Експертите на НССЗ се подготвят още в началото на 2023 г. да консултират фермерите за новата ОСП, Стратегическия план и мерките по Плана за възстановяване

 Средно годишно службата консултира около 13 000 лица, предоставя около 78 000 консултации и осъществява около 2 700 посещения на място в земеделските стопанства, казва в интервю за "Български фермер" нейният изпълнителен директор Любомир Маринов

- Г-н Маринов, кои са предизвикателствата пред работата на Националната служба за съвети в земеделието, за да се наложите като доказано необходима и полезна структура – основен участник в т. нар. Система за съвети в земеделието?

- Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) предлага комплексен пакет от консултантски услуги, включващ консултации от създаването на фермата до нейното пълно обслужване в агрономически, животновъден и агроикономически аспект, гарантира навременни, работещи и даващи резултати безплатни консултации и съвети. Над 20 години нашата дейност е пряко свързана с предизвикателствата пред земеделските стопани, особено пред малките. Променящата се непрекъснато среда изисква те да имат надежден консултант, който да им дава правилните съвети. Това е нашата кауза и колкото и да ми е било тежко понякога, винаги се връщам в онези моменти на изразена искрена благодарност и реализираните положителни резултати.

Това е голямото предизвикателство пред нас - поддържане на високо ниво на знания на експертите на НССЗ в нелеката и постоянно променяща се нормативна база в областта на земеделието, както и постоянното адаптиране на дейностите на НССЗ към нуждите на фермерите. Средно годишно НССЗ консултира около 13 000 лица, предоставя около 78 000 консултации и осъществява около 2 700 посещения на място в земеделските стопанства.

Ето сега всички ние – земеделски стопани и консултанти сме изправени пред ново предизвикателство – стартиране прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България (СПРЗСР), новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2023 -2027 г., както и възможността на земеделски стопани да участват по инвестиционни мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в частта му за земеделие. Това изисква нашите експерти много бързо да се подготвят за да бъдат максимално полезни на земеделските стопани. Това също изисква от нас още сега, в началото на 2023 г. земеделските стопани да бъдат своевременно информирани за условията на възможностите за финансиране в т.ч. задължителните базови изисквания (т.нар. условност), възможностите за подпомагане за директните плащания, обвързаното с производството подпомагане на доходите, различните секторни интервенции и интервенции за развитие на селските райони.

Освен това се готвим активно във връзка с ангажиментите на НССЗ, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за консултиране на земеделските стопани през 2023 и 2024 г. във връзка с правилата, които следва да спазват относно прилагането на предварителните условия в социалната сфера, свързани с трудовата заетост и здравословни и безопасни условия на труд, защото от 1 януари 2025 г., т.нар. социална условност ще бъде прилагана със санкционен режим към фермерите.

- Кои са основните характеристики и аспекти в съветническата дейност на службата през последната година?

- Усилията през 2022 г. на служителите на НССЗ продължиха да бъдат насочени към постигането на няколко основни цели и:

• Улесняване достъпа на земеделските стопани до съветническите услуги на НССЗ;

• Подобряване на взаимодействието в системата „научни изследвания – съвети в земеделието – земеделски бизнес”, повишаване на професионалната квалификация и информираността на земеделските стопани;

• Подпомагане прилагането на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.), в т.ч. на Тематична подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства;

• Активно участие и водеща роля на НССЗ за развитие на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС - AKIS).

Натрупаният над 20-годишен опит, изграденият професионален и административен капацитет и сътрудничеството с множество публични институции, научни организации и неправителствени организации (НПО) ми дават основание да кажа, че службата се наложи като доказано необходима и полезна структура и търсена от земеделски стопани. Създадохме добър екип и развихме службата като модерна администрация. Стремим се да поддържаме високо качеството на предлаганите консултантски услуги, като постоянно ги адаптираме към нуждите на земеделските стопани и другите жители на селските райони, за да може те да се справят с предизвикателствата на променящата се пазарна и социална среда. Стремим се да поддържаме водещата роля на НССЗ в Системата за съвети в земеделието (Farm Advisory System) в България, съгласно чл. 12 – чл. 15 на Регламент на Съвета № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска, както и сега в Системата за знания и иновации в селското стопанство в България (СЗИСС - AKIS).

За постигане на тези цели НССЗ извършва целенасочена информационна, консултантска и съветническа дейност, която да помага на земеделските стопани, особено на малките, да разширят и модернизират своите стопанства, както и да оказва съдействие на земеделските стопани за усвояването на средства по европейски и национални програми и схеми за подпомагане. Имаме офис във всеки областен град и тези областни офиси от няколко години организират изнесени приемни в различни населени места особено в тези, които са отдалечени от областните центрове. За съжаление численият състав от експерти в офисите е твърде малък. Недостатъчният брой експерти създава изключително много трудности и по места експертите ни изнемогват в опита си да отговорят на желанията на фермерите да имат един по-близък съветник, с когото могат не само да се консултират по телефон, но и да се виждат повече и да като посещават стопанствата им по-често.

Изключително важно за нас бе реализирането на проект за разширяване и улесняване на достъпа на земеделските стопани до консултантските услуги. Във връзка с това, бих искал да споделя, че през октомври тази година създадохме 28 мобилни общински офиса. Експертите в тях предоставят консултации на земеделски стопани, организират изнесени приемни и информационни събития за земеделски стопани в различни населени места и извършват посещения на земеделски стопанства за разясняване на условията за кандидатстване по различни мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони, финансирана чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Проектът за изграждането им е по подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството“ от ПРСР 2014-2020 г.

НССЗ чрез Центъра си за професионално обучение извършва обучения по специалности в областта на земеделието и по ключови компетентности. От създаването на центъра през 2007 г. до 2022 г. са обучени общо над 3300 бр. земеделски стопани и други лица. Предлаганите професии и специалности са от професионални направления 621 „Растениевъдство и животновъдство“ за 10 професии с 33 бр.специалности и Степен на професионална квалификация (СПК).

Много важен елемент от работата на службата е провеждането на съвместни дейности за подобряване на връзката „научни изследвания – съвети в земеделието – земеделски бизнес“ с цел трансфер на научни знания и технологии в практиката. НССЗ организира средно годишно над 100 информационно-обучителни събития с научни институти, други научно-приложни организации, браншови съюзи, фермерски асоциации и други институции, организации и експерти. Областните офиси на НССЗ, както и централното управление на службата, извършват дейности свързани с разширяване и улесняване достъпа на земеделските стопани до съветническите услуги на службата чрез организирането и успешното провеждането на присъствени обучения и демонстрации в земеделски стопанства, онлайн обучения, уебинари и информационни срещи на централно и регионално ниво, като темите са съобразени с желанията на земеделските стопани. Всички тези уeбинари се качват след обработка и на YouTube канала на НССЗ. Така например през 2022 г. до сега са проведени 98 бр. ( с над 3 100 участници) съвместни дейности и мероприятия на НССЗ под формата на присъствени и онлайн семинари и демонстрации.

В Центъра за изпитване и оценка на пригодността и качеството на почвите (Аналитична лаборатория) към НССЗ се извършват агрохимични анализи на почвени проби. Средно годишно в лабораторията постъпват от 2 000 до 3 000 бр. почвени проби, на база които са изработотват от 7 500 до 16 500 определения (анализи). Лабораторията към НССЗ е и в помощ на малките земеделски стопанства и младите фермери при получаване на специализираните консултантски пакети по мярка 2 от ПРСР 2014 – 2020 г.. Анализират се почвени проби за киселинност (pH), усвоими фосфор и калий, минерален азот (амонячен и нитратен), общ азот в почви, определяне на активен калций, определяне на хумус и определяне на норма за варуване на кисели почви.

Поддържането на „Неформалните консултативни съвети” към всеки териториален областен офис (ТОО) е още една важна дейност на НССЗ. Целта на неформалните консултативни съвети е обсъждане със земеделските стопани, браншовите организации и представители на местни държавни структури на дейността на съответния ТОО на НССЗ с цел още в по-голяма степен офисът да отговори на нуждите на земеделските стопани и още по-доброто им обслужване.

Поддържаме и „Фермерски кръгове” към всеки ТОО на НССЗ. Целта им е да разпространяват сред фермерите полезна информация и да популяризира добрите практики по кандидатстването и изпълнението на проекти по ПРСР, както и повишаване на ефективността на предоставяните от НССЗ консултации и съвети за по-голям брой фермери.

НССЗ активно използва социалните медии. Имаме създаден и функциониращ YouTube канал на НССЗ, в който се представят проведени онлайн семинари и заснети демонстрации по различни въпроси свързани със земеделието. Вече са качени над 120 видеа, които са били гледани над 300 000 пъти. Активните абонати са почти 4 290. Активно функционира и Facebook страницата на НССЗ с над 1 950 последователи, като само за тази година информацията на страницата е достигнала до над 60 000 души.

Постигнатите резултати показват, че НССЗ е уважаван и търсен партньор за земеделските стопани. Доказали сме, че земеделските производители могат да ни имат доверие.

- Какви са конкретните резултати от дейността ви във връзка с подпомагане на земеделските стопани при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони?

- Чрез подмярка 2.1.2 “Консултантски услуги за малки земеделски стопанства” по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството“ от ПРСР 2014-2020 г. НССЗ предоставя на малките стопанства напълно безплатно шест (6) основни консултантски пакета (КП), допринасящи както за икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства чрез модернизация и технологичното обновление като устойчиви и жизнеспособни единици, така и за подобряване на опазването на околната среда и борба с климатичните промени. От стартиране на прием на заявления за получаване на КП (22.06.2016 г.) до края на 2022 г. експертите на НССЗ по подмярка 2.1.2 са предоставили над 35 000 бр. КП и са изготвили над 11 000 бр. писмени доклада за предоставените КП, включващи различни видове консултации и подробен анализ, оценка и препоръки за развитието на техните стопанства. За периодите на прием на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г., експертите на НССЗ изготвиха 6 264 бр. проектни предложения. Всяко едно малко стопанство беше обслужено качествено и в срок.

Чрез подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани" по мярка 2 от ПРСР 2014 - 2020 г. за периодите на прием на заявления от младите фермерите за получаване на консултантски пакет А2Б експертите на НССЗ, като част от този КП, са изготвили 2 252 бр. проектни предложения на млади фермери за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014-2020 г..

В момента отново чрез подмярка 2.1.1 НССЗ изготвя безплатно проектни предложения на кандидати по отворения прием по подмярка 6.1 и ще предоставя съвети за успешното изпълнение на бизнес плана след неговото подаване. Това е едно от поредните доказателства, че НССЗ подпомага в значителна степен земеделски стопани, в т.ч. млади фермери и малки стопанства, въпреки ограничения експертен персонал в офисите.

- Г-н Маринов, кое е най-трудното във вашата работа? Кое прави даден експерт добър консултант?

- За да бъдеш добър консултант и да ти се доверят земеделските стопани е необходимо познаване на сериозната по обем нормативна и специализирана технологична база, с която се работи в земеделието. Изискват се умения и качества, като комуникативност, откритост, търпение, да се подхожда с разбиране към проблемите и намеренията за развитие на даден земеделски стопанин и не на последно място да имаш - сърце и ентусиазъм за работа. Това е много важно, за да не подведеш земеделския стопанин и да предоставиш подходящият съвет, от който зависи производство, финансиране, развитие на стопанство. Понякога е трудно да убедиш даден фермер, че ти не си поредният чиновник, а си в неговият отбор. Да го убедиш, че той трябва да направи това, защото е само в негов интерес.

- А най-приятното ?

- Няма по-приятно от чувството на удовлетвореност от работата и особено когато има видими резултати от това, с което си помогнал на много хора. Винаги има усещане за предизвикателство при среща на един експерт с нов земеделски стопанин. Но когато след време тази среща прераства в приятелски отношения си казваш - ето има смисъл, тези хора са ни се доверили и продължават да търсят нашите съвети. Определено най-приятно за мен е да съм сред хората на терен в самото стопанство, в овощната градина, на полето и да видя реалните резултати от общите ни усилия. Пътят от зараждането на идеята, полагането на основите за изграждането на едно модерно стопанство с бъдеще и успешна линия на развитие, е смисълът на нашата ежедневна дейност.

- Каква е оценката ви за българския агробизнес днес и по-специално Системата за знания и иновации в селското стопанство(СЗИСС - AKIS)?

- От гледна точка на нашите компетенции ние можем да дадем оценка единствено за състоянието на Системата за съвети в земеделието в България като част от AKIS. На първо място може да се отбележи, че Системата за съвети в земеделието в България се разви значително през последните два програмни периода (2007-2013г. и 2014 – 2020 г.). Усилията на експертите вече са насочени не само към утвърждаване на НССЗ като основна част на Системата за съвети, а и към засилване на ролята на службата в AKIS като цяло и като важно свързващо звено между земеделския бизнес и науката.

Предизвикателствата пред земеделските стопани, особено пред малките стопанства, са изключително много и непрекъснато променящата се среда изисква те да имат надежден консултант, който да им дава най-подходящите и удачни за тях съвети. В последните години фермерите имат все повече възможности да получават консултации и съвети, както по въпроси свързани с тяхното подпомагане по различни схеми и мерки с европейско и национално финансиране, така и по различни технологични и специализирани въпроси. Детайлна и полезна информация може да бъде получена, както от експертите на НССЗ, така също и от различните специализирани в областта на земеделието научни институти, университети, асоциации и неправителствени организации. Достъпът до информация, съвети и консултации е много по-лесен - все повече навлизат дигиталните технологии в т.ч. различни Smart приложения, които фермерите могат да ползват, обединени от общия стремеж към разумно, ефективно и интелигентно решаване на сложни технологични и организационни задачи. Специализираните медии като вашата също са част от AKIS и чрез тях до фермерите достига важна, полезна и навременна информация. Все по-активно се прилагат и разнообразни дигитални инструменти. Така например НССЗ осъществява много успешно провеждане на онлайн обучения, уебинари и информационни срещи на централно и регионално ниво.
Разбира се, всяка система трябва да бъде надграждана и усъвършенствана, в т.ч. чрез внедряването на дигитални инструменти и подходи. Всъщност това е и една от основните цели залегнали в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за 2023-2027 г.

На прага сме на нов програмен период, с нови още по-големи предизвикателства свързани със засилената амбиция за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени, което налага AKIS връзките между участниците - научни работници, съветници, експерти, фермери и други заинтересовани лица в областта на земеделието в т.ч. медиите да бъдат засилени и направени по-ефективни, за да се помогне още повече за развитието на българския агробизнес. В този смисъл сътрудничеството на НССЗ с водещи учебни заведения и научни звена в областта на земеделието е особено важно.

- По какви международни проекти участва НССЗ и как те допринасят за трансфера на знания към земеделските стопани? Какви са новите ви цели в тази насока през следващата година?

- НССЗ развива активна международна дейност и гради своя капацитет в сътрудничество с други съветнически организации от Европа и региона. НССЗ е член и учредител на Европейската асоциация на организациите предоставящи съветнически услуги в областта на земеделието и селските райони - Европейски форум на съветническите служби в областта на селските райони (EUFRAS) и на Мрежата на съветническите организации от Югоизточна Европа (SEASN). Службата активно участва и обменя добри практики и опит със съветническите организации в Европа и подпомага дейността на двете организации. В момента членовете на организацията EUFRAS са вече 54 от 30 страни, а на SEASN 12 от 8 страни.

НССЗ участва в изпълнението на проекти по Програма Хоризонт 2020, свързани с иновации в земеделието, като най-големите от тях са следните:

• Проект „Свързани в мрежи европейски ферми за стимулиране на взаимното обогатяване на знанията и използването на иновации чрез демонстрации (Networking European Farms to Enhance Cross Fertilisation and Innovation Uptake through Demonstration”) (NEFERTITI), който приключва сега. Основните цели на проекта са свързани с подобряване на демонстрациите във фермите; подкрепа за изграждането на мрежи от ферми извършващи демонстрационни дейности; стимулиране възприемането и внедряването на иновациите в т.ч. разработени от фермерите, както и подобряване на информираността за тях и на визуализацията им; подобряване на взаимното обучението и обмен на знания между земеделските стопани и засилване на връзката между тях в цяла Европа; развитие на по-конкурентно, устойчиво и интелигентно земеделие. По проекта са създадени 10 интерактивни тематични мрежи, които обединяват 45 регионални хъба (центрове) на демо-фермери и други участници (съветници, неправителствени организации, промишленост, образование, изследователи и политици) в 17 държави.
• Проект „Свързване на съветниците за подкрепа на интерактивните иновации в земеделието и горите“/ „Connecting advisers to boost interactive innovation in agriculture and forestry ” (i2connect). Основната цел на проекта е да се даде възможност на съветниците и техните организации да включат и подкрепят земеделските стопани и ползватели на гори в интерактивни иновативни процеси. Изграждат се базата данни за съветниците / съветническите организации в земеделието и горското стопанство в т.ч.: изготвяне на национални доклади от държавите в Европа, включително и извън ЕС за състоянието на националните СЗИСС / AKIS; събиране и представяне на практически казуси за въвеждане на интерактивни иновации в стопанства; организиране на обучения на обучители за повишаване на уменията и компетентността на съветниците и др. Проектът продължава до октомври 2024 г.
• Активно участие като партньор по Проект „Децентрализирана интелигентна система за проследяване на произхода и качеството на произведените стоки (продукти)“, финансиран чрез административен договор № РД 50-46 от 22.12.2020 г. по подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 г., изпълняван от Оперативна група „Знание, опит и предприемачество“. Целта на проекта е разработване и внедряване на интегрирана система за управление на работните процеси чрез блокчейн технология, позволяваща прозрачност на технологичните производствени процеси и предоставяща актуална информация за процеса на отглеждане на продукта(използвани ресурси и обработка на продукта).
• В края на 2022 г. Службата започна работа по два нови проекта по Хоризонт Европа - проект „Модернизиране на земеделието чрез по-ефективна и ефикасна Система за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) (ModernAKIS) и проект „Eвропейска мрежа от пилотни земеделски стопани, прилагащи и демонстриращи интелегетни решения от полза за климата за въглеродно неутрална Европа (Climate Farm Demo).

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашата съветническа дейност, ще предложите?

- Смятаме, че един от много важните въпроси в земеделието е адаптиране на земеделското производство към климатичните промени и търсене на решения на ниво стопанство за постигане на дългосрочна устойчивост и получаване на добри доходи съчетано със спазване на повишаващите се изисквания насочени към опазване на околната среда. Един от възможните начини за решаване на част от тези проблеми е чрез внедряване в производството на нови сортове земеделски култури, приспособени към изменения на климата, интегрирано управление на вредителите и ефективно използване на водните ресурси. Също така друга възможност е разнообразяване на културите, които земеделските стопани отглеждат в стопанствата си с цел избягване на монокултурното производство и намаляване на рисковете в случай на неблагоприятни климатични явления. Всичко това трябва да бъде съчетавано с информиране и обучение на земеделските стопани от една страна за различните практики щадящи околната среда, а от друга за възможностите и начините за стабилизиране на техните доходи.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Необходимо е да се приложат не само една, а комбинация от зелени практики за да се повишат и стабилизират доходите на земеделските стопани. За различните видове производства са подходящи различни практики. Важно е и местоположението на стопанството.

Като агроном, ако трябва да препоръчам зелени практики в областта на растениевъдството, които да имат сравнително бърз стабилизиращ ефект върху земеделските доходи, това са: правилният научнообоснован сеитбооборот, ефективното балансирано торене (управление на хранителните вещества на ниво стопанство), ефективното използване на водата, както и интегрираното управление на вредителите (с цел намаляване използването на пестициди). Те трябва да се прилагат комплексно.

Всеки един земеделски стопанин вече трябва да отчита стойността на практиките за околната среда и климат за целите на цялостния бизнес на фермата и изискванията на пазара, както и да се възползва от финансирането по различните интервенции и еко-схеми заложени в новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.

-  Как си представяте развитието на агросектора в следващите 10-20 г.?

- Труден въпрос! Предизвикателствата за българското земеделие, както се потвърди и тази година с войната в Украйна, са много непредвидими и неочаквани, но и възможностите за успешно развитие не са малко. При наличието на такива благоприятни природно-климатични условия у нас, земеделието е било и ще бъде основен отрасъл в икономиката на България. С прилагането на Общата селскостопанска политика българското земеделие се развива устойчиво. Бъдещето е и в използването на различни дигитални инструменти за прецизно земеделие които да подобрят ефективността на земеделските стопанства и да доведат до намаляване на употребата на вода, торове и пестициди и адаптиране към климатичните промени.

Представям си и малките и средни стопанства да са успели да постигнат дългосрочна устойчивост и производители на зеленчуци, плодове и животински продукти да са заели подобаващото си място в земеделското производство, за да се храним с качествени и вкусни храни произведени в България.

Представям си и земеделските стопани да са по-обединени и почти всеки един от тях да членува в поне една организация на производители, да е намерен начин да се преодолее липсата на работна ръка в сектора, както и повече млади хора с необходимите умения да се занимават със земеделие и да имат желание и възможност да прилагат иновации.