16° C, ясно небе
За 9 месеца българските преработватели на олио загубиха позициите си на международните пазари, казва председателят на сдружението им Яни Янев
Радина Иванова
Въпреки подписания меморандум, който целеше да намали украинското зърно у нас, значителни количества пристигат от Румъния, както и от Хърватска. Идват и много пчелен мед през Полша, а сухото мляко е директно от Украйна, но количеството му не е повече от това, което влиза от Германия. Това стана ясно на последното заседание на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание от думите на земеделския министър Кирил Вътев. Той увери, че министерството провежда седмични разговори с украинското агроминистерство. Първоначално данните за внос-износ им се разминавали, но колкото по-дълг период обхващат, толкова повече данните съвпадат. По статистика украинското зърно е „0" през ноември.
На 30 ноември количествата украински слънчоглед под митнически контрол ще бъдат освободени на квотен принцип. Това беше датата, докогато българските земеделски производители трябваше приоритетно да пласират продукцията си.
За да бъдем подготвени за тази дата, напомни зам.-министърът на земеделието Александър Йоцев, сме направили едно решение на МС, с което да се създаде координационен орган, който да координира действията си със сходен вече действащ орган в Украйна. Страните ще обменят информация какви заявки има и кои са крайните получатели. Съответните ведомства ще получават тази информация и ще си казват думата по отношение на това дали на дадената стока трябва да ѝ се издаде лиценз за търговия с България.
На заседанието стана ясно, че в Украйна действа национална наредба, според която в рамките на 30 дни издават лиценз за зърнени стоки от 4-те основни култури. Държавата одобрява кой ще е износител и количествата и питат дадена страна вносител – бихте ли приели тази стока. Ако няма съгласие от другата държава, няма да го пуснат.
Нашият апел е този отговор е да е „да", казаха от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
„Ние сме най-засегната страна от забраната, взета април под натиска на земеделските производители, въпреки, че до този момент бяха внесени 400 000 тона слънчоглед от Украйна, при положение, че в предходната реколта се внесоха 850 хиляди тона, а през 2021 - 670 хил. тона", изрази становище председателят на сдружението Яни Янев. За 2021–2022 г. сме преработили 3 милиона тона слънчоглед.
По думите му България е с капацитет да произведе 4 млн. тона олио, винаги сме имали нужда от внос. Според него забраната се въведе под претекста, че складовете на фермерите били пълни със слънчоглед, но всъщност са били запълнени с жито, защото чакаха по-добрата му цена. „Разчитаме и на българската продукция, и на вноса. Досега сме изкупували българска продукция с премия. Успяхме да излезем на най-големите пазари – Индия, Китай, Мароко, Южна Африка, не е лесно да се пробие там. Но за тези 9 месеца със забрана, когато пропуснахме да обработим 1 млн. тона слънчоглед, загубихме тези позиции и над 1 млрд. лв. приход. Не работим ли с определен капацитет, няма как да сме конкурентоспособни пред другите", изтъкна Янев.
Според него трябва да се освободи пазара на слънчоглед, защото по информация на МЗХ разполагаме с 1,6 млн. тона в страната. Тези количества са достатъчни само за 5 месеца, без да се знае земеделските производители кога ще се решат да продават. Още повече, че освен по-ниска реколта, имаме и по-ниско качество. Ако маслеността миналата година е била средно 43%, тазгодишната е 40-41%.
Въпросът ни е, защо трябват ограничения и координационни съвети, за нас най-важното е да се освободи вносът. Украйна винаги е имала транспортни такси, те не искат да изнасят големи количества, а го правят по необходимост. Нека се възползваме от това, за да спасим и нашия сектор. Милион – милион и половина тона слънчоглед, освен българския, ни трябват на година, за да работим ефективно, обърна се той към министъра.
Всичко опира до пазарна сделка и цена, отговори министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Украинският слънчоглед прави дъмпинг на нашия, а нашият – на каквато и цена да го продадат, нямат шанс да си покрият разходите, поради високите цени на торове и препарати. Така че, след 30 ноември с лицензионен режим количествата украински слънчоглед, които са под митнически контрол, ще бъдат освободени. След разговори със зърнопроизводители те са проявили пазарна интелигентност, че това е ситуацията, а в Брюксел петорката – Полша, Словакия, Румъния, Унгария и ние оказа се, че имаме една и съща ситуация и заедно ще настояваме за цялата 2024 г. да има украинска помощ. Всички отчитаме завишен внос на продукти от Украйна.
След 1 декември преработвателите ще си набавят необходимите квоти. Лицензионният режим е въведен по инициатива на Украйна, като ще се допълват количества, доколкото да не спират да работят преработвателните мощности, поясни и шефът на фонд „Земеделие" Георги Тахов.
След 30 ноември преработвател от наша страна, решил да закупи слънчоглед, просто трябва да уведоми МЗХ. А министерството трябва да уведоми украинската страна. Лицензионният режим ще се изразява, че от страна на Украйна ще кажат коя фирма може да го достави – такава, която е включена в техен списък на доказалите, че
отговарят на изисквания за
съдържание на пестициди
Координационният съвет да е в онлайн платформа, в която достъп да имат българските оператори, посъветва Десислава Танева. Скандално ще е, ако държавата казва кой може и кой не може да си внесе камиона при свободен пазар.
Лицензионният режим не е държавна намеса в пазара, увериха неведнъж от агроведомството. Пазарът винаги намира пътеки, каза Вътев. Но за него е странно, че в някои от сделките с вносна суровина е на по-високи цени от тези с местната продукция. Но ние не можем да се намесим в сделките.
Ден след това, Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводството, каза на откриването на 11-тия им семинар, провел се в Албена, че трябва активно да работят по темата как себестойността да бъде намалена. „Така, че нашият сектор да бъде устойчив под влиянието на всички тези бурни времена и кризи. Производството на храната е национална сигурност.
Изплатените средства по украинската мярка
до този момент са 381,719 млн. лв. Утвърденият бюджет по мярката е 426 млн. лв., като 204 млн. от тях са насочени към сектор „Животновъдство" и 222 млн. към сектор „Растениевъдство". Остатъкът от средства по мярката е 44,280 млн. лв.
Бенефициентите, достигнали досегашния таван от 250 000 евро по мярката, ще получат доплащане с решение на ЕК за увеличаване на тавана по помощта до 280 000 евро. Достигналите тавана по мярката са 92, като след прилагане на новия таван те ще станат 81. За доплащане ще бъдат необходими 5 млн. лв.
Изплащането на тези средства може да стане след пренотификация от страна на МЗХ и след вземане на решение на УС за изменение на указанията от гледна точка на новия праг, заяви изпълнителният директор на ДФЗ - РА Георги Тахов.
Коментари