Пита Георги Желев от Панагюрище

Този въпрос вълнува някои домашни производители на алкохолни напитки, които по една или друга причина нямат възможност да дестилират веднага плодовия материал.

Не е рядко да се наложи изваряването на готовите вече гроздови джибри и плодови каши да не стане веднага след установяване на готовността им.

Тогава се налага да се приложи най-правилният начин за тяхното съхранение, за да не влошат качествата си и да не протекат окислителни процеси, както и да не се появят микроорганизми, които причиняват плесени, оцетно вкисване и други болести.

Има два начина за запазване

на джибри - мокър и сух.

При мокрия джибрите се затискат с тежести и се заливат със слой вода. Но това носи и своите рискове от разводняване или опасност от цветясване.

При сухия начин джибрите се отцеждат много добре и се слагат в каца като редовно се трамбоват, за да се изгони въздухът. Отгоре се разстила слама, която хубаво се замазва с няколко сантиметра пласт от кал, примесена с плява.

Това е много стара практика и е доста по-добра.

Ако се забележи, че пластът от кал се е напукал, трябва отново да се направи замазване.

Друг начин за опазване на джибрите може да се постигне и с чист речен пясък. Върху добре трамбованите джибри се разстила здраво и чисто найлоново платно или парафинирана хартия, върху която се изсипва пясъкът и се разпределя равномерно на пласт с дебелина 5-6 см. Покрай стените на съда пластът леко се удебелява.

Под тежестта на пясъка хартията или платното покриват много плътно слягащите се джибри и не позволяват появата на пукнатини.

Така много добре се запазват джибри от грозде.

Когато джибрите се извадят за изваряване, трябва да бъдат полусухи, със зеленикаво-жълт цвят и да ухаят на спирт
Когато джибрите се извадят за изваряване, трябва да бъдат полусухи, със зеленикаво-жълт цвят и да ухаят на спирт