17° C, разкъсана облачност
Сред основните причини за инциденти и злополуки във фарминга са катастрофи или преобръщане на агротехника, нараняване при работа с инвентари и др.
Както писахме неотдавна, според доклад на организацията CGAAER (Генерален съвет по прехрана, земеделие и селски райони на Франция) най-чести участници в тежки инциденти със селскостопански машини са: трактори, колесни и верижни комбайни и ремаркета (самоходни и прикачни).
Специалисти от организацията са изчислили, че
рискът от произшествия
с машини представлява 25% от фаталните трудови злополуки в селското стопанство. Над 12,6% от сериозните злополуки стават с трактори. Тази статистика включва както катастрофи при преобръщане, така и инциденти при работа и движение на полето и по пътищата. Комбайните са с 9,8% от тежките инциденти. Селскостопански товарни ремаркета, цистерни за тор и разпръсквачи допълват тази класация с 4,9%. Оборудването за съхранение на продукция (конвейери, шнекове, транспортьори и др.) причинява 2,5% от злополуките. Свой дял в тази тъжна статистика имат и аксесоарите за манипулиране с товарачи и повдигачи (кофи, щипки) с 2%.
Колко чести в глобален план са нещастните случаи в земеделието, което поради характера си е свързано с рискове и аварии? Отговор търсят мнозина изследователи и институции. Но на преден план се поставя анализът на причините за това явление, което е
част от общата картина
за „неразбирателствата“ между автомобили, агротехника и хора. Експертите в механизацията на земеделските дейности са на мнение, че машините, пестицидите и ръчният труд са основните причинители на инциденти в земеделието, водещи до неблагоприятни последици. За съжаление, казват те, фермерството е една от най-смъртоносните и опасни професии в света. В световен мащаб селското стопанство се нарежда до строителството и минното дело, като най-опасна индустрия. Подобно е мнението и на известния картофопроизводител Славчо Червенков, който неотдавна в интервю за „Български фермер“ посочи, че по принцип машините в земеделието са високо натоварени и са на второ място по натовареност след машини, участващи във военни действия. Например, в Италия всяка година се наблюдават от 100 до 150 фатални злополуки от общо 30 хиляди катастрофи. В страните от ЕС годишно се регистрират около 500 фатални инциденти в полетата.
Колко и какви са злополуките в сектора? Националната база данни за селскостопанска безопасност на Съединените щати, Международната организация на труда (МОТ) и други организации извършват подобни изследвания в множество страни по света. Статистиката дава информация за общия брой случаи със смъртен изход и наранявания при агроинциденти. Последните изводи относно злополуките в земеделието включват:
- в световен мащаб най-малко 170 000 селскостопански работници годишно получават смъртоносни наранявания всяка година;
- в национален мащаб (за САЩ) 60 до 70 на 100 000 фермери умират за година след злополуки и катастрофи;
- нефаталните наранявания обхващат 33% от земеделското население в САЩ, като 3% от злополуките водят до трайно увреждане.
Бюрото по трудова статистика (САЩ) събира и предоставя данни за наранявания, заболявания и смъртни случаи не само в растениевъдството и животновъдството, но и в селското стопанство, като цяло. За база се взима броят на пострадалите на 100 000 работещи на пълен работен ден. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Националния институт за безопасност и здраве при работа (NIOSH) 410 земеделски работници са починали по време на работа през 2019 г. Тази цифра е приблизително средна и еднаква за дълъг перод от време. Или общо, на всеки 100 000 работещи
се падат 19,4 смъртни случая
Водещата причина за смъртта са: транспортни инциденти (катастрофи с трактори и други видове тяга), преобръщане на ремаркета и други прикачни съоръжения. В списъка се включват още: дефектно оборудване, повреди на структурата на инвентари и инструменти, неправилно обучение, липсващи етикети и предупреждения върху съоръжения и продукти за опасност при употреба и т. н. Установено е, че фатални и нефатални наранявания в земеделието се случват най-често през летните месеци при прибиране на реколтата. Обичайните наранявания са: мускулно-скелетни нарушения, счупени кости, фрактури, травматични мозъчни увреждания, порязвания и ожулвания.
Независимо от характера на фарминга, който се практикува, тежки или по-леки машини и съоръжения работят на полето, в стопанския двор, в животновъдната ферма или по пътищата. Или пък действат в сладове и хамбари, в силози и картофохранилища. Независимо дали става дума за комбайн, трактор, плуг или друг вид селскостопанско оборудване, тези машини могат да причинят големи щети, особено когато не се спазват правилата за работа и движение по терена. Специалистите изтъкват, че е
абсолютно необходимо
за тежко, средно или по-леко агрооборудване да се изисква и организира обучение, за да се работи правилно с машините. И още, често те се дават под наем. Задължително е това да става при спазване на правилата, за да се осигури безопасност, особено ако машината не отговаря на стандартния код. В допълнение към проблемите с машините и поддръжката ще отбележим, че често има злополуки във ферми или силози поради падане на аксесоари върху работещите на място, които също могат да доведат и до фатален край.
Разбира се, взимат се разнообразни и строги мерки да се ограничат подобни случаи. Освен изискванията за стриктно спазване на правилата за работа и движение с агротехника сега се отдава голямо значение на насищането на стопанските дворове и технопаркове
с интелигентни машини от ново поколение
Смята се, че те могат да намалят значително инцидентите. Но възниква въпросът за инвестициите, както за нови трактори, така и за всичко останало. Много остро се поставя изискването за постоянно обучение на механизатори и оператори, обслужващи машините, отбелязва Масимо Чекини, професор по селскостопанска механика в университета в Тусия, Италия.
За пореден път агросекторът беше потвърден като един от най-рисковите, стана ясно от специалната среща на аграрното изложение EIMA на тема „Бъдещето на безопасността и здравето при работа в селското и горското стопанство“. Там мнозина от участниците - действащи фермери, институти, обществени организации и екперти - подчертаха, че едно от най-ефективните решения на въпроса се крие в нарастващата тенденция към развитие на високотехнологични стопанства, което може да намали съществуващите опасности. Това може да се реализира при условие, че адекватното обучение е съчетано с подобрени процеси за
управление на безопасността
А има и сериозна пречка пред разпространението на нови технологии, които се грижат по-добре за здравето и живота на работниците. Това са преди всичко по-високите разходи за инвенстиции. Малките и средни стопанства в сектора, които формират гръбнака на всяка национална селскостопанска система, често не могат да си ги позволят. Друг от проблемите е високата средна възраст на фермерите, което затруднява обслужването и управлението на високотехнологични и мощни машини, особено трактори и комбайни.
Коментари