Растението е сухоустойчиво, но ако се напоява се получават отлични резултати. Подходящо е за отглеждане като втора култура

Просото е една от най-старите земеделски култури. Познато е в нашето земеделие, за съжаление, вече в далечното минало. В особено тежки агроклиматични години, в които се е компрометирала реколтата от зимни житни култури, на тяхно място родните фермери засявали просо, като основното му предназначение е за фураж.

По хранителна стойност просото се изравнява с овеса, като в един килограм зърно има 0,96 кръмни единици и 84 грама смилаем протеин, а в сламата се изравнява по качество с ливадното сено.

Просото има кратък вегетационен период и затова е подходящо за отглеждане като втора култура.

Докато за царевицата, соргото, соята и други като втора култура са необходими 85-95 до 110 дни, то за просото са достатъчни 50-60 дни, за да достигне пълна зрялост. При това след прибирането му има достатъчно време площта да се подготви и засее с ечемик (пшеница, смески), от които добивът се увеличава с 10% в сравнение с отглеждането им след себе си, т.е. може да се използва като клин при монокултурното отглеждане на есенниците. Просото, засято след ечемика и прибрано във фаза изкласяване, узрява за 80 дни от деня на поникването и дава 300 кг/дка зърно.

Просото е една от най-сухоустойчивите култури. Ако обаче има възможност да се полива, може да бъде реализирана много добра реколта от зърно.

Трябва да се има предвид, че при просото като втора култура, идващо след ечемик (пшеница) не може да се води борба със самосевките. Просото като втора култура при поливни условия може да осигури допълнително още една реколта зърно или сено, стига да бъдат положени достатъчно грижи за него.

Като оптимална агротехника за отглеждане на просо може да се използва следната примерна схема:

- Предшественик - ечемик, или зимна бобово-житна смеска, грахово-слънчогледова смеска, зимни житни, прибрани за зърно и други.

- Предсеитбената подготовка трябва да е задължителна с дискови брани на дълбочина 8-10 см, дву- или трикратно.

- Торенето става с 8-12 кг/дка азот, внесен преди обработките.

- Срокът на сеитба да не е по-късно от средата на юли, като след това се валира.

- Напояването да се извършва чрез дъждуване като се осигурят около 100 куб. м/дка вода. Първата поливка да е веднага след сеитбата.

- Борбата с плевелите - едногодишни житни и шириколистни видове.

- Прибира се при настъпване на восъчна зрелост. Посевът се окосява, като откосите се прибират след 3-5 дни със зърнени комбайни, след това зърното се почиства и съхранява както и останалите зърнени култури.

Още за възможностите при отглеждане на алтернативни култури четете в новия брой на в. "Български фермер" от 20-26 май