Българските туристически и рибарски сектори настояват приетият на първо четене Закон за енергията от възобновяеми източници в морски пространства трябва да бъде оттеглен. Това казаха представители на тези сектори в Националния пресклуб на БТА.

"Недоволството ни ескалира, когато имаше кръгла маса в Народното събрание, когато вече законът е написан и е минал през комисия и пленарна зала. На тази кръгла маса се оказа, че организаторите не намериха за нужно да присъстват. Нямаше никаква дискусия, имаше някакви организации, които се опитаха да обяснят, че всичко е наред. В закона няма конкретика на какво отстояние ще са тези перки в морето. Липсата на комуникация между правителство и бизнес води до недоволство в бранша и ще има последствия, ако не се оттегли този закон. Ако се внася наново такова нещо, тази кръгла маса трябва да се случва от ден едно, за да може всички засегнати да седнем и да обсъдим нещата. Ако трябва ще излезем на улицата", каза Ричард Алибегов от Българска асоциация на заведенията. По думите му всичките проучвания показвали, че там, където имало такова нещо, нямало туризъм.

Йордан Господинов от Асоциация на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ" заяви, че неговата асоциация е засегната от факта, че никой не се е обърнал към тях. Той добави, че асоциацията е внесла становище против този закон, но никой не му е обърнал внимание. "Искам този закон да бъде изтеглен. Никъде не се споменава за риболова. Риболовните полета са именно там, където ще се изграждат перките", добави Господинов.

Според Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците освен рибарския сектор ще бъдат засегнати и потоците на птиците. Тя е на мнение, че ветрогенераторите вече са регулирани в Закона за възобновяемите енергийни източни и не е нужен отделен закон за тях. Матеева уточни, че освен водолюбивите птици, които се изхранват в морето, има и много мигриращи птици. Според нея за тях ветрогенераторите са допълнително и трудно препятствие. Матеева счита, че възобновяемите енергийни източници трябва да се изграждат близо до консуматорите, на покривите, както и на неизползваемите територии и чак след това да се търси други варианти.

Красимира Катеничарова от Сдружение "Човек-Природа-Живот" коментира, че на нито една официална страница, ангажирана с инсталирането на ветрогенераторите, не пише дали съществуват вреди и какви точно. Притесненията са, че лопатките на ветрогенераторите са направени от специални смоли, които работят под 20 години, като няма приложима и евтина процедура за тяхното рециклиране. Освен това практиката показва, че роторите на ветрогенераторите се загробват директно в морето с помощта на хеликоптери. Това се случва в Норвегия, посочи Катеничарова. Тя допълни, че другото нещо, което притеснява сдружението, е, че вятърните турбини създават инфразвук. По думите й пиковите стойности са много вредни за здравето. Освен това Катеничарова коментира, че за производството на тези съоръжения се отделя голям въглероден отпечатък.

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация допълни, че много страни са засегнати. "Ние всичките на тази маса подкрепяме зелен преход, подкрепяме екология, но не на всяка цена, защото тази екология е скъпоструваща и ще го плати целокупният български народ".

Емил Милев от Сдружение "Черноморски изгрев" изтъкна, че основните притеснения са заради липсата на обсъждане. "Категорично искаме законът да бъда оттеглен, да не бъдат правени промени между първо и второ четене". Ако не бъде оттеглен, следващото решение е преминаването към протестни действия.

Димитър Куманов от Сдружение Балканка обясни, че са силно против в този вид, защото ефектите върху рибите ще са лоши.

Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие" счита, че офшорните паркове не бива да бъдат поставени с лека ръка. Според него, въпреки различните мнения, законът цели голямо поставяне на ветропаркове. Той е категоричен, че първо трябва да има достатъчно научни факти, че те нямат вредно въздействие върху биоразнообразието и морските ресурси и чак тогава да бъдат изграждани.