Въпросът, който ни задават днес немалко начинаещи лозари или млади хора, върнали се на село, е как да направят малко лозе в края на двора или на вилата. Как да отгледат най-добрата реколта, а и как част от нея после да могат да пресътворят във вино.

Не са малко факторите, от които зависи правилното отглеждане на лозята. Разбира се, че е от ключово значение сортът, който ще се избере, но веднага следват грижите, които се полагат за едно лозе.

Капковото превъзхожда...

В днешно време капковото напояване вече се препоръчва като най-добрият избор за напояване, а и полагането му вече не е чак такава скъпа инвестиция. То превъзхожда другите методи на поливане и определено е за предпочитане при днешните климатични промени и изненади.

Какви други съвети са полезни

за един начинаещ лозар?

Създаването на лозово насаждение обикновено се прави през есента и пролетта. По нашите земи и климат се е стигнало до извода, че при есенното засаждане процентът на прихващане е по-висок и има вероятност за по-добър растеж на лозите през първата година.

Изложението е твърде важен фактор

За релефа собственикът може да няма голям избор, но пък от него в голяма степен зависи да спази другото правило – за изложението.

За по-хладните райони се препоръчва южно, югоизточно или югозападно изложение. При такива условия гроздето ще узрява по-рано и ще натрупва повече захари.

По правило, колкото по-неблагоприятни са останалите условия, толкова по-южно трябва да е изложението спрямо слънцето. В противен случай гроздето остава с по-ниска захарност и с повече киселини.

Северното изложение е по-подходящо за южните и по-топли области. То дори е препоръчително за по-сухите местности с горещ климат.

Лозата може да се отглежда успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. Разликата е в останалите условия, които трябва да се осигурят.

В равнините и в ниските места почвите са по-богати и по-свежи. Ето защо лозите се развиват по-буйно и дават повече грозде, но то често е с по-ниско качество. Вегетацията на растенията продължава до късно, но пръчките остават недозрели. Гроздето е по-воднисто и неиздръжливо на съхранение.

Хълмът е добро място

Засаждането по хълмове, от друга страна, е практика още от дълбока древност. Препоръчва се като терен, защото полученото грозде е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно.

Разположението по хълмовете позволява лозята да се огряват по-продължително. Температурните условия са по-подходящи, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Тези фактори са определящи за по-високата захарност на гроздето и съдържанието на повече багрилни вещества.

По-доброто проветряване на тези места осигурява по-малък риск от заразяване с болести като мана и оидиум, както и по-добра устойчивост към сиво гниене. Лозите стават по-издръжливи на ниски температури. Пръчките им узряват по-добре.

Температурните условия имат ключова роля

От температурите в голяма степен зависи развитието на лозята и, разбира се, качеството и количеството от реколтата.

Лозата вирее най-добре в условия на умерен климат и на места с ясно изразена сезонност. Лятото и пролетта са сезоните, в които лозята се развиват, а през зимата са в състояние на покой. Общо около 200 дни продължава вегетацията на лозите и те се нуждаят от тиха и дълга есен.

Най-благоприятната температура за лозята е в границите между 25-30°С. Горещините не са благоприятни, а стойности над 40°С могат да са вредни за листата и зърната на гроздето. Минималните стойности, на които издържат са -17°С.

Лозите трябва да се поливат изключително внимателно. Прекомерната влажност не им се отразяват добре. За сметка на това те са много сухоустойчиви, защото развиват дълбоки корени и черпят вода от по-долните слоеве на почвата. Излишната влага дори в дълбоките почвени пластове би могла да потисне растежа на корените.

Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започват да наедряват. При нормална почвена влага растежът на летораслите е силен, добивът и качеството на гроздето са високи.

Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването и тогава гроздето остава воднисто и с ниска захарност.

Почвите сериозно си казват думата

При плитки, песъчливи почви лозята страдат най-силно от суша и затова по-подходящи са дълбоките наносно-песъчливи почви. В почви, богати на вар, както и в почви, които при продължително засушаване не образуват големи пукнатини, обикновено лозата е по-устойчива.

Кога и колко вода

Излишното напояване на лозите трябва да се избягва, защото влошава физическата структура на почвата и сваля качеството на гроздето. То става нетрайно и с по-малко захари. Излишната влага освен това пречи на доброто развитие на кореновата система.

От разпукването на пъпките до началото на цъфтежа е периодът, в който лозята се нуждаят от най-много вода.

По време на цъфтежа влажността трябва да е по-умерена. Прекомерната влажност в този период дори причинява окапване на цветчетата и се получава т. нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на летораслите започват да наедряват бързо и зърната. Формират се съцветия. Нуждата от вода спада след средата на август.

Поливната норма

За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея за 1 кв. м са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.

Както казахме, изграждането на система за капково напояване е най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно поливане. Чрез капковото напояване се постига и икономия на водата от 20 до 60% на поливната норма. Водата се разпределя по-правилно по дължината на лозовия ред. Този метод на поливане е подходящ за използване на места със сложен релеф, плитки и каменисти почви. Получава се отлично почвено овлажняване.

Системата за капково напояване може да се използва също и за внасяне на течни торове, чрез които да се ускори растежът, да се повиши добивът и качеството на гроздето.

Другият избор е поливането по бразди. То също е добър вариант, но в сравнение с капково напояване е по-трудоемко и времеемко като процес. Който напоява лозето си по този начин, е редно да спазва една подобна схема:

  • при ширина на междуредието 1,5-2 м се прави бразда в средата на всяко междуредие
  • браздата е с дълбочина от 12 до 25 см и ширина от 30 до 40 см в горната част
  • дължината на браздите зависи от структурата на почвата и наклона на мястото и варира от 30 до 100 м.

Рядко се използва третият начин на напояване чрез заливане на повърхността с вода. Този метод все още може да се види в изолирани райони, въпреки че не е сред предпочитаните. Той се състои в заливане на цялата повърхност на почвата с вода - извършва се 2-3 пъти годишно и всеки път се налага обработка на почвата. Често обаче се стига до разрушаване на структурата на почвата и до образуване на дебела кора.

Първото напояване при прилагане на този метод за поливане обикновено се прави през втората половина на юни, след прецъфтяването на лозите, или най-късно в началото на юли, ако през пролетта не са паднали достатъчно валежи. При малко валежи през лятото второто напояване се извършва в края на юли, началото на август или когато стане прошарването на гроздето.

Резитбата е задължителен процес, най-често се създават следните видове формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др. Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основна и водеща. Прилагат се два вида резитби - късна и смесена в зависимост от сорта на гроздето и неговата родовитост.

Кой сорт да се избере

При избора на сорт вариантите са многобройни, но най-често от ранните десертни сортове и днес се търсят от лозарите Перл дьо Ксаба, Мимоза, Супер ран Болгар, Май 10, Мечта, Плевен, Мискет тракийски, Тракия, Мискет пловдивски, Кардинал, Мискет дунавски, Царица на лозята, Шасла доре.

А от средноранните десертни сортове - Болгар, Мискет хамбургски, Алфонс Лавале.

Който иска да има безсеменни сортове трябва да се снабди с Бяло без семе (Султанина), Безсеменен хибрид V-6, Безсеменен хибрид VI-4, Перлет.

Сортове, подходящи за производство на бяло вино са си класическите Димят, Мискет червен, Юни блан, Ркацители, Ризлинг италиански, Алиготе, а сортове, подходящи за производство на червено вино: Памид, Гъмза, Мавруд, Зарчин, Шевка, Сензо, Мерло, Саперави, Каберне Совиньон.

Културни сортове за подобряване цвета на виното са Аликант буше, Гран ноар.