11° C, предимно облачно
- Ще бъдат ли оценени от новия Европарламент, зависи и от самата земеделска общност в предизборната година
- В Брюксел вече започна дебатът за бъдещата ОСП след 2027 г.
КОЙ Е ТОЙ
Стоян Чуканов е представител в ЕИСК от есента на 2020 г., оттогава е участвал в разработването на 27 становища на комитета по инициативи, засягащи различни теми и аспекти на земеделието, като справедливи хранителни вериги, опазване на почвите, европейски план за биопроизводство, директивата за устойчива употреба на пестицидите, тази за опрашителите и други. Бил е докладчик на 5 от най-проблематичните становищата, между които: директивата за индустриални емисии и включване на говедовъдството, тази за въглеродните сертификати, за микропластмасите и мерки за намаляване на техния отпечатък в околната среда, ревизия на директивата за отпадните градски води, както и по координиран план за изкуствен интелект и план на ЕС за производство на микрочипове.
Точно една година остава до изборите за Европейски парламент на 9 юни 2024 г. Какъв ще е съставът му и до каква степен новоизбраните депутати ще се съобразяват с исканията на земеделската общност, до голяма степен зависи и от самите фермери, които са значим процент от гласоподавателите и силен фактор в европейската политика. Предизборната кампания в ЕС вече е в ход и политиците се настройват към предстоящите избори, и би трябвало да се вслушват по-внимателно в гласа на земеделците.
Макар, че 2027 г. изглежда далеч - още повече, че тепърва започнахме да прилагаме правилата на новия програмен период – от тези избори ще зависят решенията за по-нататъшната Обща селскостопанска политика. Защото от бъдещата, излъчена от новия ЕП, Европейска комисия ще зависи да направи оценка на въздействието на текущия програмен период и да даде предложения за облика на следващите 7 години.
Дебатът за изменения на бъдещата ОСП вече започна и сред представителите на земеделската общност в Брюксел, по инициатива на Европейския икономически и социален комитет – ЕИСК. „За нас е важно кандидатите за Европарламент да са наясно какво е мнението ни по актуалните въпроси“, каза за в. „Български фермер“ Стоян Чуканов, национален координатор на българското земеделие в ЕИСК и инициатор на отделно становище по темата.
Като започнем от COVID-пандемията и последиците от войната в Украйна, проблемите, свързани с климатичните промени и биологичното разнообразие – всички те са взаимосвързани кризи, които преливат една в друга, влияят се една от друга и се отразяват именно върху сферата на продоволствената сигурност. Тези кризи все повече ни показват, че е необходимо да променим част от концепциите в Общата селскостопанска политика, за да отговоря тя на предизвикателствата от различен характер. Очевидно е, че новите реалности изискват нов подход, не само в европейски, а и в глобален мащаб, защото
не може да продължаваме по същия начин
и да очакваме различни резултати
„Трябва да отбележим, че комисарят по земеделие Януш Войчеховски в изказванията си през последната година, както и по време на срещата с представители на широк спектър от български земеделски организации, проведена в неговия офис в ЕК през юни м.г., благодари на европейските фермери, че осигуриха хранителната независимост на ЕС по време на COVID кризата. Това е едно политически признание, произтичащо за съжаление от печалния опит на кризата, което още веднъж демонстрира колко е важно да имаме устойчиво земеделие в рамките на Съюза и да защитим ценностите на европейското земеделие. Никой не ни гарантира, че кризите няма да се повторят в други форми и с друг магнитуд“, изтъкна той.
Стоян Чуканов напомни също, че това, което се случва сега на зърнения пазар, не е ново за фермерите от старите държави членки, първи изпитали страховете и конкуренцията при присъединяването на нови държави членки. „След което имаше и втора вълна на разширяване на Европейския съюз, в която попада и България, и сега това е ново чувство за нас. Тази и миналата година все още директно се сблъскваме с последиците от отварянето на пазара за един такъв голям безмитен внос и конкуренция, която не се е съобразявала с правилата, налагани от ОСП. Тоест сега ние на собствен гръб усещаме какво са преживели нашите колеги от по-старите страни-членки на ЕС в други подотрасли на земеделието“, посочи той.
Такъв тип размествания на пазара демонстрира доколко структурата на земеделските стопанства е адаптивна към стресови ситуации и още веднъж доказва, че
принципът на диверсификацията е незаменим
Грубото сравнение показва, че размерът на обработваемата земеделска земя в Украйна е като площ колкото е всичката в ЕС. И това неминуемо ще ни постави пред нови реалности. Безспорно, разширяването на общия пазар има своите предимства, но Европа има нужда и от структурни намеси и промени, защото европейският модел на земеделие е заплашен от потенциално нови страни, кандидат-членки, чийто модел е доста по-различен. „И тъй като в момента очевидно са водещи политическите решения и се действа доста бързо – да, ние разбираме сложността на цялата ситуация – тези решения трябва да имат своята финансова подплата, защото не може един сектор да бъде винаги губещ от политически решения“, казва той в защита на европейските фермери.
Секторът е губещ и засегнат също и от други търговски споразумения, които ЕС подписва с трети страни, като например това с държавите от групата Меркосур или с Нова Зеландия, например. „Те поставят нуждата от широк дебат в европейски мащаб за равнопоставеност и адекватна компенсация, за да не ощетяваме европейския земеделски и животновъден отрасъл за сметка на отваряне на пазарите за автомобилната промишленост и извличането на търговски ползи от това“, посочи Чуканов.
Докато бъдещият Европарламент се сформира и излъчи нова Европейска комисия, членовете на Комитета (ЕИСК) отсега систематизират своите виждания и предложения, за да може да бъдат на бюрото на новите комисари, когато те влязат в офиса. „Проблемите на земеделския сектор са толкова много и ускоряването им от галопиращата инфлация ни поставя в ситуация, която изисква максимално бърза и адекватна реакция. Защото нашата цел, като представители на земеделската общност, е именно това - да бъдем авангард. Сблъсквайки се първи с проблемите, да предлагаме от страната на бранша оптимизации как да заработят всички цели за устойчиво развитие, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“ и Зелената сделка, без да разрушават постигнатото от земеделците“, поясни той.
Хубаво е, че Европейският съюз си поставя високи цели да опази природата, с отношение към бъдещите поколения и да бъде пример за света. Все повече и повече изпитваме ефекта от климатичните промени и форсмажорни обстоятелства, като продължителни суши, последвани от катастрофални наводнения. Ако миналата година бяха в Германия, сега са в Италия. Подобни наводнения далеч не облекчават последиците от сушата, а ги влошават. Така, че природата недвусмислено ни показва, че ние трябва да се грижим повече за нея като добър стопанин. И кой друг може да го прави, ако не фермерите.
Но ако
целите водят след себе си до срив на цените
на земеделската продукция и фалит на фермерите, е контрапродуктивно. Затова важен елемент във всички дискусии занапред е, редом до това как да бъдат устойчиви земеделието и аквакултурите, да бъдат и честни правилата в хранителната верига, за да няма неравнопоставеност между производители и търговци. „Защото да възстановим чиста планета със здрави хора не може да стане на цената на гладни хора. Поели сме по пътя да хармонизираме земеделските практики с природощадящи с цел да опазим биологичното разнообразие, но по избрания път неминуемо се срещаме с предизвикателства. Не бива недомислени решения да застрашават фундамента на европейското земеделие“, заяви представителят ни в Брюксел.
Според него до бъдещата ОСП трябва да формираме общ начин на мислене, че целта на европейското земеделие
не е само в преследване на добиви,
секторът е много повече от това. Земеделието предоставя огромни ползи за обществото като цяло и околната среда - поддържа биоразнообразието и природата, като в същия момент се стреми да поддържа и селските райони живи. До голяма степен фермерите са и работодателите там. На места това е единственият функциониращ и продуктивен отрасъл, в България можем да открием немалко примери за това. Заедно с хранително-вкусовата промишленост отрасълът дава поминък на 8% от заетите в България, по данни за 2022 г. на Българска стопанска камара.
Затова фокусът на следващия програмен период трябва да бъде и към тези неразривно свързани функции на европейското земеделие. Иначе казано, не може приоритетно да се финансира само една част от целия набор от ангажименти, които се вменяват и земеделските стопани поемат. Ако не прецизираме фокуса и не променим подхода в Общата селскостопанска политика, няма как и да направим сектора атрактивен за младите, така че да спре обезлюдяването на селските райони, а то е факт в доста европейски държави, допълва още Чуканов. Единственото рационално икономическо поведение в рамките на европейското земеделие и на поддържане на климатичен неутралитет и биоразнообразие е да се търси оптимален вариант за постигане на баланс между противоречивите гледни точки и недопускане на превес на нито едно крайно виждане.
Все още обаче много държави, между които и България, са доста назад в постигането на целите на устойчивото развитие, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“ и Зелената сделка. И в този смисъл на думата, отново се отваря темата за външната конвергенция (сближаване на нивата на подпомагането между старите и новите страни членки). За да има ефект, прилагането на целите на устойчиво развитие трябва да бъде трансгранично в рамките на ЕС. И съответно новите политики да бъдат все по-свързани с постигането на климатичната неутралност и кръговата икономика, заключава той.
Коментари