимка:МЗХ

„През последните три години секторът запазва своята устойчивост и продължава да се развива, независимо от съпътстващите го предизвикателства", отбеляза тя. По думите й, въпреки възникналите огнища на Инфлуенца по птиците се отчита тенденция на увеличаващото се производство на бяло месо. Общият добив на птиче месо и субпродукти в страната през 2023 г. нараства с 1,7% достигайки 122 081 тона на годишна база. Промишленото производство нараства с 1,4%, заемайки дял от 99% от общия добив. През 2023 г. производството на яйцата за консумация също се увеличава - с 0,8% на годишна база, до 1,2 млн. броя. Наблюдава се и окрупняване на стопанствата, отглеждащи птици от кокошия вид. „Това е резултат от внедряването на нови технологии и широко застъпени процеси на механизация и автоматизация", изтъкна заместник-министърът.

Д-р Василева подчерта, че Министерството на земеделието и храните провежда последователна политика както в подкрепа за животновъдния сектор, така и в частност за птицевъдството. Тя отбеляза, че една от мерките, която спомага за развитието на бранша, е схемата за държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, която се прилага от 12 г. насам. „ За периода от 2024-2029 г. бюджетът на помощта е в размер на 242 млн. лв., което е със 70 млн. лв. повече в сравнение с предходния период на прилагане. Тази година помощта е на стойност 42 млн. лв.", заяви заместник-министър Василева.

Тя допълни, че в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони са предвидени финансови инструменти, с които браншът ще има възможност да подобри производствените условия. Сред тях посочи интервенциите за инвестиции в земеделските стопанства, за инвестиции, свързани с опазване на околната среда и помощта за възстановяване на земеделски потенциал и подходящи превантивни действия.
„За конкурентоспособността и устойчивостта на птицевъдните ферми е съществено важен постоянният обмен на ноу-хау и добри практики", каза още д-р Василева и акцентира върху значимостта на иновациите за минимизиране на производствените разходи в стопанствата.

В заключение заместник-министърът отбеляза значимостта на конференцията, която дава възможност да бъде представена дигиталната трансформация в птицевъдството. „Темите на форума показват стремежа на сектора да планира стратегически развитието си, с внимание към намаляване на отпечатъка върху околната среда, каза още Лозана Василева.

Председателят на Комисията по земеделието, храните и горите в 50-ото Народно събрание Иван Иванов определи птицевъдния бранш като един от структуроопределящите за България. "В тези тежки времена единствено добре развит и подкрепен от държавата сектор може да се движи напред", каза той.

Снимка: МЗХ

Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев посочи, че Съюзът на птицевъдите в България е един от най-активните членове на БСК, като заедно много често се опитват да решават не само браншови проблеми на сектора, но и общи работодателски проблеми.

"Днешният ден е хубав повод да кажем, че знанието и инструментариумът са изключително важни, за да вървим напред и подобни международни конференции ни доближават до най-добрите европейски и световни практики", коментира Митрев, допълвайки, че напоследък сякаш знанието липсва. Той визира политическата нестабилност, икономическата несигурност – не само в България, но и в цяла Европа, както и всички предизвикателства, които не ни помагат да растем, да бъдем устойчиви, да бъдем лидери в това, което правим.

По думите на председателя на БСК имаме много контролни органи. "Ние сме държавата на контрола. И може би трябва да погледнем през друг поглед, говоря специално за държавните институции, и от държавата на тоталния контрол да станем държавата на съзиданието, защото когато разбираме проблемите в сектора, в бизнеса, и когато се опитваме да откликнем на решението им, това ще бъде много по-полезно и по-продуктивно", каза Митрев.

Преди официалните гости да прережат лентата за откриването на събитието, Ивайло Гълъбов пожела на птицевъдите да открият решения, които да направят бизнеса им успешен, а на изложителите – приятни срещи със стари и нови клиенти.