Хапането и драскането, дори добронамерени, са дискомфорт

Малките котета са енергични като деца и често в превъзбудата си хапят и драскат. Това е нормална проява на игривост, а не на агресия или страх. Въпреки че изблиците на енергия са обичайно поведение, трябва да се контролират от ранна възраст, за да не прераснат в проблем. Ако котетата се научат да възприемат хапането и драскането като част от играта ви заедно, в последствие то ще се превърне в трудно изкореним навик, а вие ще ходите с надраскани ръце и белези от зъби.

Най-често котенцата хапят и драскат в прилив на любов и забавление, докато общуват със своите братя и сестри, като по този начин дори тестват границите на играта си. За тях това е форма на игра и признак на любов. Въпреки това, в някои редки случаи тези реакции може да са породени от не чак толкова положителни настроения като страх, яд или болка. Например, ако дете дръпне опашката на котката и я заболи, тя би реаргирала като при самозащита т.е. със зъбите или ноктите си за отбрана. Особено внимавайте когато наоколо има малки деца и мъркащи любимци, тъй като първите често не разбират дали неволно нараняват животното, което пък от своя страна го провокира да отговори с нараняване като защитна реакция.

Друг съвет е да опознаете котето си с нежно погалване по цялото тяло, включително по чувствителните зони като лапи и стомах, за да разберете реакциите му. Ако хапе и драска при досег към деликатните зони, има голям шанс непреднамерено да ви навреди и когато порасне, ако опитате да засегнете тези места. Котките невинаги позволяват да бъдат пипани, също показват с това си поведение, че налагат рестрикции по отношение на местата които галите и колко време го правите. Не винаги са в настроение за милувки, а обикновено когато искат сами го показват. Уверете се, че поведението не е обвързано с конкретна причина. Например, ако определени предмети, хора или животни у дома разстройват животното.

Възможно е котето

да страда от хиперестезия
– повишена чувствителност към различни видове дразнения, рядко състояние, което се наблюдава при изблици на хиперактивно или агресивно поведение. Появява се за първи път при котки на около една година и е разпространено сред сиамските, бирмански и абисински котки. Сред симптомите на хиперестезията са прекомерното грумиране, необяснима и внезапна агресия и в екстремни случаи припадъци. Въпреки че има известен дебат относно причините за това, някои ветеринари смятат, че хиперестезията е неврологично състояние, подобно на пристъпите на паника при хората. Някои експерти смятат, че атаките се предизвикват от стрес. Във всеки случай котка с внезапно агресивно поведение (като ухапване), която получава гърчове, трябва да бъде прегледана от ветеринарен лекар. За да предотвратите пристъп на хиперестезия, поставете кърпа или одеяло върху котката – това може да помогне да я успокоите и да ограничите прилива на енергични движения. В някои случаи вашият ветеринарен лекар може да предпише лекарства против безпокойство или гърчове, за да помогне за ограничаване на признаците на това състояние.

А ето и няколко трика
с които може да опитате отучите четириногото, ако сте изключили вероятността причината да се крие в здравословен проблем:

  • Много е важно агресивното поведение да не бъде насърчавано и от малко на котето да му се обяснява и показва, че пръстите не са играчка. Научете го да свикне с редовното подрязване на нокти, за да преминава процесът по-лесно и когато порасне. Трябва да се сдобиете с подходяща машинка, да научите правилната техника (докъде се изрязва) и да помолите втори човек за съдействие в задържането на четириногото при необходимост.
  • Друга стратегия е, когато бъдете ухапани или одраскани, да извикате силно и ясно, например възклицавайки „Ох!". Така мъркащият ви приятел ще разбере, че се е заиграл по-агресивно, привличайки вниманието му, а вие отдръпнете ръката си от обхвата му, така че да забележи, че има нещо нередно.

Ако котето се е превъзбудило твърде много по време на игра, може да спрете за почивка. Най-лесният начин да го предразположите към това е да го затворите в тиха и празна стая за 15-20 минути – след това най-вероятно ще е дори заспало. Ако е будно и си лежи, може да го погалите, без да се заигравате. Този начин на отказ също му показва, че прави нещо неправилно.

  • Друг начин е да подарите време на котето с интерактивна играчка. Така вниманието му се пренасочва от крайниците ви към играчката. Може да използвате и стълб за драскане като изход от досадното поведение. Това е още един вариант за коригиране, но ако обстоятелствата са прекалено тежки, когато се страхувате котето да не ви нарани много, нямате друг избор освен физически да го възпрете.

Как да го направите?

Хванете го за шията, вдигнете го и го преместете в друга част на дома. Това имитира наказанието, което майката котка налага на непокорните си дечица. Служи за прекъсване на поведението и отстраняването им от ситуацията, която ви причинява болка. След като животното бъде коригирано, опитайте се да пренасочите поведението му към нещо подходящо.

Често ухапванията по пръстите на ръцете или краката на стопаните на котки са причинени от скуката на четириногото. За тази цел му подсигурете повече забавления. В магазините може да откриете набор от въдици, пера, топки, изкуствени мишки и други.

Макар и трудна, дресурата на котката не е невъзможна, стига да започне от ранна възраст – това е разковничето. По време на развитието ѝ може да я отучите от твърде грубата игра с различни изпитани методи или с професионална помощ, за да може да познава границите си и да съжителствате безопасно.

Котките не винаги позволяват да бъдат милвани – и не навсякъде
Котките не винаги позволяват да бъдат милвани – и не навсякъде