13° C, ясно небе
Министър Тахов поиска облекчаване на административната тежест и удължаване на срока на изпълнение на проектите от ПРСР
Все още нивата на подпомагане са различни и е крайно време да се предприеме необходимото, така че и стопаните, и пазарите във всички страни-членки да се радват на едни и същи равнопоставени условия. Това заяви при посещението си у нас еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски. Неговото изявление за изравняване на плащанията между старите страни-членки от Западна Европа и новите - от източна обаче идва дни преди края на мандата на сегашния състав на Европейската комисия. Освен това Войчеховски добави, че бюджетът на ЕС и неговото разпределение не са задача на Европейската комисия, а решенията се вземат на политическо ниво в Съвета на министрите на 27-те държави-членки.
Трябва да имаме по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, защото при настоящия не е възможно да се работи, когато европейското членсто на Украйна стане факт, каза още еврокомисарят. В момента
в Европейския съюз 0,4% от БВП
се отделят за селско стопанство
Войчеховски обаче коментира, че засега все още е рано да се говори за времето, когато Украйна ще стане член на Европейския съюз.
"Със сигурност ще бъде необходим преходен период за Украйна. Тя ще трябва да извърви пътя, през който преминаха всички други страни-членки, които се присъединиха към Европейския съюз", уточни той. Освен това производството на страната ще трябва да се преструктурира.
Украйна ще трябва да предприеме конкретни мерки по отношение на структурата на своето селско стопанство, особено за големите агрохолдинги,
ще бъдат наложени задължителни тавани,
обясни полският еврокомисар.
Три предложения/искания е отправил земеделският министър Георги Тахов при срещата си с Войчеховски. Първото е да се облекчи административната тежест върху земеделските стопани, с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. Българският агроминистър подчерта, че са необходими по-амбициозни действия от страна на Европейската комисия за навременно взимане на решения, което да позволи бързо изпълнение на плащанията към стопаните. Тахов припомни, че през последните години последиците от пандемията от Ковид, войната на Русия срещу Украйна, както и икономическата нестабилност, силно засегнаха производството на селскостопанска продукция. Той посочи, че всичко това оказва негативно въздействие и затруднява развитието на отрасъла.
Второто искане на България е да се удължи срокът за изпълнение на проектите от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
„Едно от затрудненията на земеделците е да изпълнят в срок проектите. Искането на България е
ЕК да позволи да бъде удължен
с 12 месеца срокът за разплащане
по проектите от старата програма", уточни министърът. Той подчерта, че целта е да се даде възможност договорите да бъдат финализирани до края на 2026 г. Министърът допълни, че тази мярка следва да бъде предвидена с обратно действие за текущата счетоводна година и за последната година на прилагане на ПРСР и подобни улеснения вече се прилагат в управлението на фондовете на ЕС от Кохезионната политика.
Третото искане е да се повишат таваните по изплащаните държавни помощи в сектора, защото заради спецификата на изчисляването им у нас - на хектар или глава животно много от по-големите ни стопанства са ги надхвърлили още през 2022 г. Така сега те не могат да получат подпомагане, въпреки че и те изпитват затруднения.
Еврокомисарят посочи, че по линия на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, България е една от страните с най-много изплатени национални средства към земеделските производители. Той обясни, че страната ни е много силно засегната от войната в Украйна, но
фермерите у нас са били подкрепени
с 452 млн. евро държавна помощ
Това вероятно било и най-голямата сума в ЕС според мащабите на страните, а не като абсолютни средства.
„Стандартите на Зелената сделка трябва да се наложат както на страни-членки, така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар. Това е един дългосрочен разговор, но се надявам той да започне именно тук от София", отбеляза още министър Тахов. Освен с него еврокомисарят се срещна още с президента Румен Радев, премиера Димитър Главчев, депутати и представители на браншови организации.
Коментари