28° C, разкъсана облачност
Това е изборът на Раде Младенов, поредно поколение фермер от поне 150 години
Радина Иванова
„От 20 години такава продукция не е идвала при нас, радваме се, че има такива хора“. Това бил отзивът на Българската агенция по безопасност на храните, след като взели първата проба на млечните продукти на Радослав Николов, познат като Раде Младенов, и неговата съпруга. За семейството това е знаково, че са постигнали това, за което са се борили. Днес те произвеждат биволско сирене и мляко от собствена ферма в софийското село Казичене, а мъжът е и ветеринарен лекар.
Животновъдството е вкоренено в гените на Раде. „Нашият род е известен още от далечни години с добро скотовъдство и земеделие. В книга на селото, която описва родовете, е записано, че 150 години назад родът Младенови е познат с този занаят“, разказва наследникът.
Още от ранна детска възраст ежедневието му е било свързано с животните. Отраснал със старите хора, от каруца на каруца, от овчар, при овчар, както казва. Показа ни и къде е доял овцете всяка сутрин преди да отиде на училище, къде навремето са се събирали селските стада, къде са отглеждали и другата стока…
Решава, че това е неговият път. Но и последен за рода Младенови. Прадядовци, дядовци, чичовци… всички поколения до неговото са отглеждали животни. Едни овце, други коне, с които навремето извозвали въглища и разни стоки от близката гара.
Полека лека обаче заради усилената урбанизация селското стопанство в софийското село замира, братовчедите на Раде също се отказват, затова е единствен.
„Връщам се 15-16 години назад, в Казичене имаше около 600 говеда, отделно не по-малко от 1000 овце и около 200-300 кози, прасета – във всяка къща и то при село с 6000 жители. Улиците бяха пълни и с кокошки и гъски. Дойде моментът, в който започнаха да се продават земи, за да се разширява индустриалната зона, и тогава много от хората решиха, че ще продават всичко.
След което на тези, които довчера имаха животни, започнаха да им пречат тези, които и сега имат животни“, обясни фермерът, за което намираме сходство с прочулия се случай с изгонените братя Седефчеви от с. Влахи.
И продължава: Започна да им мирише, по градинките, на които довчера пасяха техни животни. Полека-лека стигнахме до почти затриване на животновъдството в Казичене. В момента в селото пасат 13-20 крави, като неговите животни са най-много. „Даже и в най-лошите кошмари не съм си представил, че така ще се развият нещата, заключава той.
По думите му така
губим нещо, което доскоро ни възпитаваше
по различен начин – трудът да оформи човека и съзнателно, и физически.
За кратък период от живота си Раде не е отглеждал животни (в заден двор) – по време на следването му в Стара Загора, където завършва ветеринарна медицина и продължава да работи по специалността си.
Като се върнал от там, започнал като помощник на тогавашния казиченски лекар. Толкова работа имали, че не могли да излязат от селото, а сега обслужва над 20 села, първо, защото няма лекари, второ, защото не са чак толкова много животните. Практикуваме такси с лечение, е видно по думите му как се стопява поголовието в района. Въпреки че се грижи за домашни любимци, той се стреми да запази практиката си с едри животни, защото и тази професия започва да изчезва.
Да стане лекар е едната му мечта, а другата – да си направи ферма, които сбъдва, а благодарностите отправя към съпругата си, с чиято помощ успява да практикува и двете. Финансово едното помага на другото. „Трудно е с високите разходи по всичко, с по-малкото работа във ветеринарията, и трябва да се преустрояваме, например с малки животни, ако продължава така да запада животновъдството. С продуктите от фермата имаме все повече клиенти, което е радостно. Хората се връщат към истинската храна“, казва той.
Преди година закупили мобилна мандра, за да преработват биволското мляко в млечни продукти. Макар наглед малка, никак малка не се оказала инвестицията по нея, за което помогнали и близки. „Това е най-малкият капацитет, за 200 литра мляко на ден, и е около 90-100 хил. лева, което е доста голям влог. Не всеки може да си го позволи, затова мнозина колеги разчитат на продажбата на сурово мляко, но това е меко казано подигравка и всички го знаем. Трябва по някакъв начин да издържат, да си поддържат фермата и да си хранят семействата, което е мисия невъзможна. Затова всяка година ще има спад и унищожаване на ферми“, разсъждава фермерът ветеринар.
Добре ще е, ако могат да си преработват продукцията и да продават на нормални цени . „Ето ние успяваме. Първите една-две години е по-трудно, но ако устоим - няма да станем милионери, но ще гледаме децата си спокойно“, уверява Младенов, чието бизнес начинание се разви при ковид кризата.
Тази година е трета, в която отглеждат животните извън селото с новопостроен обор. Това им позволява и да увеличават бройката. В момента биволите са 25, с 10-12 ремонтни подрастващи, имат около 20 овце и пернати за лична полза, коне, с които работят.
Пазарът им е тук на място, пред мандрата. Първо започнаха да купуват хората от селото, после от съседните села, а вече и от столицата. „Един на друг си предават. Доволни сме. Има ни на google maps, лесно достъпни сме, близостта до София е предимство“, увери Раде.
Защо биволи?
Има една селска поговорка – чула жабата, че подковават коня и вдигнала крак, т.е. ако ние всички се стремим да имаме като другите, става банално. Пренаситен е пазарът с говежди продукти, леснодостъпни са, докато биволските, които са и с по-високи вкусови и здравословни качества, са в много малки количества, отговаря стопанинът.
Другата причина е, че открай време в района е имало биволи, които до последно били в съседното село Равно поле. „Като дете старите хора казваха имахме биволи, имахме биволи… предимно те са били селскостопанските животни в района, поради това, че климатът и пасищата са подходящи, блатисто е, равно е - те това обожават. Има тръстики, шавари, блатни треви, които за тях са добри.
Биволът е впечатляващо животно, интелигентно, винаги със свое мнение. Ако каже, че няма да си даде млякото, не го дава. Биволите са запазили дивите си привички, макар, че са одомашнени в далечни години. Освен характерът, и физиологията им е такава. Може два дни да издържи без да се дои, няма да хване мастит. Нямат копитни проблеми като при кравите, много редки са случаите на постродилна кома, калцемии и други, рядко се случва да имат проблеми със стомах и черва. Рядко се разболяват, но трудно се лекуват.
Не на последно място – много добре усвояват нискокачествен фураж. Дори само слама да ядат, пак физически са добре изглеждащи, трупат килограми, имат мляко. Разбира се, при по-добро хранене, силажи, сенажи, фуражи, дават и по-добра продукция, но в същото време, при тежки години като миналогодишната суша, могат да презимуват и с по-груби фуражи. Докато кравата, както казват старите хора – не сложиш ли пред нея, не изчистиш ли зад нея, няма да има и под нея. Тя иска повече грижа.
Биволите не са и толкова лакоми, ядат колкото им се яде и така са една идея по-лесни за гледане. При пашата – имат много силен стаден инстинкт, не са делят, където е водачката, там са всички. Ако за 50 крави, трябват двама пастири, за 70 биволи – един, дава още едно сравнение Раде Младенов. Ако съумее да пази първите, водачките, другите са зад тях. Малките също не се губят. Недостатъкът им е, че не обичат студа, зимно време трябва да са в обора. Виждам, пускат ги колегите, но не им е добре.
Радослав членува в една от браншовите асоциации, където обсъждат различни проблеми в сектора, като сериозен такъв е имбридингът, близкородственост, или смешаване. Още от средата на 60-те години на миналия век е вкарана първата кръв от Индийска Мурра, която е най-продуктивната порода в света. В Индия тя достига дневна лактация до 35 литра. Което за България е настина голяма разлика. Навремето сме отглеждали Средиземноморски бивол, който е давал не повече от 5-6 литра дневна лактация. В миналото са били ползвани комбинирано и за впряг, и за храна. През 60-те тогавашните зооинженери решават да се наблегне на селекция и подобряване на качествата. Вкарват първите бици и семенен материал и се създава т. нар. Българска Мурра от тази кръстоска, за да запазят качествата и издръжливостта на местния бивол в тази климатична сфера и да добавят развитието откъм добив. С годините са създали не лоша наша Мурра, която в най-добрите случаи дава около 15-16 литра на ден и масленост около 8%. Млякото е с добри вкусови качества и в същото време маслеността му не е вредна за човешкия организъм. Този холестерол не се натрупва в тялото, а се изразходва за енергия. За това е подходящ за диабетици, както и за хора с лактозна непоносимост. Мандра „Радели“ е търсена и от семейства с деца с обриви.
Като вкусови качества на месото: плътно и вкусно е. Така, че биволът има бъдеще!
Но за съжаление
селекция и подбор вече
трудно можем да правим,
тъй като 1967 г. е отдавна, оттогава не е вкарван друг семенен материал и кръстосваме наши с наши.
„Колкото и да се опитваме да взимаме от по-далечни места, пак ги сближаваме и започват да се израждат животни. Имам случай в съседно село, у един старец никога не се е прекъсвало да се гледат биволи, говорим за 120 години назад в историята на този дом. В началото със сигурност са били средиземноморски, с течение на времето са ги подменили с Мурра, и човекът казва: имахме животни с по 14-16 литра мляко, само че с едни и същи бици, сега повече от 3 литра животното не дава, и то за период от 1 месец, след което пресушава, пък и злонраво… Това говори, че са генетически обременени животни.
Обсъждаме, говорим в асоциацията, понякога и по-разпалено, всички искаме това нещо, но политика по този въпрос няма. Проблемите си седят и се разрастват и в един момент ще загубим този отрасъл. А той е много крехък, поголовието е малко у нас, с близкородственост, един ден ще заминат по кланиците и никой няма да се занимава“, алармира Раде.
С него коментирахме и приключилата наскоро кампания по подаване на заявления за подпомагане на земеделците. От субсидиите има нужда. Но за фермера има условия, които трябва да се усъвършенстват. Времето минава, разходите се увеличават, но помощта не мърда. Да кажем 450 лева на глава за обвързана подкрепа, а 450 лева за цяла година за издръжка са почти нищо. Зимата купуваме фураж 1200 лева на тон и сумата е същата.
Дава за пример и условието за равнинен район, където трябват 50 овце, за да получават подпомагане, а 15 - в планински. „Хората и тук, и там имат една и съща нужда за поддръжката на стопанствата си. Има нужда да се преразгледат някои неща. Малко сме, и сме на изчезване. Има млади, но за да продължава да има, трябва да се обърне внимание на стимулацията, особено в началото. Има нужда и от пазарна подкрепа, да се изкупва преди всичко родната продукция и след това чуждата“, смята ветеринарят с ферма, визирайки периода около Великден.
„Едно агне, за да стигне до кантара, е струвало много на фермера, и финансово, и психически. И да няма осигурен пазар, е подигравка с хората, отдали се на това нещо. Лекар съм и ние като хуманните даваме Хипократова клетва: отказваш се от личния си живот, за да се бориш за съществата, които спасяваш. Същото е и с фермера, той се е отказал от личен живот, той се е отдал за обгрижването на животните. Да, това е бизнес и той се надява да изкара. Дал е своето, а не получава....“, не завършва мисълта си. Всичко си има предел, или чашата ще се разсипе, или ще прелее.
Все още обаче има радетели, като председателката на асоциацията – проф. Цонка Пеева, които се борят за съществуването на животновъдството. „Тя е от хората от едно отминало поколение, което са съградили тази държава, сега ние я разграждаме“, описа я той. Съвсем скоро премахнаха условието по обвързаната подкрепа за доказване на продукция. Още като нямали мандра, продавали животни на други стопани за доизхранване, което се попълва в анкетната карта и така доказвали продажби. Всъщност това условие ги принуди по-бързо да направят мандрата. Тук идват другите предизвикателства – фактури, бележки, което за тях било много трудно и човекът, която им помогнал, е именно г-жа Пеева. Все така дейна, въпреки възрастта си, еднакво ентусиазирана към своите членове и готова да помогне. Такава е в очите на Раде Младенов.
Отглежда и месната порода овце – софийска елинпелинска овца или както я наричат в региона Биза овца. Призната е, но я няма по учебниците, няма си и развъдна асоциация, но ѝ правят годишни сбирки. Първите от породата са били в село Слатина, което сега е квартал. Неин създател е дядо Гоче.
Визията: забрадка казват на тъмното около ушите. Опашката да е до земята и по възможност – черни ботушки. Подстригани са с ножица по шопския начин, наречен „на ялък“ или „на шабаци“. Вълната - колкото пречи на жегата, толкова и помага, защото задържа топлината.
Коментари