Това е добра пазарна ниша за по-дребни производители с малки площи и оранжерии

 

Зеленчукопроизводството без съмнение е сред най-трудните сектори в земеделието. България, като страна с дългогодишни традиции, за съжаление, загуби водещите си позиции на европейските пазари. В същото време безспорно качеството на зеленчуците, отглеждани у нас, дори и на европейските сортове и хибриди, е на много високо ниво. Обяснението на специалистите е, че

съчетанието на почва и климат е причината,

те да са изключително вкусни

Защо тогава при тази уникална възможност не може да сме голям производител на зеленчуци? И дори да не „заливаме" европейските пазари, то поне да осигурим достатъчно продукция за родните.

Със сигурност политиките играят роля това да е така. Каквото и да говори, по отношение на земеделието, ние не сме равностоен партньор в Европейския съюз. Нищо, че постоянно се изтъква как сме получавали най-много субсидии за това или онова. Истината е, че тези пари ги получават шепа „земеделци", а заради тях страдат истинските производители. Затова и немалко фермери изтъкват, че е крайно време на субсидиите в този им вид да се сложи край, а тези пари да отиват за дейности, които да подпомогнат земеделието като цяло. Да припомним, че в много силно развити земеделски страни по света субсидии няма, всичко е на принципа на истинските пазарни отношения и лоялната конкуренция. Все неща, за които уж и ние говорим, но на практика

имаме изкривена пазарна икономика

и картелни споразумения,

които все не могат да се докажат.

Разбира се, тази тема е необятна и със сигурност неразрешима в необозримо бъдеще. Значи ли обаче, че нищо не зависи от нас? Не, разбира се, трябва да вярваме, че може да се върви и в друга посока. А именно стъпка по стъпка да се опитаме да работим, за да променим картината. В случая при зеленчукопроизводството, както казахме, имаме традиции, както и уникални природни дадености, т.е. два много важни фактора като за начало.

Съвременното земеделие търпи много бързо развитие – създават се нови сортове и хибриди, които са с устойчивост и на неблагоприятни фактори на средата, и на различни икономически важни вредители. Освен това се разработват практики, които са съобразени с това да се грижим и опазваме растенията, но в същото време да защитим заобикалящата ни среда. Разбира се, не трябва да забравяме и фактора бизнес, защото

земеделието също е работа,

която трябва да носи доход на производителя

Отглеждането на зеленчуци, макар и доста трудоемко, свързано с много грижи и т.н., и т.н., в същото време може да е много производително. И ако от едно поле с пшеница, добивът дори да е 1 тон, то при 1 декар с домати например, може да се получат 5-6-7 тона, а и повече. Да, разходите са много повече, но и приходите ще са повече.

Разбира се, остава основният въпрос, а именно за реализирането на продукцията.

Безспорно това е бариерата, която стопира развитието на зеленчукопроизводството у нас. През годините нито едно правителство не пожела да направи интензивните производства приоритетни, макар и да се изказваха подобни твърдения, дори и към момента е така. Всъщност обаче не се предприеха никакви мерки по отношение на безпроблемното преминаване на земеделски продукти от страните на ЕС, както и от трети страни, с оправданието, че Европа „казва" така, при положение, че европартньорите ни си имат свои изисквания при предлагането на нашата, а и друга чужда продукция в техните търговски обекти. Да не споменаваме веригите у нас, които тотално пренебрегват родната продукция, макар че и те гръмко уж промотират родните фермери. Реалността я виждаме всички. Разбира се, раздаваха се и продължават да се „размятат" немалко пари, които обаче

не водят до никакви реални позитиви

в дългосрочен аспект,

а само гасят възникнали моментни пожари

В този ред на мисли може много да се пише, но всички знаем проблемите. А решенията ги дават специалистите, виждаме ги и като практики в съседните на нас държави от ЕС. Да се надяваме скоро да ги видим работещи и у нас. Но дотогава? Има ли решения?

Да, винаги може да се търсят ниши, които да създадат възможност за производителите. Какви са те за по-дребните земеделци, които отглеждат зеленчуци, защото у нас те са преобладаващи? Ами едно от решенията е много просто – отглеждане на бутикови зеленчуци, което ще рече малко производство от специфични сортове, които се търсят от определен търговец, магазин, ресторант и т.н.

През последните години се опитваме да съберем на едно място производители, търговци и кулинари, затова и организираме открити дни в демонстрационната ни оранжерия край Цалапица, казва Мария Николова.

У нас вече има сериозно търсене

на специфични сортове домати,

пипер, тиквички, тикви и т.н.,

но няма достатъчно производство

Затова и целта ни е да покажем на зеленчукопроизводителите, че може да отглеждат „нетрадиционни" сортове, които имат добра реализация. Важно е да се направи добра връзка с търговци, а също и с ресторантьори, тъй като напоследък много заведения търсят такива специфични сортове, от които приготвят различни специалитети. Според мен, а и от това, което виждам на откритите ни дни, има сериозна ниша, която трябва да бъде запълнена. И ако нашите производители не откликнат, тези зеленчуци ще се внасят отвън.

Невероятно преживяване е да се готви със зеленчуци, произведени в България, казва Иван Мандалов, зам.-главен готвач в известна верига хотели у нас. Наистина нашите зеленчуци са с уникален вкус. Знаете, че в Европа в известните ресторанти, а и не само,

има тенденция да се готви

основно с местни продукти

Смятам, че това трябва да стане и у нас. Вече има заведения, където това се прави. Но те по-скоро са изключение, а не практика. Така че и от нас, кулинарите, зависи това да се случи. Трябва да се „търсим" взаимно. Така печелим всички по веригата – заведенията, че предлагат храна, направена от местни продукти, производителите, че реализират зеленчуците и плодовете си на добра цена, а и потребителите, че консумират качествена храна.

В съвременния свят няма как да пренебрегнем и онлайн пространството. И у нас съществуват платформи, които предлагат разнообразни зеленчуци. Млади и ентусиазирани момичета и момчета, за които технологиите са начин на живот, може да реализират безпроблемно всяка качествена продукция, като достигнат до неограничен брой потребители навсякъде в страната, а и в чужбина.

Преносно може да кажем, че един от пътищата е начертан. Остава производителите да поемат по него. Възможностите има. Може би обаче, предвид реалностите у нас, производителите трябва да тръгнат отзад напред, като първо си осигурят пазара, а после да се впуснат в земеделската част. Така че фермерите с малки градини или оранжерии са на ход.

Иван Мандалов
Иван Мандалов