Макроелементът е задължителен за балансирано хранене на растенията, не трябва да се пренебрегва от земеделците
Известна е зависимостта на добива от внесените количества азот, фосфор и калий, но в последните години все по-актуален става въпросът с баланса на тези хранителни елементи. Все по-често фосфорното торене се пренебрегва, а калиевото даже се изключва. До какви последици води това?
Каква е ролята на фосфора за растенията?
Фосфорните съединения в тъканите и органите на селскостопанските култури имат изключително важно значение както за тяхното развитие, така и за количеството и качеството на продукцията. Фосфорът участва в редица процеси, които обуславят растежа, развитието и продуктивността на растението: образуването на клетъчните ядра и делението на клетките, синтеза на мазнините и специфичните белтъци, предаването на наследствените свойства, пренасянето на биологична информация, дишането и фотосинтезата, пренасянето на енергия от по-богати върху по-бедни на енергия съединения, преобразуването на монозахаридите в по-сложни форми и др. Накратко казано, наличието на фосфор в тъканите е определящо за протичане на основните енергийни процеси в растенията.
Как влияе засиленото азотното
торене върху есенниците?
Засиленото азотно торене през есента влияе отрицателно върху натрупването на въглехидрати и върху зимоустойчивостта на есенниците. С оглед на биологичните особености на зимната пшеница, от значение е доброто фосфорно-калиево торене през есента и умереното торене с азот, а през пролетта – доброто азотно торене.
Фосфорът има важно значение не само като необходима храна през цялата вегетация, но и като средство за отстраняване на неблагоприятните последици от едностранното и прекомерно азотно хранене. Фосфорът намалява забавянето в узряването, ограничава склонността на житните култури към полягане и изменя съотношението на зърното към сламата в полза на зърното.
Какъв е балансът азот/фосфор
през последните години?
Както посочва доц. Маргарита Николова, въз основа на събрани и обобщени статистически данни: „На практика само около 27% от изнесения с реколтата фосфор се връща обратно под формата на фосфорно торене в почвите на България. Нарушен е балансът на необходимите за растенията основни хранителни елементи азот-фосфор-калий".
При липса на редовно фосфорно торене последиците ще се натрупват и дори при възстановяването му, ще са необходими години, за да се постигне необходимия баланс.
Каква е необходимостта от фосфор
в различните фази от развитието на пшеницата?
От фаза поникване до края на фаза братене в листата на зимната пшеница постъпват от 15 до 20% от цялото количество азот, фосфор и калий, а до края на фаза вретенене постъпват около 40- 45% от тези елементи.
Ето защо предсеитбеното торене с фосфорни торове е толкова важно. То е жизнено необходимо за по-доброто вкореняване на растенията. А само от добре вкоренените растения може да се очаква оптимален добив и добра устойчивост на стрес, в т.ч. засушаване.
До какви последици води липсата на фосфор?
Фосфорният дефицит предизвиква редица аномалии в растенията и те са подробно описани в науката. Дори когато недостигът на фосфор не е толкова силен и външни признаци не се наблюдават, развитието на растенията се забавя, като най-напред и най-силно се засяга растежът на кореновата система. Задържат се развитието, цъфтежът и узряването, продукцията е незадоволителна не само в количествено, но и в качествено отношение. Това е един сериозен проблем в растениевъдните науки. Защо? Защото показва, че има състояния на дефицит, които са на практика невъзможни за забелязване външно, но вътрешно растението „намалява темпото" и потиска добива.
Фосфорът е подвижен елемент и лесно се транспортира в самото растение. Затова, ако за известно време в почвата фосфорът е в недостиг, той може да бъде изтеглян от по-старите листа към физиологично по-активни тъкани – към вегетационния връх. Особено голямо е съдържанието му в онези части на растението, където става бърза мобилизация на резервни вещества. Например, в периода на покълване на семената.
Как растенията приемат фосфор от почвата?
Фосфорът се приема от кореновата система под формата на аниони на фосфорната киселина. Трансформациите, които претърпяват фосфорните торове в почвата, зависят от формата на фосфора в тора, първоначалната му концентрация и свойствата на почвата. По-голяма част от почвите у нас са слабо запасени с фосфор, затова за създаване на оптимално фосфорно равнище са необходими сравнително високи норми за торене ( особено за тежките почви).
Какво предизвиква блокиране на фосфора
и кога то се случва?
Фосфорът е отрицателно зареден, а голяма част от микроелементите в почвата (желязо, алуминий, калций, манган, магнезий, цинк) са положително заредени. Те фиксират фосфора, защото образуват с него неразтворими съединения – фосфати. При стандартните фосфорни торове до 75% от фосфора може да бъде фиксиран и блокиран в почвата.
ПРОБЛЕМЪТ С ФИКСАЦИЯТА
НА ЕЛЕМЕНТА ИМА РЕШЕНИЕ
Технологията PhosActive® е разработена така, че след третиране фосфорните торове, да предотвратява свързването на металните йони с фосфора и той да остане максимално наличен за храна на растенията. Това подобрява коренообразуването, устойчивостта на стрес и пряко влияе за повишение на добива.
С технологията PhosActive® Екофол предлага няколко продукта с различно съотношение на азот, фосфор и сяра: EUROSTART 49, EUROSTART 69 и EUROSTART МАР.
Повече информация за фосфорните торове, конкретни препоръки и информация за гъвкавите финансови схеми може да получи всеки земеделски производител от регионалните представители на Екофол.
Торовете с технологията PhosActive® могат да се прилагат независимо от почвената киселинност. Фосфорът е усвоим дори при студени и прогизнали почви. И най-важното – осигуряват максимална наличност на фосфор за по-дълго време. А редуцираните торови норми, по-малко труд, складове и гориво за внасянето им правят торенето по-рентабилно.
И науката, и практиката показват недвусмислено, че балансираното хранене е пътя към най-устойчиво развитие на растенията, което води до стабилни добиви, без задължително за това да са направени най-високите разходи.
Коментари