Новите геномни техники са заплаха и срещу българските потребители, и срещу българските производители. В това вярват от Коалиция „За да остане природа в България" и други неправителствени организации и представители на науката, които дадоха пресконференция в БТА. 

Седма от дванадесета точка на срещата на Съвета на Европа в понеделник е гласуването на нов регламент на ЕК относно категоризирането на новите геномни техники - НГТ. Засега позицията на страната ни е "за" подкрепа на регламента, според който Новите геномни техники ще ще бъдат освободени от оценка на риска и без подлагане на контрол преди внедряването им в земеделието. 

По думите на Светла Николова от Коалиция „За да остане природа в България" възлово е, че се гласува регламент, а не директива, както е досегашната за ГМО. Разликата е в това, че регламентът няма да позволи автономност на страните членки. 

На няколко пъти във брифинга се изтъкна, че НГТ са ГМО, но под друго, ново име, защото се извършва геномно инженерство, въпреки че генът е от същия вид. А това, което го отличава от хибридизацията е, че вместо за няколко години търсене на качества, НГТ го прави за по-малко от една година. 

Когато се приемаше директивата за ГМО, българите бяха против - 97% по тогавашното официално проучване. А сега правителството решава да се противопостави на това мнение.

Освен това никой не инициира широк обществен дебат по темата, а дори се бърза с гласуването на регламента. 

Според Николова не само българският потребител ще бъде засегнат от потенциалното въвеждане на НГТ, защото няма да знае кой хляб е от такава пшеница на рафта, но и самите земеделски производители. И напомни, че Полша и Румъния са против, защото знаят, че зърното им няма да може да се реализира в трети страни, ако то е генномодифицирано. 

До понеделник България има време да измени позицията си с подписите на всичките ни министри, защото гласуването на регламента е следобед. 

За да го направят, организаторите на брифинга ще инициират протест пред Министерски съвет в неделя.