Но трябва и да се комбинира със справедлива цена за млякото, смята Добромир Танков, фермер от Добричко

 

От 2015 г. Добромир Танков от с. Чернооково, общ. Генерал Тошево, отглежда овце от породите Аваси и Синтетична популация българска млечна овца. Е, не съвсем чисти и обяснява защо.

„На чистопородните вече не съм привърженик, кръстостките са по-устойчиви на болести и са по-продуктивни. Чистото Аваси не може да даде повече от 300 литра годишен млеконадой, като се кръстоса с Асаф, отива на над 400 литра“, обяснява фермерът.
Добромир смята, че кръстоската е най-доброто, защото от Асафа взима телосложението, от Аваси са по-здравите копита и по-дългата лактация. Всяко животно си има своите характеристики. Аз съм доволен от моята „порода“, добавя той.

Различно от обичайното мнение има и за начина на осеменяване. Почитател е на естественото. В неговия случай процентът на заплодяемост с естествено осеменяване е 80%. На Аваситата още като са малки им маха опашките, иначе ставало доста по-трудно.
Само в първата година разгонил овцете изкуствено, но не харесал резултата - от 200 животни само 40 се били заплодили. И после много се проточила агнилната кампания. Според животновъда изкуственото осеменяване е по-подходящо за големите ферми, които гонят други цели.
Добромир Танков

отглежда днес 320 броя овце за мляко

и разплодни животни,

които влизат в размяна с животни на свои колеги. „Например първата година взимам от колега, после аз произвеждам мъжки, 2-3 години работя с тях, като се приближат до близкородствени, пак взимам от колеги“, споделя той.

„От 2 години хората ме опознаха, видяха, че имам добри животни и ме търсят. Само на приказка никой не вярва.“

Двама души са заети в отглеждането. И то най-много, защото понякога оставал сам. За пореден път ще се повторим и ще кажем причината – липсата на компетентна работна сила, което описва като проблем номер едно за ликвидацията на стопанствата от последните години. А не толкова демографската картина в селата.

Повечето са неграмотни и те докарват до фалит. Не можеш да инвестираш в съвременна техника и технологии, защото не могат да работят с машини.
И на чужда работна сила българските стопани не могат да разчитат. Негови колеги от Силистра му споделили, че търсели румънци: работникът взел 500 лв. аванс и на сутринта го нямало. И те научиха нашите номера, казват си фермерите. Тогава е по-добре да работиш сам, е всеобщото заключение.

Като втора причина за ликвидацията на стопанствата в животновъдството Добромир поставя изкупната цена.
Но в неговия случай, като са продуктивни животните, проблем няма. Колкото повече ги храниш, толкова повече ти дават. Когато има хубава порода, се връзват нещата. Може да се печели от този бизнес, стига човек да има желание.

Млякото си дава изцяло на мандра, не е планувал да затваря цикъла на производство, тъй като това изисква време, което няма, и отново помощници.

Сравнително добра е цената в Добричкия район. Цените (в края на април) са 2,20 лв./литър. В други части на страната обаче са по-ниски: 1,90–2 лева, знае от свои колеги. Според него обаче под 2 лева за овче мляко е недостойно.

В този ред на мисли, компенсацията чрез субсидия не е решението, а такова е цената на млякото, за което е редно, ако не политическа намеса, то поне някакви други мерки и механизми за пазарна сигурност. Защото помощите са си помощи, но производителите разчитат на пазара.

„Ако цената е ниска, разходите не могат да се покрият. А трябва да има и печалба, че да останем живи на пазара, и да имаме хъс за работа. Ако пък си само на загуба... губим българските ферми“, казва Танков.

Всяка година окапват хората, това Добромир усеща и по увеличаващите се пасища в неговия край. Спират най-вече тези, които имат непродуктивни животни, защото не може да се разчита на печалбата от агнета в един месец от годината.

Разходът за отглеждането на една овца, грубо изчислява животновъдът, е около 400 лева за година. А

помощите са най-много сумарно

100 лева на година на овца

Така, че 2,50–2,80 лева е най-подходяща цена, тогава ще ни е спокойно.
Тази цена биха могли да получават стопаните с високи показатели на млякото, но мандрите избягват да съобщават показатели.

„Казват ти, че си в норма, но и по-високи да са, ние не го научаваме. За тях е по-добре колкото са по-ниски, за да не можеш да търсиш по-висока цена от тях.
Ако падне под нормата, и цената пада. Обаче ако си в нея, и по-висока да е, цената е същата“, разкри Добромир. По този начин всички –

и с по-високи, и с по-ниски показатели,

получават една и съща цена, което

не е добър стимул за стопаните

Аз съм сигурен, че съм с процент и нищо по-високо от нормата, продължава Танков. „Храната им е разнообразна, давам им протеинови концентрати, люцерна, силаж, царевица, пшеница, ечемик, тревни смески, доста компоненти и за плътност, и за масленост. Когато пасат, им спирам силажа, колкото повече узрява тревата, толкова повече протеин има, и съответно повече мляко. Пролетно време овцете му пасат по четири часа на ден. Стане ли 30 градуса, спирам с пашата.“

Неговият опит с Аваси бил, че когато отглеждал само пасищно, давали много слаби показатели. Но всичко си имало цена. А той избира повече продуктивност, с по-високи показатели, въпреки повечето разходи по храненето.

По думите му изменението в климата оказва силно влияние върху продуктивността на животните. От топло в студено животните постоянно са в стрес и не могат да се отпуснат. Още едно предизвикателство за стопани като Добромир е да търсят решения как да поддържат продуктивността на фермата, за да могат да са успешни.

Добромир Танков е традиционен животновъд още от 2004 година, но е започнал с крави. Причината да се преустрои е икономическа. „Като бях с крави първата годината цената беше 72 ст./л, след три години – 35 стотинки. Направо нямах пари да си отида до фермата. По-добре да приключиш, преди да си фалирал“, заключава той.