Градското производство на мед е световна тенденция, раздвижва се и у нас

София е подходящ град за отглеждане на пчели и винаги ги е имало в столицата – живеят най-вече в хралупи по парковете. Това каза Петър Петров по време на форума "Градското земеделие – настояще и перспективи", част от програмата събития за Седмица на гората в Лесотехническия университет.

Един от първите проекти за градско пчеларство в по-модерни времена е на покрива на хотел „Хилтън“ през 2011 г. Четири години по-късно стартира и инициативата на фондация „Имам си кошер“ за поставяне на кошери на НДК - първият градски общодостъпен пчелин. Целта е да запознае гражданите с пчелите. Така че може да се каже, че в България следваме световните тенденции за градско земеделие и пчеларство. В столицата се намира и Музеят на пчелата - в него има къщичка от кал с живи пчели, кошерът е в стъкло, което позволява на децата да наблюдават пчелите отблизо. Скоро ще отвори врати за посетители, съвсем близо е до метростанция "Г. М. Димитров".

Фирмата на Петров е една от първите в света, които създават дигитални решения за пчеларството.

Последният им проект се казва "hive reader". Представлява дигитален асистент, който анализира в реално време състоянието на кошерите, автоматично попълва дневника на пчеларя на базата, на който взима автоматизирани решения за менажиране, и не на последно – способен е да прави прогнози за бъдещото състояние и на апликация в телефона ви дава съвети според състоянието на кошерите.

Досега съвременните системи или не даваха достатъчно информация, или са прекалено скъпи за джоба на стопаните. Българската фирма е подходила по нов начин, те са патентовали продукта си, който ще дава много по-подробна информация, на по-достъпна цена.

По думите на Петров, дигиталното пчеларство има много общо с градското земеделие и градския начин на живот. Той напомни, че урбанизацията е необратим процес не само у нас, а в световен мащаб – над 75% е градското население в света. С други думи, ще се нуждаем и от гражданите на мегаполиси да отглеждат пчели. „Пчеларството е начин да възстановим връзката си с природата, която губим в града“, заключава той. Да бъдем по-свързани с природата, по-ангажирани с нея, да опрашваме растенията в градските паркове – това са само малка част от плюсовете за градското пчеларство.

Що се отнася до замърсяването, оказва се, че градският мед е добър. „Правили сме изследвания, достатъчно чист е дори повече от други места, тъй като в града няма пестициди“, посочи той.

Как се става пчелар?

От една година, съвместно с Лесотехническия университет, Петър Петров изнася лекции за начинаещи пчелари на учебния пчелин в двора на университета в Студентски град. Тази година курсът вече започна – теорията е поприключила, чака се затопляне на времето, за да се почне с практическата част.

„Често състоянието на кошера е различно от очакваното и когато нямаш опит, може да блокираш. Затова е добре да си намериш ментор-пчелар, който също така да ти разкаже за пчеларския дневник - всеки трябва да го следва“. Това е съветът на Петров към начинаещите пчелари.

Много неща трябва да се съобразят от младия стопанин на кошери. След усърдие, човек става професионалист. Но това не значи, че проблемите намаляват, а че мащабът е различен.

Също като селското и градското пчеларство трябва да бъде устойчиво, да знаем, че има достатъчно налична паша, трябва да видим каква е растителността, да садим медоносни култури и да проверим дали има други като нас, за да не стане пренаселване на пчели, което би допринесло за бързо развитие на болести.

Петър Петров от стартъп компанията "СенсаТо"
Петър Петров от стартъп компанията "СенсаТо"