И преподавателите, и работодателите трябва да се замислят какъв пример дават на своите ученици и кадри, само с наставления не става, казва Ангел Живков, директор на най-добрата агрогимназия у нас

По време на конференция в Лесотехническия университет миналата сряда, посветена на аграрното образование у нас – висше и средно, бизнесът говореше леко с назидание към представителите на просветата.

Ясно е, че намирането на кадри в селското стопанство е една от най-болните теми в отрасъла. Но чия е вината, когато всеки прави всичко по силите си, беше големият въпрос на форума „Предизвикателства пред аграрното образование в средните и висшите училища и научни институти".

Петя Грозева се занимава от 13 години с подбор на кадри в холдинга „Булагро". По думите ѝ събития като кариерни борси, на които се постига пряка връзка между студенти и работодатели, са много полезни. На тях фирмите имат интерес да се запознаят с потенциални кадри, а студентите да научат условията за работа. На такива срещи фирмите са повече от полза за младите, отколкото да представят успехите си. А също и самите висши училища вдигат рейтинга си, организирайки подобни събития. Тя призовава университетите редовно да го правят, но

да изискват задължително присъствие

на студентите от 3-и и 4-и курс

„Като завършат, те идват при нас и започват да поставят условия, без някакъв принос за това. Доскоро цялата система на образование ги е научила на по-либерални вярвания. Но щом прекрачат пазара на труда, се сблъскват челно", разкри тя, възмутена от несериозното поведение на младежите.

И информира, че холдингът прави входни тестове на всичките си кандидати, които покриват базови знания в дадената област. Масово обаче получават полупразни тестове. За нея е кардинален проблем на цялостната образователна система, че „правят нещо, за да отчетат нещо, и накрая – нищо", визирайки извънучебни дейности.

Грозева изтъкна още, че учебните програми са изключително морално остарели, особено по механизация и земеделска техника. До такава степен е ново това, което младите после виждат във фирмите, че започват да се обучават от нулата и фирмите се превръщат в техния университет. Според Грозева обаче това не важи за агрономическите специалности. „Ние можем да помогнем за усъвършенстване на програмите, всяка фирма ще откликне, каза шефът на „Човешки ресурси" в „Булагро".

Стипендиантските стажантски програми също се нуждаят от ремонт, защото в този си вид са прекалено рискови за фирмите. В кодекса на труда и законовата уредба има много залегнали мини, и те предпочитат сами да си инициират предварителни обучения на новите си кадри, вместо да инвестират в някого и да носят отговорност за здравето му, а после той може да не остане при тях.

Само с последното твърдение на Петя Грозева се съгласиха научната общност. Проф. Росица Давидова от Шуменски университет апелира колегите си заедно с бизнеса да предложат по-добри условия за работодателите. И изтъкна, че и университетите искат подготвени кадри на входа, но и те започват от нулата. Причината е, че програмите на професионалните гимназии не са стиковани с тези от следващото стъпало – висшето образование.

Проф. Давидова призна, че работодателите уж искат определени условия, но рядко ги формулират добре пред образователните структури. Когато го направят, ефектът е видим – примерът ѝ за това са дисциплините от магистърската програма на Шуменския университет, които са изцяло по предложение на фирми от региона, като висшето заведение е осигурило и експерти от бизнеса да ги водят.

Според нея правилният подход към студентите е внимателният, ако ги задължат да дойдат на кариерни дни, ще дойдат с нежелание. „Ние не искаме масовост, а ефект. Един да си намери мястото, за нас е успех", увери тя.

И бизнесът трябва да се замисли

е мнението на Ангел Живков, носител на множество награди за възраждането на земеделската гимназия в Гоце Делчев, за която сме писали, и превръщането ѝ в едно от най-добрите учебни заведения изобщо. Според директора големият въпрос пред средното и висшето образование, а след това и пред работодателите, е кой е мотиваторът.

„Невъзможни неща няма. Започвайки в училището, учениците бяха 142, сега са над 500, паралелките бяха 8, сега са 20. Важен фактор е това, което ние даваме. Учениците не слушат какво говорим, а виждат какво правим. Така е и вкъщи. Така е и на работното място. Примерът за един ученик е неговият ръководител, примерът за един студент е неговият преподавател, примерът за работниците е техният работодател. За жалост все още ползваме лоши примери в България", каза Живков, но е оптимист, че мисленето ни започва лека-полека да се оправя.

На твърденията, че бизнесът иска добре подготвени и сигурни кадри от образователната система, той отговаря: вероятно имат право, но и ние, обучаващите организации, имаме забележки по отношението на бизнеса към нашите деца. Бизнесът иска готов кадър, но плаща недостатъчно. Светът е отворен, нашите ученици ходят в цяла Европа и виждат какво се случва. Виждат какво е отношението към работника, в каква среда работят, разбират какви заплати взимат.

Ето с какво се е сблъсквал Живков: търсят му завършили младежи за работа в кухни. Действително учениците са грамотни и трудолюбиви, но в същото време не са удовлетворени за надница между 25 и 30 лева. Прокламираш, че си голям бизнесмен, а видимо инвестираш само в себе си, даде за пример директорът на гимназията. И допълва, че същите ученици, на посещение в Мадейра, Испания са се срещали със собственик на шест ресторанта, който е карал малка „Дачия". Този, който знае как да движи производствената сила, е успешният и това в Европа го знаят.

Относно връзката между средно и висше образование, Живков коментира, че нямаме единство в държавата, вместо това има съревнование между училищата и висшите институти. Необходима е приемственост, а това значи учебните програми на професионалните гимназии да са етап, върху който висшето образование трябва да надгради. За жалост все още нямаме уеднаквяване на учебните планове в средното образование, особено по отношение на аграрните науки. Толкова професии и специалности има, че те са необхватни. „Мое пожелание е учебните планове да се стандартизират и специалностите да се намалят дотолкова, доколкото са необходими". Това Живков е повтарял на множество срещи и комисии с колегите си. „Въпреки че нито аз, нито друг може да каже след 4-5 години от какви специалисти ще има нужда българската икономика. Но всяко едно средно и висше училище трябва да бъдат готови да откликнат на този интерес на обществото. Най-вече, за да има придадена стойност. Иначе ученето става безпредметно", увери той.

И за ученика е голям плюс, когато продължи обучението си в същата специалност, която е учил в школото. Даде за пример своите възпитаници, завършилите горско стопанство са тук в ЛТУ. Много по-лесно е, те имат представа от нещата, включително от практическите занятия в гимназията. Техник-растениевъдите се справят добре в Аграрния университет в Пловдив, а онези, които са ветеринарна медицина, масово продължават развитието си в университета в Стара Загора. ПГ по МСС „Пейо Яворов" има над 300 дка земя и ферма с различни животни, в които се стажува.

А ето как и училището се нуждае от експертизата и опита на университетите: „Към момента разработваме проект за секвестиране на метана, който се отделя от животните. Метанът е по-вреден от емисиите на автомобилите. Също работим върху метастази за лечение на рак. Имаме затруднения и нужда от експертизата на научните работници. Те винаги се отзовават", обясни той. По думите му много добре се получава, когато неговите ученици решат да продължат образованието си в университетите, в които работят учените, с които са имали съвместни дейности, виждат едни познати лица, на които имат огромно доверие. Спойката става лесно и бързо. „Днес съм изключително радостен, защото видях четирима мои бивши ученици на територията на ЛТУ", заключи Ангел Живков.