14° C, облачно
Внимание – през юни е моментът за действие
Наши читатели се обърнаха към редакцията с въпроси и снимки, които показват, че са забелязали под кората на стара лоза в двора странни бели образувания, подобни на ларви. Отстранили са ги механично, но се интересуват каква е тази зараза и как да действат.
Съдейки по обясненията и снимката, съдим, че явно става въпрос за нападение на лозова щитоносна въшка.
На първо време е добре, ако има възможност, да се направи едно внимателно обелване на кората и въпросният налеп, който се вижда, да се почисти.
Тук трябва да добавим, че когато е правено първото пръскане, към препаратите за мана и брашнеста мана е трябвало да се прибави и инсектицид срещу вредителите, което е добре да се знае за догодина.
Срещу щитовката е подходящо да се използва инсектицид, който съдържа активното вещество циперметрин.
Добре е лозарите да знаят, че въпросната лозова щитовка не е никак безобиден вредител по лозовите растения. Тя е определена като икономически опасен неприятел по лозята за страната ни.
Среща се и по овощни, и по горски дървесни видове, като ябълка, круша, орех, върба, глог, бряст, но нанася най-сериозните повреди основно по лозята.
Лозовата щитовка е разпространена повсеместно във всички лозарски райони на страната ни, но с най-висока численост и с най-голяма опасност за лозовите насаждения е разпространена в районите на Югоизточна България или по-точно в Хасковска, Кърджалийска, Ямболска, Старозагорска, Сливенска, Пловдивска, Пазарджишка и Бургаска област.
По асмовидно отглежданите лози се среща навсякъде в страната.
Какви повреди причинява?
Лозовата щитовка развива едно поколение годишно. Зимува като ларва под старата кора на стъблото и по едногодишните пръчки.
Ларвите на възрастните насекоми смучат сок от всички надземни части на лозите, но предпочитат чепки, леторасли, листа, зърна и плодни пръчки.
Характерно за тях е, че отделят обилно медена роса, по която се заселват чернилни гъбички, които пренасят три вида вируси, които не се лекуват.
В резултат на това лозите силно отслабват и най-често изсъхват, а гроздето става с влошени качества.
Ако не се вземат мерки, лозовите насаждения след време се прореждат, това става при няколкогодишно силно нападение.
Борба срещу вредителя
Борба срещу лозовата щитовка трябва да се провежда на два етапа.
При първия етап чрез резитба на лозата през февруари-март се изрязват и изгарят силно нападнатите плодни пръчки.
Щитчетата на оставените за плододаване пръчки и плодни звена се премахват механично с груби ръкавици.
През втората половина на март е добре да се напръска с инсектицид.
Редно е да се научи каква е фенологията на развитие на щитовката.
Ларвите, които още в началото на вегетацията са излезли от зимното си убежище под кората на главините и пукнатините на стъблата, се придвижват, смучат сок и се превръщат във възрастни, които вредят по лозата от средата на май до средата на юни.
А ларвите вредят от втората половина на юни до края на лятото.
Да напомним, че през юни женските снасят яйцата си. Те са характерни и се разпознават по яйчната торбичка, разположена в задната част на тялото извън щитчето. Броят на яйцата в една торбичка може да достигне 1500 до 2000. Излюпените ларви са силно подвижни и чак до листопада могат да нанасят своята вредна дейност – докато пак се придвижат до местата си за зимуване.
Така че през юни борбата срещу лозовата щитовка се провежда срещу новоизлюпените ларви, което трябва да стане веднага след излюпването им - обикновено през третото десетдневие на месеца.
Следващото третиране трябва да се направи след 10-12 дни, което означава около началото на юли.
Коментари