Пробиотичното крема сирене по собствена рецепта е запазена марка на „Багри“
Овцеферма „Багри“ край Белене предлага своите продукти на пазара само от 3 години, но впечатляващото качество и голямото сърце, с което стопаните се грижат за животните и предлагат продукцията си, се отплащат с плавното умножаване на клиентската мрежа. Именно това спасява стопанството от последствията на Ковид, заради които фермерите са принудени да се откажат от изпълнението на проект по подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони. Днес стопанството се възстановява от трудния период, но собствениците вече не гледат с надежда към възможностите за съфинансиране от ЕС, а причината за това е на родна почва.
Овцефермата на семейство Николови се намира в местността Трояне, която попада в рамките на Натура 2000. Характерно за района е разнообразието от диви животни. В близост се намира резерватът „Персина“, който е обитаван от над 220 вида птици, от които 40 са със защитен статут. До фермата има райони, където човешки крак не е стъпвал. Местността е близо до Дунав и е известна с чистотата на дивата природа и с наличието на прясна вода и обилна трева. В климатично отношение районът е характерен с това, че сравнително рано настъпва пролетта, поради което пашата може да започне по-рано – в края на месец март. В средата на юли тревата изгаря от топлината и липсата на дъждове, и отново се появява есента до първите слани през ноември. В района традиционен поминък винаги е било овцевъдството, за разлика от други региони в страната, където се отглеждат предимно крави.
Ферма за пример
Във фамилията Николови животни се отглеждат от 2014 г. Внасят ги от Франция и впоследствие плавно развиват стадото от 300 овце до 700 лактиращи животни към този момент. В бизнеса участват семейството на Димитър, брат му и родителите му. „Планираме, през следващите 2 години да достигнем максималния си капацитет за отглеждане на животни, като ще следим докъде пазарът ще осмисли нашите усилия“, уточнява пред „Български фермер“ Димитър Николов, един от синовете на основателите на овцефермата. Той участва в работата на всеки етап от затворения цикъл на производство и уточнява: „Породата е млечна и се аклиматизира добре на нашите географски ширини. Тази порода няма дебело руно, което да я пази в тежка зима, а и такива климатични условия не са характерни за района на Белене. Смятам, че развивайки стадото през годините, животните успяха да се аклиматизират все по-добре през поколенията и сега се радваме на здрави животни, които се чувстват добре във фермата и прилежащите площи“.
Семейство Николови са вложили всички усилия и средства в изграждането на бутиковата овцеферма и мандрата. Макар и на родна почва, целият стопански комплекс е изграден като по баварски модел. Фермата е на път да се превърне в една от атракциите в местността, като с нея се допълват възможностите за културен, религиозен и исторически туризъм. „Планираме да изградим зоокът с овце и кози. Посетителите ще могат да разгледат фермата и да опитат от нашите продукти. Тази година завършихме изграждането на дегустационна зала, която оборудвахме с хладилници. Съвсем скоро ще можем да предложим дегустации на продуктите ни на място. Кисело мляко, пробиотично крема сирене по собствена рецепта на „Багри“, катък със сирене, зряло сирене, зрял овчи кашкавал и свежо сирене. Характерно за продуктите от нашата мандра е това, че се стремим да работим с много ниски температури. Например, не пастьоризираме млякото и кашкавала, а млякото за сиренето термизираме до 63 градуса. Това изисква спазването на много добри хигиенни условия, както и изключително много внимание към детайла. Това обуславя и по-високото качество на продуктите, които предлагаме. От 3 години сме на пазара, но вече имаме лоялни клиенти, които търсят продуктите ни. Зареждаме магазини в над 7 града в страната, което е добър напредък за малка мандра като нас. В мандрата работят 4 души, като всички те са обучени при колеги, с които си партнираме още от работата ни по проекта ресторант „Багри“. Имаме много добър контрол и го поддържаме.
Поддържането на добро качество
винаги е било предизвикателство,
защото когато имаш успех, се увеличава количеството, което трябва да поддържаш за доставките и тогава се изисква по-различен поглед върху нещата. Всеки ден ние правим нещо ново и различно. Сега вече все по-лесно намираме правилния път. Преди се лутахме, но вече имаме достатъчно партньори и колеги, които успяха да оцелеят през годините и с които работим, споделяме опит, и това много ни помага да се справим с някои предизвикателства, които срещаме.
Историята в началото
Семейството първоначално се е занимавало с лозарство и впоследствие се насочва към животновъдството, а Димитър е участвал във всяка стъпка от създаването на стопанството: „Имаше достатъчно общински пасища, които да ползваме. Изборът, сами да преработваме суровото мляко, дойде случайно, когато един мой приятел в София се оказа, че е от нашия край, а неговият дядо от дълги години е майстор-сиренар в една местна мандра. Дядото вече беше възрастен и работеше само за себе си, правеше сирене от овче мляко. Решихме да пробваме как ще се получи сиренето по неговата технология и се получи един чудесен продукт. Това ни даде посока в следващите ни стъпки в този бизнес. Поехме по пътя, да преустроим за мини мандра една много малка зала, която имахме. Направихме я с подкрепа по българо-швейцарска програма, регистрирахме се по наредба 26 и започнахме да предлагаме сиренето си на фермерските пазари в страната. Впоследствие се свързахме с наш роднина, който 15 години беше работил в друга мандра в Белене и имаше опит в производството на кашкавал. С него започнахме да правим непастьоризиран кашкавал. Така продължаваме и до днес и вече трета година сме на пазара“.
Плавно развитие на пазара
Димитър споделя как семейството е успяло да развие стабилната си мрежа от клиенти: „В началото работихме с 2 магазина. Днес вече имаме собствен онлайн магазин и работим с около 150 обекта в различни градове в страната. Все още сме в позицията, сами да решаваме къде да продаваме. Повечето от партньорите ни се радват, когато потвърдим, че ще работим с тях, тъй като знаят, че имаме качествени продукти и хората ни търсят. Нашата цел е да превърнем „Багри“ в еталон за качествени продукти от овче мляко. Трябва да подчертая - овче мляко, тъй като то изчезва от трапезата на българина. Ние се стремим да го върнем обратно и мисля, че успяваме, тъй като клиентите ни се увеличават и ние, например, нямаме брак от нашите продукти. Плавно растем и се стремим да присъстваме на трапезата на всеки българин, който споделя нашата визия. В един момент ще стигнем до етап, в който фермата наистина ще стигне до затваряне заради обширни проблеми, които срещаме“.
За овцете се грижат двама пастири и още трима гледачи. „В момента изпитваме сериозни трудности, защото намалява човешкият ресурс, намалява и знанието за това, как да се отглеждат естествено животните. Всъщност сега един фермер, който иска да бъде успешен, трябва да автоматизира колкото се може повече дейностите си, за да бъде утрешният му ден малко по-спокоен. Ние все още изцяло разчитаме на човешка ръка, което е много скъпо вече и освен това
не може да се разчита на нови кадри,
които да работят по същия начин
както старите“, казва Димитър Николов.
„Дивата природа в нашия край е предимство от една страна, но от друга създава не малко проблеми, например с чакалите, които нападат стадата. Освен това имаме и човешки набези – хората идват и слагат овце в багажниците на колите си, взимат бали, които намираме по деретата. За опазването на стадото разчитаме на наши служители, но все по-малко хора искат да вършат тази работа“, казва младият стопанин.
Храненето на животните в момента е едно от най-големите предизвикателства тук. „Планираме да преминем към полуавтоматизация на процесите при храненето. Даваме слама за постеля, билково сено, люцерна, силажна царевица, свеж ечемик и всичко това трябва да бъде предложено на животните в правилни пропорции, тъй като имаме все повече кърмещи животни с малки. Ще търсим помощ от специалисти. Даваме на животните най-доброто, което имаме и искаме да го правим по ефективен начин“, посочва младият фермер.
Предизвикателствата
С желание и хъс семейството е успяло да изгради на голото поле едно стопанство за пример. „Моите родители са вложили изключително много усилия и средства във фермата, която е за пример в момента на територията на страната. Стопанството е направено с масивни тухлени сгради, покриви с керемиди и като цяло в него са вложени повече средства, отколкото в повечето овцевъдни стопанства в България. Фермата е изградена извън града, което също оскъпи строежа, защото трябваше да докарваме от по-далеч вода и ток. В полето успяхме да изградим инфраструктура, подходяща за достъп на тежки машини, тирове например и паркинг. В момента виждаме, че всичко това се управлява все по-трудно така, че да донесе печалби“. Това прави усилията за поддръжка още по-трудни в емоционален план, признава младият стопанин.
Подкрепа на европейско и национално ниво
„Истината е, че държавата е абдикирала от животновъдния сектор. Ние не знаем, дали да правим допълнителни вложения, тъй като не знаем какво ще се случи в сектора пет години напред. Тази несигурност кара фермерите да бъдем много предпазливи и това не дава възможност за развитие на отрасъла. Количествата българско мляко, които се преработват в България, са все по-малко, все по-малко животни се отглеждат, все повече ферми затварят врати. Има други причини за това и не само липсата на работна ръка. Работна ръка ще има, когато българското семейство се чувства сигурно в селския район, а селският район ще се развива, когато субсидиите не отиват в сектори, които ползват всички площи в землищата, обработвайки ги с 3 трактора и комбайн.
„Всичките ни овчарници са построени с помощта на финансиране от Европейския съюз. Невъзможно е да се работи без субсидиране, което обаче води със себе си нови проблеми, свързани с контрола при изразходването на субсидиите“, казва стопанинът и допълва: „Покрай Ковид имахме сериозни проблеми със спазването на бизнес-плана ни. По проекта, трябваше да развиваме стадо с внос от чужбина, който беше невъзможен по онова време. ДФЗ ни санкционира и трябваше да водим изтощителна битка, за да докажем, че сме в неизпълнение поради форсмажорни обстоятелства. В крайна сметка се справихме, но ни отне много енергия, стрес, ресурси. Всички дела, които сме водили срещу институции, породени от нелоялни практики, сме спечелили. Всичко това ни отклонява от пътя ни и поставя големи трудности по нелекия път на едно стопанство“.
Подкрепа на местно ниво
Стопанинът споделя и своя положителен опит в работата с родната администрация: „Срещали сме изключително компетентни и помагащи хора, особено в Областна дирекция „Земеделие“ в Плевен. Изваждали са ни от административни каши само, защото знаят какво правят и искат да помогнат. На по-високо ниво е проблемът, според мен, на ниво политика, а не на ниво експерти. Когато има неясна политика, вървиш ту наляво, ту надясно. В сектора има много кадърни, знаещи, можещи и мислещи хора, но просто няма кой да ги ръководи така, че и те да се чувстват стабилни в решенията, които взимат“.
Неправилно е да бъдат сложени всички администратори под един знаменател, тъй като сред тях има както свръх амбициозни и некомпетентни служители, така и хора, които вършат работата си компетентно и с желание да помагат, по думите на Димитър Николов. Сега стопаните не планират да кандидатстват за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. „Това е наше единодушно решение, тъй като сме разколебани от опита, който имаме“, посочва младият фермер.
Коментари