Защо отглеждането на коне не е сред приоритетните животновъдства в селските райони, питат стопани и български учени

 

Конете са част от историята и традициите на България, но не са сред приоритетните животновъдства, които имат право на подпомагане по Програмата за развитие на селските райони през новия програмен период. За сравнение, отглеждането на щрауси, например, може да бъде подпомагано. Вероятно експертите по правилата за подпомагане имат обяснение защо е така, но не и браншовите представители в коневъдството.

Като цяло стопаните имат усещане, че държавата не признава ролята им за развитието на селските райони у нас. Това стана ясно след Консултативния съвет по коневъдство, който се проведе за първи път по инициатива на Министерство на земеделието и храните. В рамките на срещата беше обяснено, че ще се създаде работна група за проблемите пред този бранш.

С коневъдството в кръвта

„Основният проблем на коневъдството в България се състои в това, че за своето съществуване браншът разчита единствено на любовта на собствениците към конете им. Поголовието на трите автохтонни български породи Дунавски, Източнобългарски и Плевенски кон се доближава до критично ниво. Под селекционен контрол през 2023 г. са 162 коня от породата Източнобългарски кон. Каквото и да правим, без усилията на частните собственици на коне и без подкрепа от държавата, няма как да оцелее коневъдството", каза гл. ас. д-р Мая Попова, председател на асоциация „Източнобългарски кон" и преподавател в Аграрния университет в Пловдив.

„По време на Консултативния съвет по коневъдство поискахме подкрепа за бранша, защото той създава работни места – подковачи, конегледачи, ездачи и други. Към момента автохтонните породи коне се подпомагат единствено със средства по мярка „Агроекология и климат" със 143 евро на кон на година, което е абсолютно недостатъчно за издръжката на един кон. След като през 2023 г. изпратихме до министър Вътев писмо, конете бяха включени в подпомагането по схемата de minimis заради войната в Украйна. Настояваме да се увеличат субсидиите за стопаните, които искат да продължат да отглеждат тези животни. Искаме да запазим нашите български породи", посочи д-р Мая Попова и допълни:

„Борим се с наложеното разбиране за собственика на кон, че е богат човек. Точно обратното – повечето собственици на коне работят на две места, за да издържат конете си и правят това от любов към българските породи, без почти никакво финансиране от държавата."

Отново политическа нестабилност

От асоциацията предлагат да се създаде детайлна програма за развитие на коневъдството. „Имаме предложения, които сме готови да изпратим до Министерство на земеделието, но отново има политическа несигурност", каза д-р Мая Попова.

През 2023 г. в страната има само около 11 000 животни коне от породите Източнобългарски, Плевенски, Дунавски, Каракачански, Български тежковозен кон, Български спортен кон. Това е крайно малък брой и не би било трудно да бъдат подкрепени стопаните с тези животни, по думите на българския учен.

Кончетата за износ от България отиват най-често в Германия, САЩ, Кипър, Гърция и Румъния, но официална статистика за този износ няма. Източнобългарският, Плевенският и Българският спортен кон са най-търсени заради достъпната цена, кроткия нрав и доброто представяне в спортните дисциплини. Цената на Източнобългарския кон е около 50 000 лв. и по експертна преценка на година изнасяме средно по около 5 кончета.

Всяка държава да си пази местните породи

Всяка държава трябва да си пази местните породи, подчерта д-р Мая Попова и разказа как е в други европейски страни: „Субсидиите за коневъдство в Унгария по агроекологичната мярка са 700 евро, а един лицензиран жребец получава 1500 евро на година. В Хърватия подпомагането на кон е от 387 до 502 евро, а там има субсидии и за магарета."

Конското месо се води деликатесно в много държави по света, но не и в България. Утвърдена вече практика е, в колбасите, които по етикет са произведени с телешко месо, да се влага вносно конско месо с неясен произход. Този сектор може да бъде изкаран наяве, като включат конете в мерките за обвързано подпомагане. Някои породи са особено подходящи за човешка консумация, като например Каракачанския кон и Българския тежковозен кон, защото при тях има повече месо, по думите на д-р Мая Попова.

Българският спортен кон

без европейско и държавно подпомагане

Представителите на Асоциация български спортен кон (АБСК), които присъстваха на Консултативния съвет по коневъдство, също са разочаровани от факта, че отглеждането на коне не е включено във възможностите за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони. „Това означава, че ако сте конна база или коневъдна ферма, когато кандидатствате за финансиране на вашия проект за развитие, моментално падате надолу с 20 точки спрямо останалите приоритетни животновъдства. С такъв проект никога няма да спечелите финансиране с европейски средства. Така е единствено в България", посочи проф. д-р Георги Бързев, който е единственият професор по коневъдство в страната.

„Също така в Закона за собствеността и ползването на земеделската земя е записано, че всички коне имат право на пасища, но спортният кон няма тези права. Тези коне също имат нужда от сено и слама", посочи проф. Бързев и допълни: „В България има само една база за конен спорт, която се самоиздържа и това е базата в Ихтиман. При всички останали е необходимо да се наливат средства от странични бизнеси. У нас само богатите хора могат да се занимават с коневъдство. Частни собственици могат да си позволят да купят жребче за 350 000 евро и да го продадат за 1 500 000 щ.д. Печалбата в такива случаи е реалност, но такава дейност не е достъпна за повечето коневъди."

Учените в защита на коневъдството

„Ние искаме, спортният кон да бъде включен във възможностите за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони, и да бъде приоритетен при раздаването на пасища. Когато това се случи, нашите коневъди ще бъдат равнопоставени с останалите селскостопански животни", каза българският учен и допълни: „4-5 години назад конете бяха изключени от схемата de minimis, а през тази година конете под селекционен контрол получиха между 50 и 60 лв., което е дневната дажба за изхранване на един кон."

„Българският спортен кон не е предвиден за подпомагане по нито една мярка и схема за финансиране с европейски средства, въпреки че продукцията, която се получава от него е работа – независимо дали е езда за начинаещи или хипотерапия или друго. Отрасълът като цяло е дискриминиран", каза д-р Радка Влаева, преподавател в Тракийския университет Стара Загора, и сътрудник в АБСК. По нейни впечатления Българският спортен кон в много случаи достига до кланицата, въпреки че по начало не се отглежда за консумация. При строгия контрол на БАБХ за произхода на животните, голяма част от спортните коне навлизат в хранителната верига.

Броят на конете от породата БСК намалява през последните години и през 2023 г. достига 156, като кобилите са двойно повече в сравнение с жребците. Изкуственото осеменяване набра популярност, но има също хора, които внасят от чужбина, най-често Холщайнер и Олденбург, както и KWPN, известен още като Холандски топлокръвен кон. Българският спортен кон е уважавана и търсена порода в Западна Европа, но в България е невъзможно да се самоиздържа един бизнес със спортни коне, по думите на д-р Влаева.

В Асоциация български спортен кон тя се занимава с промотиране на конете, водене на племенна книга, организира изложение и тестиране на коне от породата Български спортен кон (БСК). Събитието ще се проведе в село Садовец в началото на октомври 2024 г. и тогава ще се състоят финалите на състезанията за млади коне. Ще присъстват много собственици на коне, ще бъдат показани най-изявените представители на породата БСК. Категориите, в които ще бъдат представени конете, са жребци на 4-5 годишна възраст и подрастващи кончета до 3-годишна възраст. Комисия ще оценява качеството на движенията в тръст и галоп, след това конят ще преодолява препятствия със свободен скок.

Над 12 хил. коне от 18 породи

са получили субсидии през 2023 г.

Последните агростатистически данни показват, че броят на еднокопитните животни, включително конете в България, се задържа на около 116 хиляди през последните години, като тяхното основно предназначение е за работа в селското стопанство.

През 2022 г. от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството в системата Ветис са отразени 12 266 коне от 18 породи, които подлежат на обвързано подпомагане за животни под селекционен контрол. Към края на 2022 г. в Регистъра на мъжките разплодни животни са включени 328 жребци, а в Регистъра на развъдните стада са вписани 896 собственици с 12 033 коне.

Конезавод „Кабиюк" е единственото държавно предприятие, в което се отглеждат български и чужди племенни породи коне, като Каракачански, Източнобългарски, Плевенски, Чистокръвен английски, Чистокръвен арабски, Арабска шагия и други. Останалите коне се отглеждат в частния сектор.

Традицията на Тодоровден

Някога Тодоровден е бил празник на конната част на българската армия. На този ден се е извършвало преброяване на конете след зимата. През 1914 г. е основана Българската федерация по конен спорт.

В наше време Тодоровден, който тази година се отбелязва на 23 март, е дългоочакван празник за момчетата и младите мъже, които започват да подготвят конете за състезание още при изгрев. Според народните предания на празника Тодоровден Свeти Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лятото. Празнкът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.