може да стимулира износа на САЩ за Европа

Не са много продуктите, които се изнасят от Съединените щати на европейския континент. Сладките картофи обаче са изключение. Между 2007 г. и 2017 г. износът на сладки картофи от САЩ нараства с бързи темпове - от 100 млн. паунда до зашеметяващите над 400 млн. паунда годишно. По-голямата част от тях се пренасят в Европа, а голямото търсене отвъд океана кара американските производители да продължат да увеличават площите си. В резултат на това производството нарасна от 1,3 млрд. паунда в началото на този век до 3,1 млрд. паунда през 2015 г. Бизнесът със сладки картофи в САЩ процъфтява.

През 2018 г. обаче ситуацията се обърна и износът започна да намалява. Първоначалният спад в износа беше предизвикан от урагана „Флорънс", който нанесе значителни щети на реколтата от сладки картофи в Северна Каролина през есента на 2018 г.

Северна Каролина е най-големият щат за отглеждане на сладки картофи в страната и въздействието върху добивите и нивата на производство беше значително. Ниските нива на производство доведоха до повишаване на експортните цени и подтикнаха големите европейски държави вносителки като Обединеното кралство и Нидерландия да заменят вноса от САЩ с по-евтин внос от държави производителки с по-ниски разходи като Египет.

Това е началото на загубата на пазарен дял на САЩ в полза на други страни износителки. Износът на САЩ продължава да намалява, тъй като все повече европейски държави започват сами да отглеждат сладки картофи. Силният щатски долар и високите цени на морските превози също не помогнаха на експортния пазар. Освен това от ноември 2020 г. до март 2021 г. ЕС наложи временна 25-процентна митническа тарифа върху американските сладки картофи. Всички насрещни ветрове доведоха до това, че американските производители намалиха площите си, което допълнително намали общото ниво на производство.

Какво е различното в американските сладки картофи

Въпреки това, около шест години след първите признаци за спад на износа на сладки картофи от САЩ, изглежда, че не е толкова лесно да се отглежда висококачествен продукт от сладки картофи в Европа. Наличието на вода и колебанието да се инвестира в технологии за съхранение ограничават растежа в Португалия. Нивата на производство в Испания изглеждат относително стабилни, а някои други страни като Франция отглеждат картофи за пазарна ниша. Извън Европа Египет не разполага с възможности за съхранение, за да доставя сладки картофи целогодишно. Всичко това предлага ли нови възможности за САЩ?

„През последните години успяхме да запазим нивата си на износ и твърдо вярвам, че това се дължи на качеството на нашия продукт", казва Джейси Барнс Клап от Farm Pak в Северна Каролина. „Обучаваме нашите партньори-дистрибутори в Европа за превъзходното качество, вкус и срок на годност на нашите сладки картофи. Това са ключови отличителни белези, които карат клиентите да се връщат при нас за повторни покупки." Барнс Клап добавя, че силните взаимоотношения с клиентите им също са помогнали за поддържането на нивата на износ. Друго предимство за Северна Каролина е относителната близост до европейския континент. „Доставките от източното крайбрежие на САЩ до Европа са много надеждни, което нашите клиенти оценяват."

Лилавият сорт
Около 40 % от общата продукция на Farm Pak се изнася, като основните дестинации включват Великобритания, Нидерландия, Германия и Испания. Износът за тези пазари е стабилен и всъщност изглежда, че има подновен интерес към американските сладки картофи заради новия лилав сорт, който е на разположение.

„Северна Каролина е известна със сорта Ковингтън с оранжево месо", коментира Барнс Клап. „Това е най-търсеният сорт сладки картофи." Лилавите сладки картофи обаче набират все по-голяма популярност. „В миналото сме опитвали някои лилави сортове, но Държавният университет на Северна Каролина разработи нов лилав сорт с по-добър вкусов профил." Нарича се Purple Splendor и за първи път е пробван в търговската мрежа през 2023 г. Университетът е работил по разработването на този сорт в продължение на 15 години и тъй като той е патентован, фермерите могат да закупят лиценз, който им позволява да отглеждат Purple Splendor.

Сини зони

Тази година Purple Splendor получи голямо внимание, отчасти благодарение на документалния филм на Netflix „Live to 100: Secrets of the Blue Zones" (Да живееш до 100 години: тайните на сините зони). В няколко общности по света хората живеят дълго и в добро здраве, до и над 100-годишна възраст. Жителите на тези сини зони споделят обща среда и начин на живот, които според учените допринасят за дълголетието им. Пурпурните сладки картофи се считат за основен продукт за дълголетие за хората в Синята зона на Окинава. На този японски остров 70 % от храната на населението се състои от лилави сладки картофи. Въпреки че Purple Splendor е различен сорт от този, който се консумира в Япония, ползите за здравето са същите, а вкусовият му профил е още по-добър.

Популярността на документалния филм на Netflix, както и все по-голямата информираност на хората за сините зони, доведоха до голям интерес към Purple Splendor както на вътрешния, така и на европейския пазар. „За първи път изнесохме сорта през този сезон и получихме голям интерес, особено от Великобритания." Barfoots of Botley и Marks & Spencer усилено рекламират Purple Splendor, като гордо заявяват, че са единствените британски търговци на дребно, които го предлагат.

Разходи за труд

Въпреки че това е много обещаващо развитие, американската индустрия за сладки картофи все още не е излязла от кризата. Една от най-големите тревоги е свързана с цената на труда. „В Северна Каролина разходите за труд са се удвоили през последните пет години, а през 2024 г. ставката за заплащане на труда с неблагоприятно въздействие за чуждестранни работници (H-2A) е 15,81 долара на час. След като се вземат предвид всички други такси и разходи обаче, ставката е доста над 20 долара на час", споделя Барнс Клап.

Разходите за труд натежават значително в производството на сладки картофи, тъй като цялото прибиране на реколтата в Северна Каролина все още се извършва на ръка. „Нашите производствени практики не позволяват механично прибиране на реколтата, тъй като това може да доведе до увреждане на кожицата." Въпреки това Барнс Клап се надява, че един ден сладките картофи ще могат да се прибират механично. „Би било чудесно да имаме най-доброто от двата свята."

Високите разходи за труд оказват опустошително въздействие. Те принуждават някои производители да се насочат към други култури, а някои от тях изобщо прекратяват дейността си. Просто в бранша цената на сладките картофи не се е повишила по същия начин, по който са нараснали производствените разходи.