Дали и кога може да се подобри покупателната способност на българина – това попитахме агроикономиста Николай Вълканов, който е управител на фондация InteliAgro. Според него: „Пълноправното членство на България в Шенген е важно от гледна точка свободното придвижване на стоки през сухоземните граници, т.е. то би трябвало да снижи транспортните разходи и като цяло да улесни международната логистика, от която българския пазар на хранителни стоки зависи в немалка степен.

Въвеждането на еврото в България има потенциал да доведе до повишен икономически растеж, а от там и до ръст на доходите, но това зависи най-вече от управляващите, начина по който инвестират публичните средства, извършват необходимите реформи и поддържат и развиват добра среда за инвестиции. Т.е. положителни ефекти ще има, но те няма как да са усетят бързо и рязко, а в продължение на години."

Пътят към по-висока конкурентоспособност

„Пред животновъдството в България има много сериозни проблеми, които са трупани с години и върху тях трябва да се работи целенасочено. Свързани са с повишаване конкурентоспособността на родното производство, преструктуриране на стопанствата, усилена развъдна и селекционна дейност, насочена към по-високи добиви на мляко и месо, а защо не и върху по-добра аклиматизация и здравен статус на животните. Обвързаното субсидиране е особено болезнена тема, която никога не бе разгърната ефективно – има силна опозиция от страна на бранша плащанията да се вържат с по-високи добиви от глава добитък, с брой отелвания, ако става въпрос за кравите например, т.е. с обективни параметри, свързани с резултатите в животновъдните стопанства", посочи Николай Вълканов.

Според официалната статистика България остава на дъното по млечност на глава при кравите в ЕС – под 4 тона на година, когато в Унгария и Словакия е над 7 тона, в Полша над 6, в съседна Гърция гони 9 тона, почти колкото е в Нидерландия.

Млякото по оста Румъния – България – Гърция

Агроикономистът даде обяснение и за високите цени на млечните продукти в търговската мрежа и ниската изкупна цена на млякото у нас: „Цените ги определя пазарът. Ще ви дам само един пример. Средната изкупна цена на млякото в България към януари 2024 г. е била 88 стотинки за килограм без ДДС. Средна значи, че на някои места в страната се е плащало по 1 лев, другаде по 75 стотинки, примерно. Къде колко се плаща зависи основно от два фактора – какво е дневното производство в даденото стопанство и колко трудна е логистиката, т.е. отдалечеността от преработвателното предприятие и километрите, които трябва да навърти една цистерна, за да се напълни със суровина. Ако си купите млякото от млекомат или директно от производител, цената е двойна, но трябва да си го сварите и евентуално да си носите амбалаж. Защо цената скача двойно? Защото при директната продажба фермерът си калкулира допълнителните разходи – гориво, винетка, амбалаж ако има, изплащане на млекомата, собственото време, което отделя и което иначе би вложил в друга дейност, която би му носила доходи. Знаете ли, че само пластмасовата PET опаковка от 1 л струва 40 стотинки за брой? В магазинната мрежа в страната може да се намери мляко от 2,40 лева за литър (2 лв. без ДДС) при нискомасленото UHT мляко до 3,40 с ДДС (2,83 лв. без ДДС) при пълномасленото прясно мляко. Последното, между впрочем, при най-популярните си разновидности на пазара идва от Румъния, т.е. там логистиката е още по-сложна и причината е, че когато двата най-големи производителя на бутилирано прясно мляко на българския пазар се обединиха, те преструктурираха целия си бизнес по оста Румъния – България – Гърция.

Колкото по-сложна и дълга е веригата на производство, толкова повече се отдалечава и крайната цена за потребителя от цената на изходната суровина. Сиренето зрее минимум 40 дни, кашкавалът - 60, отнема допълнително време тази стока да се продаде на крайния клиент и всичко това означава, че по веригата се калкулират допълнителни разходи – за съхранение, енергия, заплати за персонал, амортизации, наем на търговски помещения. Нито едно от тези пера не е поевтиняло междувременно. Нито цената на енергията е на нивата от преди войната, нито заплатите, нито транспорта, нито тол таксите, всичко е нагоре!

Хайде сега вие ми кажете при примера, който ви дадох къде е балансът, и при кой от продуктите какъв е? Не може да става и дума за регулация при толкова сложни отношения по веригата и при толкова богата гама продукти на толкова разнообразни цени", е категоричното мнение на Вълканов.