Есента е време за градинска офанзива. За пренареждане на наличното, за запълване на празните места в лехите, за мъничко мечтаене и най-вече за усилен труд. Ето защо, за да създадем подходящо настроение за вас, нашите читатели, днес решихме да ви разкажем за някои любопитни луковични факти. Ще се радваме, ако ангажирате децата и внучетата си с образователна и опознавателна цел по темата. Да започваме!

1. Луковицата представлява видоизменени органи (листни влагалища), чиято цел е да защитава сърчицето си – връхната и цветните пъпки. Всяка луковица е съставена от външни сухи люспи, които я предпазват от механични повреди, навлизане на патогени и други. След тях са подредени няколко слоя сочни отворени люспи, в които се съхраняват вода и резервни хранителни вещества. В центъра на луковицата е най-жизненоважната част. Дори да нараните външните люспи, било то сочни или сухи, ако сърцевината е здрава, растението ще оцелее.

2. Друга важна дейност на този подземен орган е съхранението на резервни хранителни вещества, които вече споменахме. Те започват да се натрупват след прецъфтяване, повреди, заради което е много важно да се грижим добре за листната маса. Колкото по-охранена е дадена луковица, толкова по-добре ще цъфти.

3. Малко смешно, но същинското стъбло на луковицата се нарича дънце. То е силно скъсено, затова люспите са разположени така сбито. Дънцето носи/държи люспите в посока нагоре и корените в посока надолу. Изумително е, че при някои видове (например зюмбюл), ако дънцето бъде наранено, стремежът на растението се насочва към образуване на т. нар. детки. Това е един доста стар начин за стимулиране и размножаване.

4. Докато сме на тема корени, нека вметнем, че струнообразните, сочни и слабо разклонени власинки имат и една странна функция освен тривиалните доставка на вода и нутриенти. Те изсъхват, когато растението премине в покой и толкова се съкращават, че издърпват луковицата в дълбочина. Ето защо винаги съветваме през няколко години да се изваждат и засаждат на нови места. Прекалено „потънала“ луковица се изтощава, цъфти лошо или изобщо не цъфти, а ако не се вземат мерки, изчезва.

5. Повечето луковични цветя имат нужда от студен период, за да може в тях да протекат правилните биологични, физиологични и други процеси, които пък да доведат до цъфтеж. Манията по тях е толкова всепоглъщаща, че в страни без зима, градинарите ги държат специално в хладилници, след това ги засаждат в градината и не след дълго се радват на цветове. Методът се нарича форсаж.

6. Една голяма част от луковиците на любимите ни цветя са ядливи, но също така сред фаворитите ни има и изключително отровни. Вярваме, че никой не е стигнал до там да се наложи да яде луковици (с изключение на тези на лука и чесъна), но да си знаете, безопасни за консумация са лалето, някои лилиуми и мускари. Нарцисите, зюмбюлите и амарилиса са силно отровни. Вземете това в предвид, когато ги засаждате, както и ако имате домашни любимци и селскостопански животни. Още нещо, сухите люспи и растителните сокове на някои видове могат да предизвикат кожни раздразнения, сърбеж и дори по-остри алергични реакции.

7. Най-големият производител на луковици с пролетен цъфтеж е Нидерландия. Милиони луковици оттам достигат до всяка точка на света. По-голям процент от производството е за рязан цвят. Паркът в Кюкенхов всяка година предлага на посетителите си разкошни мозайки от живи цветя. Друго световно известно място, което отдава почит на луковичните цветя и по-специално на лалето е Турция. Там през пролетните месеци се организира невероятен фестивал.