Дори и да е отказал субсидии, фермерът ще трябва да спазва задължителните Стандарти за добро земеделско и екологично състояние, иначе ще има санкции. * ДЗЕС 7 и 8 ще се прилагат от 2024 г., ДЗЕС 2 – от 2025 г., всички останали – от догодина
Трябва ли земеделските стопани в ЕС да спазват новите изисквания – стандартите за Добро земеделско и екологично състояние, дори ако не участват в никакви инструменти за подкрепа? Отговорът на този въпрос е да, получиха го зърнопроизводителите на годишния си семинар в Пловдив от Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в земеделското министерство. Тя даде обяснение с чл. 13 на регламента за стратегическите планове на ОСП, в който еднозначно е казано, че държавите трябва да гарантират спазването на всички стандарти, свързани с ползването на земеделските земи, вкл. и тези, които са излезли от производство. Преведено на популярен език означава, че независимо от това дали се участва, или не, в подпомагането в необвързаните плащания или в екосхемите, националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние отразяват приноса на земеделската дейност към околната среда и следва да бъдат спазвани от всички земеделски стопани.
А тогава как ще бъдем санкционирани, задаваха последващи въпроси зърнопроизводителите? По отношение на неспазването на ДЗЕС вече има методика за намаление на плащанията в зависимост от степен на тежест и продължителност на неспазването. Ако не участвате, и не спазвате ДЗЕС, ще бъдете санкционирани по друга методика, която те първа ще разработим във връзка с регламента, отговори Стоянова и събуди големи вълнения в залата.
ДЗЕС, или Стандартите за добро земеделско и екологично състояние, са част от екологичната условност в новата Обща селскостопанска политика. Като ги спазват – стопаните могат да получат субсидии от стълб 1.
Старото е, че някои от тях копират познатите стандарти от кръстосаното съответствие, свързани с опазването на водите, почвите, въглеродните запаси, ландшафта, директивите за нитратите и Натура 2000.
Новото е, че има два нови стандарта и стават 9 на брой, и всички са задължителни. Някои са изцяло нови – като 2 „Защита на влажните зони и торфищата“ и 5, свързан с ерозията; други са завишени.
ДЗЕС 1 „Поддържане на постоянно затревени площи на основата на съотношението на постоянно затревените площи спрямо земеделската площ“ се отнася за животновъдите. ПЗП не трябва да намаляват с повече от 5% спрямо референтното съотношение на ПЗП към обработваема земя за 2018 г. Тогава то е 517 896,85 ха в страната или 13,17%.
ДЗЕС 2 „Защита на влажните зони и торфищата“ ще се прилага през 2025 г., за да могат да се натрупат достатъчно геобазирани данни за картографиране от този вид.
В границите на влажните зони и торфищата ще се забраняват: дълбока оран (20-35 см) и плитка (10-20 см), дълбоко разрохкване (60–80 см); пресушаване и дрениране; преобразуване и разораване на постоянно затревени площи; изгаряне на растителност; използване на минерални и органични азотсъдържащи торове и ПРЗ.
ДЗЕС 3 „Забрана за изгаряне на стърнища от полски култури, освен по фитосанитарни причини“ ясно казват задълженията. Така те насърчават да заравяме остатъците след прибиране на реколтата, а това спомага за поддържане на органичното съдържание на почвите.
ДЗЕС 4: „Изграждане на буферни ивици по продължението на водните басейни“ се отнася за стопаните, които граничат с такива. На тях им се забранява да използват торове и продукти за растителна защита в буферните ивици както следва: с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни течения, с изключение на оризовите клетки; с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени; с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон с до и над 6%. В буферните ивици при терени с наклон по-голям от 10% не се тори изобщо. Торене с течна фракция на оборския тор може да се прилага на равнинни площи, с ширина минимум 10 метра.
Критериите за буферните ивици са: широки 5 метра при равнинни терени и повече; 10 и 50 метра при наклонени терени и трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове. Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина 2 метра.
ДЗЕС 5 „Управление на обработката на почвата за намаляване на опасността от деградация и ерозия на почвата, включително предвид ъгъла на наклона“
е нов стандарт, чието изпълнение предизвиква доста въпроси.
Стандартът се прилага от всички, чиито парцели са разположени в зони с наклон по-голям от 10%, идентифицирани като рискови към ерозия.
За ограничаване на ерозията трябва да се спазят следните задължения: почвообработващите операции да се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка); за трайните насаждения, отглеждани на наклон, обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва едно от следните укрепвания: терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици.
Не се извършват механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви.
Оризовите полета са изключени от изискванията на стандарта. Технологията за отглеждане на ориз изисква липса на наклон на терена, малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха и изградена инфраструктура – клетки и канали. Липсата на наклон и контролираното наводняване и отводняване на терените, където се отглежда ориз, предполага нисък риск от ерозиране на площите.
Както при ДЗЕС 4, и за следващия стандарт - 6, земеделците имат питане във връзка с наклона. На каква база ще стъпи слоят за наклонени терени, кога ще бъде заснемането и кога ще бъдат видими за тях? И какво би се случило, ако даден блок частично попада в наклон?
С право се задават тези въпроси, смята експертът Петър Кировски, шеф на дирекция „Растениевъдство“. Не само те, но и поне 7-8 държави членки, сред които Словакия и Румъния, имат затруднения как ще се справят с това.
Идеята е слоевете с наклонени терени да бъдат видими за земеделските стопани.
Заради исканията на държавите членки до последния момент са разписвани правилата на
ДЗЕС 6 „Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди“,
Според които:
1. В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период (1 юни до 31 октомври).
При площи с наклон 10% и повече, през периода от 01 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка. Изискването за минимална почвена покривка в периода 1 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициенти, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики: оставяне на презимуващи или фуражни култури; оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура; засяване на покривни култури или мулчиране;
2. При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.
„Знаем, че 80%, спрямо досегашните 30% в зимния чувствителен период, е огромен скок за земеделските стопани. Това значи нова настройка, с невъзможност за изпълнение. В последния момент ЕК склони да промени чувствителния период (през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси, като ерозия, екстремно засушаване – бел. ред.) за България да бъде летния (от 1 юни до 31 октомври), което беше прието сравнително добре от Националната асоциация на зърнопроизводителите“, поясни Кировски.
Но е останала уговорка при наклонените терени над 10% чувствителен период да бъде зимата, както е било досега. Процентът 80% е нещо, което не подлежеше никакъв коментар от страна на ЕК. България се е опитала да обясни, че от 30 до 80 е голям скок, поне една година постепенно да догоним тези 80%, но реакцията от Брюксел била изключително безкомпромисна.
Така че правилото от 1 юни до 15 февруари 80% покривка не касае равнинните терени, а само наклонените, повтори Кировски и успокои земеделците, че ако имат 10 парцела и единият е наклонен, фермерът няма да се ощети, че не спазва чувствителния период. Само за конкретната площ, където наклонът му е над 10%, там той ще трябва да изпълнява зимния чувствителен период, каза още експертът.
Европейската комисия обаче ни препоръчва догодина да си върнем чувствителния период през зимата, така че има някаква възможност правилата по ДЗЕС 6 да се променят и стопаните трябва да следят това. Контролирането на ДЗЕС 6 обхваща 2 стопански години.
ДЗЕС 7 „Редуване на културите в обработваемата земя, с изключение на отглежданите под вода култури“
На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно ротация на културата на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на втора или междинна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация. Засяването на втората култура се извършва най-малко 14 дни след прибирането на основната. Продължителността на периода за отглеждане на втората култура и нейното реколтиране зависят от избраният ѝ вид. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.
След третата година земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.
Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари.
Изключения: когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви/ тревни фуражи, засята е с бобови култури, използва се за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, оставена е под угар или е ПЗП, или съчетава тези употреби; когато обработваемата земя на стопанството е с размер до 10 хектара;
Прилагането на ДЗЕС 7, съгласно Регламент на ЕС за предоставяне на временни и краткосрочни дерогации, ще е от 2024 г. За целите на ротацията, референтната година ще бъде 2023 г.
Следващият стандарт също ще се прилага от 2024 г.
ДЗЕС 8: „Минимален дял на обработваемата земя, предназначена за непроизводствени нужди и обекти, и за цялата земеделска площ, запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците“.
Стопанствата трябва да поддържат най-малко 4% от обработваемата си земя като непроизводствени площи и обекти, като: земя, оставена под угар, тераси, живи плетове, дървета, пояси, синори, влажни зони, зелени зони около водни течения, буферни ивици, ивици по краища на гори.
Ще се търси минимален дял от 3% непроизводствени площи и обекти, когато земеделският стопанин се е ангажирал по доброволната екосхема, при която минимум 7% поддържа като непроизводствена площ.
Най-малко 3% непроизводствени площи и обекти ще се търсят и когато 7% от обработваемата земя са междинни култури и култури, които обогатяват почвата с азот, отглеждани без използването на продукти за растителна защита, от които, включително земя, оставена под угар.
За междинните култури държавите членки следва да използват тегловен коефициент 0,3.
Допустими за изчисляване на минималния дял ще се считат следните непроизводствени площи:
С ширина от 1 до 10 м са буферни ивици върху или в съседство с обработваема земя по протежение на водни течения. Земеделско производство е забранено, освен паша и коситба. Коефициент на преобразуване - 6, тегловен коефициент - 1,5.
С широчина между 1 и 15 м са синорите с коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент от 1,5; както и живите плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с коефициент за преобразуване за 1 кв. м. -6 и тегловен коефициент - 1,5.
Земя, оставена под угар на 1 кв. м., през годината не се допуска производство на земеделска продукция и е с тегловен коефициент 1.
Отделни дървета с корона, с диаметър не по-малък от 4 м., са с коефициент за преобразуване за 1 кв. м. – 20 и тегловен коефициент - 1,5. Дървета в редица с корона, с диаметър не по-малък от 4 м, а разстоянието между короните не надхвърля 5 м. Коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент – 1,5. Дървета в група (полигонен елемент), като дърветата са свързани от застъпващи се корони и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa и тегловен коефициент – 1,5.
Ивици хектари, отговарящи на условията за подпомагане, по краищата на гори (за 1 кв. м.), както и терасите са с коефициент за преобразуване – 6 и тегловен коефициент - 1,5.
Забранено е рязането на живи плетове и дървета през размножителния период и отглеждането при птици (от 1 март до 31 юли). Задължително е да са запазват полски граници (синори) и терасите в земеделския парцел. Задължително е да се опазват постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат, чемерика, айлант, аморфа и др.
Приложими изключения: площ на обработваемата земя до 10 ха, в които повече от 75% е ПЗП или повече от 75 % се използва за производство на треви или други тревни фуражи; представлява земя, оставена под угар; засята е с бобови култури или съчетава тези употреби.
Нужни са промени в закона за горите
Поясите в Добруджа, които засяга този ДЗЕС, бяха също тема на дебати по време на семинара на НАЗ.
Към момента те се водят неприкосновен горски фонд, т.е. те не са за земеделски нужди, въпреки, че на времето са правени само и единствено за това, обясни министър Явор Гечев.
В новия Стратегически план за ОСП и Закона за подпомагане на земеделските производители се залага нещо друго – ще трябва да спазваме агроекологична инфраструктура, като изискването по стратегията на Европа е 10% от територията на обработваемите земи да не се обработва. Задавахме си въпроса имаме ли такава инфраструктура и защо да създаваме нова, бяха думите на министъра пред стопаните. Емблематични са агроекологичните пояси, терасите в Родопите, единичните дървета; малки горички и синори и канали, които са затревени - МЗм продължава да очертава този ландшафт.
В закона за горите ще има изключение, което ще се казва, че включително може да има специализирани гори, които не са за промишлен дърводобив, а са само с екологично значение, като поясите в Добруджа. Ще имаме номенклатура, която казва, че са земеделско насочени площи. Правно основание ще има този, които е допиращ до тази инфраструктура, т.е. ще се признават за територии, с които да изпълняват ангажиментите. Ако полагат повече грижи за тях извън елементарните – мулчиране извън периода на гнездене на птиците, почистване на суха дървесина, която носи болести, почистване на паразитни видове, фермерите ще взимат допълнителни помощи. Много от тях дори и сега го правят доброволно.
Кога ще е видим при сключване на доброволни споразумения този екологичен слой от земеделските стопани, попитаха в залата. Слоят ще е видим, когато започнем да очертаваме – следващата година ще има упорита работа, увери министърът.
По думите му обаче, въпросът е да ползваме сателитните технологии на едно стъпало по-нагоре – не само за контрол, а да стане и услуга. Ако виждате всичко предварително, може да е полезно. Идеята е държавата да подпомага правенето на услуги, т.е. да имаш базови услуги, които министерствата да предоставят. Например технология може на 15 култури да хване добивите, височина на тревостоя и т.н. При обвързаната подкрепа това може да е от помощ. Въпрос е и до прага на полезност, и колко струва тази услуга на държавата.
ДЗЕС 9 „Забрана за преобразуване или оран на постоянно затревена площ, определена като затревена площ от особена важност за околната среда в защитени зони по „Натура 2000““.
На този стандарт ще отговарят животновъди, които попадат в така наречените чувствителни постоянно затревени площи, които не трябва да бъдат разоравани или преобразувани. Обща ориентировъчна площ на екологично чувствителните постоянни пасища в зоните от „Натура 2000“, обхванати от ДЗЕС, са 426 хил. ха.
Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в "Държавен вестник" по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР.
Коментари