Ранното кафяво гниене – опасно за череша и вишна

09 юли 2024, 13:10

Бг Фермер

3871

Болестта трябва да се контролира постоянно, дори и в „здрави" периоди

Ранното кафяво гниене е сред най-опасните болести за черешата и вишната. Заразата засяга листата, издънките и, което е най-вредоносно, плодовете, които загниват и стават негодни за консумация.

Според специалистите, срещу болестта трябва да се вземат мерки всяка година, дори и в „здрави" такива, така че да не се дава възможност фитопатогенът да се активизира.

Причинител на болестта е гъбата Monilinia cinerea, която по принцип се повлиява от действието на стандартните фунгициди. Но, както повечето патогени, бързо придобива резистентност и трябва да се използват разнообразни продукти, които са с различен механизъм на действа.

Внимание!

Болните дървета много бързо заразяват съседните овошки, особено костилковите видове. И ако не се вземат мерки срещу ранното кафяво гниене, може да се стигне до потиснато развитие на растенията, те ще спрат да дават плодове, може и да умрат.

Как едно дърво се заразява?

Най-често чрез увреждане на кората. Малка рана или пукнатина е достатъчна, за да може гъбата да влезе в растението. Тя може да е пренесена от насекоми, от заразено растение или чрез мръсни градински инструменти, които не са били дезинфекцирани.

Ветровито и дъждовно време също може да „донесат" заразата от съседни градини, тъй като при такива условия спорите на гъбата се разпръскват на голяма площ.

Патогенът зимува в растителни остатъци или върху заразени клони, както и в мумифицирани плодове.

Оптимални условия за развитие на гъбата:

топла зима, късно изсъхване на почвата през пролетта;
висока влажност при умерена температура на въздуха 12-16°С във фаза цъфтеж;
продължително висока влажност при температура на въздуха 24-28°С във фаза плодообразуване.

Други видове

Освен костилкови култури – череша, вишна, слива, праскова, кайсия от ранно кафяво гниене страдат и семковите - ябълка, круша, дюля. Заболяването се причинява от различни видове - Monilinia fructigena, Monilinia cydonia и др.

Признаци на болестта:

Първите признаци на инфекция могат да бъдат открити по време на цъфтежа - цветовете, и листата, а след това издънките изсъхват. Увреждането прилича на изгаряне, откъдето идва и едно от имената на болестта – опожаряване на цветовете.
Големите издънки не изсъхват веднага, а се покриват с пукнатини, изпускащи смола - и едва след това умират напълно. В този случай границата между здравите и засегнатите части е ясно видима под формата на напречна черна ивица.
Плодовете стават черни и не узряват, или, ако узреят, изгниват по клоните, покривайки се със спороносен сив мицел на гъбата. Някои от тях остават на дървото, други падат.

Мерки срещу болестта:

В началото на пролетта, преди пъпките да набъбнат, дърветата трябва да се третират с препарати, съдържащи мед.
Във фаза зелен конус и разширяване на пъпките се извършва пръскане с фунгициди.
След цъфтежа всички засегнати издънки се отрязват. От скелетните клони се отстраняват мумифицираните плодове и сухите листа и пръскането се повтаря.

Правило! Третирането трябва да се извършва сутрин след изсъхване на росата.

Важно!

Ако черешите са започнали да зреят, използвайте продукти с къс карантинен срок.

През есента обработете стволовете на дърветата с вар, като добавите меден сулфат и подходящ фунгицид.

Превенция

По-лесно е да избегнете заразяването на дървото, отколкото да се борите с болестта по-късно. За да предотвратите инфекция на растенията, спазвайте следните практики:

Предпочитайте посадъчен материал от сортове, които са толерантни на болестта. Преди да купите дръвчетата внимателно ги проверете за механични и други повреди.
Засадете черешите на добре проветриви места, където няма опасност от преовлажняване на кореновата система.
Оставете разстояние между дърветата най-малко 3,5-4 м.
Провеждайте своевременно санитарни резитби.
През пролетта и есента извършете профилактично пръскане с фунгициди.
Обработвайте своевременно всички рани и повреди по дървото, включително по-големите отрези след резитба.
Съберете падналите листа и другите растителни остатъци, както и мумифицираните плодове и ги унищожете.
Варосвайте стволовете на дърветата.
По време на прибиране на реколтата трябва внимателно да боравите с плодовете и да не съхранявате такива с признаци на повреда - пукнатини, спукана кожа, вдлъбнатини.