17° C, ясно небе
Проекти за морски ВЕИ предвиждат да произвеждаме ток колкото от две атомни централи, но с голям риск за миграцията на рибите
Не стачкуваме, защото не можем да се обединим. В сектора има много асоциации, едни са създадени отгоре-надолу, други - отдолу-нагоре. Истинските асоциации са онези, които са основани от своите членове. Но има много, които са на база политически желания, или регионални прищевки на някой лидер. Тези организации работа не вършат. Те не се обединяват с гласа на рибарите или с гласа на производителите, или на преработвателите. Те следват свои дребни цели и постигат нещо мъничко само за тях, което не е от полза за сектора.
Секторът, идентифицирал големите проблеми, ги поставя на големите асоциации. Каквато е БГ ФИШ, която представлява 70% от преработката и търговията на рибни продукти в страната, 55% от риболова и 35% от аквакултурите. Показателно е още, че членовете ѝ вземат 2/3 от субсидиите в сектора, т.е. работили са на светло, плащали са данъци и осигуровки, доказвали са тонажите на производство, и са отговорили на изискванията.
Асоциацията комуникира и директно с Брюксел, първи написаха писмо до Генерална дирекция „Морско дело и рибарство" (MARE) към ЕК за подкрепа, заради ефекта от войната в Украйна. Управляващият орган на Програмата за морско дело и рибарство също беше първият, който измени програмата си, за да отговори на новата реалност.
Проблемите им обаче много се различават с тези на земеделците, както и условията, в които работят.
Секторът не получава държавни помощи. Изключение е „де минимис" за рибовъдите от 2022 г., за който настояха от асоциацията, заради скока на фуражите и ел. енергията, и се изразяваше в 90 лева на тон фураж.
Рибарският отрасъл получава средства от европейския фонд „Морско дело и рибарство", който е с 25% национално съфинансиране. За жалост, средствата не можем да ги усвоим, и този програмен период България ще връща пари. Има редица административни причини за това, Ковид, войната в Украйна, политическата нестабилност у нас.
За разлика от другите земеделски браншове, които са засегнати от нелоялен внос и дъмпинг, който ги убива, в рибарския сектор конкуренцията не е жестока.
В българските рибни ферми се гледат десетина вида риби, 10-15 вида със стопанско значение се ловят от морето. Но се внасят около 200 вида, които се преработват у нас.
„Български фирми внасят ципурата и лаврака от Гърция и ги доставят на магазините, но редом с тях продават и своите пъстърви и шарани. Ние така рекламираме и нашите риби. Ние купуваме от цял свят, преработвателите имат капацитета и нужда от суровина. Преработват я и продават на общоевропейския пазар", обяснява д-р Господинов. По думите му
България печели от рибния си сектор
Защото внасяме суровина с „0" добавена стойност – замразени кашони със скариди или скумрия, правим ги на филета, мариноваме ги, консервираме или опаковаме, и ги продаваме в Западна Европа. Добавената стойност остава у нас.
Пазарът на рибни продукти в страната е малък, една десета от населението ни не консумира изобщо риба, от тях са и малките деца. По статистика на БГ ФИШ в България се консумира около 10-12 кг риба на глава от населението.
Йордан Господинов обобщи година: като цяло падна производството на риба от риболов. Войната в Украйна е война и в морето, военните обучения и действия пропъждат рибата, а и рибарите се страхуваха да работят. Освен това има и климатични промени, водата се стопли малко повече, има нетипичен цъфтеж – еутрофикация, която намалява кислорода, и някои дънни риби, като попчета, не са с добра популация.
Що се отнася до сладководната, времето е хубаво, рибата е угоена добре, язовирите не са замръзнали и риба ще има. Мидите също са с добри показатели.
Синята икономика, също като всяка друга у нас, не е подмината от проблема „работна ръка". Сключили договори със страни от цял свят за доставки обаче, рибните ни фабрики не могат да си позволят фалове. Дори и някои да работят сезонно, както е при рапаните, които се ловят от март до октомври, работодателите не освобождават никого. Ако го направят, рискуват да загубят добре обучените си кадри. В голямата си част в предприятията работят цели фамилии, които са усвоили занаята, ако един отиде в чужбина, и другите ще заминат. Плащат им се заплати цяла година, за да останат.
От това, което Господинов е видял по света, уверява, че българските рибни предприятия са над средноевропейско ниво. Те са обект на контрол не само на БАБХ, но и на потребителски организации, и на чуждестранен контрол от фирмите вносители. А продуктите, които се пласират на родния пазар, са със същото качество като тези, които се изнасят, увери той.
По време на приемането ни в ЕС много от рибните фабрики бяха показвани като еталон по отношение на сграден фонд, оборудване, хигиена, системи за безопасност, стриктни правила, проследяване на температури и други, добавя той.
От асоциацията
алармират за предстоящите промени от 2024 г.
Става дума за Наредба №5 на финансовото министерство за движението на стоки с висок фискален риск, каквито са храните, която влиза в сила през януари.
„Тя ще ни убие. Това значи, че трябва да назначим висококвалифицирани кадри, които да могат да работят с електронен подпис и да докладват всяка вечер натоварената стока. И ако има 20 кг разлика в доставката, което може да даде фирата от изпаряването на водата – влизаме в обяснителен режим с НАП защо сме скрили 20 кг риба", дава за пример д-р Господинов.
И разкрива, че идеята на наредбата е борба със сивия сектор. Предложението на асоциацията е да засилят контрола, защото иначе по-малките ще фалират, няма да успеят да назначат такъв персонал. В структурите на финансовото министерство и в службата за приходите има достатъчно интелигентни хора, които да осъзнаят, че може да се направи оценка на риска на предприятията, заявява д-р Господинов. При заловен инцидент – почва засилен мониторинг, докато го вкарат в пътя.
Намаляването на данъка също ще изсветли сектора, вярват от асоциацията. Доказват го примерите: хлябът излезе на светло с намалението, както и рибата в Румъния, когато през 2015 г. свалиха ДДС на 9%.
У нас от 3000 язовира, в които се гледа риба, 700 са регистрирани. Това са неща, за които държавата трябва да се вслуша, апелира той.
По думите му трябва да се обърне повече внимание на този малък, но силен и добре развит сектор и с други стимули. Например да бъде включен в инициативите за международни изложения за храни.
Въпреки сивия пазар у нас, благодарение на това, че сме експортноориентиран сектор, оцеляваме и сме на добро ниво.
Секторът се развива, и в бъдеще ще се увеличават фермите и отглеждането на риба. Причината е, че рибата в Световния океан намалява, а рибата е все по-търсен продукт, особено в големите градове и от младите хора. Качеството на отглежданата риба не е по-лоша от на дивата.
Като ветеринарен специалист, Господинов посочва, че от целия животновъден сектор, единствено пъстървовъдството има ръст от 1989 г. насам. Отгледаната пъстърва на година е три пъти повече от онова време, когато българинът познаваше само цаца, скумрия и шаран.
Произведеното количество риба у нас за 2022 г. е 12,6 милиона тона. Близо 2 хил. тона са произведените във фермите миди. Малко над 5 хил. тона е уловът на черноморски риби, и около 80 тона на сладководни.
Ще строят ветропаркове в Черно море
„Имахме среща с фирма, която иска да инвестира в тях, и обещават, че рибарите ще бъдат компенсирани за това", съобщи д-р Йордан Господинов. По план през 2031 г. ще се започне строеж на три места у нас, близко до брега – край Варна, край Шабла и до турската граница. Ако тези ВЕИ бъдат направени, ще бъдат повече от 2 атомни централи, ще имаме свръхпроизводство на ток, но малко хора ще печелят от това. Докато стотиците рибари ще бъдат засегнати, защото ще отнемат риболовни полета в плитката част. Рибата също може да избяга от вибрации или магнитни полета.
Знаем, че в Черно море след определена дълбочина няма риба. Там е по-подходящо за ветроцентрали, смятат от бранша.
Успоредно на това разширението на защитените зони също свива дейността на рибарите. Натура 2000 е 1/3 от държавата ни, първи сме в ЕС, Нидерландия са с 13%, Германия – 17%, дава пример експертът.
В зоните от Натура 2000 се забраняват рибарски уреди, освен плаващи мрежи с пингери - акустични отблъсващи устройства, които да прогонват делфините. Тук спорен момент е защо министърът трябва да одобри устройствата, при положение, че всички европейски фирми издават сертификати и имат същите показатели. Още много са дребните примери за тънкости в законовата уреда, утежняващи дейността на риболовците и стопанствата, които д-р Йордан Господинов ни представя.
Според асоциацията страната ни не разполага с изцяло отговарящи на ветеринарно-санитарните изисквания риболовни пристанища, на които да акостират големите кораби и да стоварват риба съгласно Закона за храните. Пристанищата в Балчик, Созопол, Несебър и Варна, които обслужват големи кораби, все още не са оборудвани с необходимите съоръжения за това.
България разполага с множество малки лодкостоянки и места за стоварване на риба, които са основният пристан на кораби от сивия сектор и представители на дребномащабния риболов. Пристанищата в Поморие, Сарафово и Черноморец изградиха съоръжения, отговарящи на изисквания, но все още обслужват малка част от сектора. Новото пристанище „Карантината" край Варна е дори неизползваемо, поради неправилно проектиране и затлачване на дъното.
Страната ни се нуждае от риболовни пристанища и от налагане на изисквания всичките улови да се стоварват на регламентирани обекти. Така ще се спазят правилата в Закона за храните относно сортиране, окачествяване, опаковане, етикетиране и доставка на прясна риба.
Разчитаме на азиатския пазар да
намали популацията на рапаните
Любов Георгиева, бивша учителка, е управител на „Електа" ЕООД - най-големият производител на месо от рапани за България. Разполагат с две фабрики във Варна и Каварна, специализирани в преработката на морски продукти. Имат и няколко кораба у нас и в Румъния, главно предназначени за улов на рапани.
Най-големият купувач е Китай, изнася се и за Япония, Южна Корея, частично Виетнам и САЩ, казва тя. Това е изключително азиатски продукт, въпреки, че и в съседна Румъния стана доста популярен, има го във всяка верига. А в Украйна се яде като пилешко месо. Родната консумация обаче е свързана изцяло с черноморския туризъм.
Черноморските рапани са атрактивни за азиатския пазар, защото съставляват 24% белтък, цял свят се бори за белтък, а ние разполагаме достатъчно с него. Той е пришълец в Черно море, няма естествен враг, затова популацията му е голяма. Нашият рапан се храни с миди, затова те намаляват. Така са изчезнали стридите, а и вече е доста трудно да намериш дива черна мида по дъното. Мидата е белият дроб на Черно море. Няма ли миди, рапаните започват да се самоизяждат. Популацията се увеличава и затова размерът на рапана намалява.
Европейската комисия приема черноморският рапан като местен, тъй като е източник на доходи на местните общности. Искат да бъде наблюдаван вид и да се преценят годишни количества за улова, за да се запази бизнесът за много години напред.
Коментари