• Ще трябва да сертифицираме 50 000 ха на година, за да догоним целта от 7% биоплощи до 2027 г.  * Административният произвол и свръхрегулациите в мярка 11 нямат аналогия в нито една страна в ЕС

Радина Иванова

- Г-н Апостолов, въведете ни в действителността на биосектора у нас? Намаляват площи, а ще гоним 10% до 2027 г. каква е статистиката?

- Действителността е стряскаща, за периода от 2016 г. до днес биоплощите са намалели наполовина. Сега сме на нивото от 2015 г. Сертифицираните площи са 1,6% от rзползваната земеделска площ (ИЗП). Сертифицираните оператори намаляват от 5931 през 2016 до 4352 през 2021 г. Националният план за биологично земеделие предвижда те да станат 7% до 2027 г. и 10% до 2030 г. Това означава всяка година от 2023 г. нататък да се включват по 50 000 хектара нови площи в сертификация!

И още едно сравнение. Наскоро германският университет „Thunen“ публикува доклад от научно изследване за публичната подкрепа за биологичното земеделие в страните-членки на ЕС за периода 2010-2020. България е прилагала подпомагане за био-то подобно на останалите страни, като за повечето култури сме в златната среда – нито много високи ставки, нито много ниски. За разлика от останалите страни, където има непрекъснат растеж или съвсем лек спад, при нас спадът е драстичен.

Причината според мен е, че

България прилага само 

един инструмент за подкрепа
вече 15 години: компенсаторни плащания на площ/пчелно семейство по мярка 214 и мярка 11. Не бяха разработени и приложени нито система за консултантски услуги, нито програми за обучение, нито научни изследвания. Не беше направено нищо, за да се развие пазарът на биохрани в България. Нито една публична институция не купува биопродукти, почти нищо не се направи, за да се подпомогне износът на български биохрани по света. През последните години дори и българският щанд на „БиоФах“ не беше организиран.

Самата мярка 11 беше обект на интересни обрати през последните 8 години. Първо през 2015-2016 г. беше похитена и източена от производители с големи площи, последваха скандали, одитни доклади от ЕК, промени в правилата и затегнат контрол. Бяха прехвърлени 40 млн. евро в бюджета на мярката, но затегнатият контрол прерасна в административен произвол и свръхрегулации, невиждани никъде другаде в Европа. В резултат бюджетът на мярка 11 остана неусвоен и на последното заседание на Комитета по наблюдение беше взето решение 49 млн. евро да бъдат извадени от бюджета на мярка 11.

Стигнахме до парадоксалната ситуация,
в която един биофермер се проверява от лицензирана от Министерството на земеделието фирма, с която има сключен договор. Фирмата потвърждава, че фермата спазва правилата и издава сертификат за продукцията. След това на проверка идва втори път инспектор от фирмата, заедно с представител на МЗм, който извършва надзор как фирмата упражнява контрол в стопанството. Отново всичко е наред. Накрая идва трета проверка от Технически инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ и открива проблем, който води до спиране на плащането по мярка 11. Проблемът може да бъде от най-различно естество, вкл. техническа грешка, сгрешен код, изместване на парцела, дори и грешка на служител на Техническия инспекторат. Така стопанството се оказва с валиден биосертификат, произвежда и продава в цял свят, печели награди, но не получава плащания по мярка 11.

Друг характерен случай – при проверка в стопанството инспектор от контролиращото лице взема проба за лабораторен анализ за наличие на забранени вещества. Оказва се, че е открито забранено вещество в минимално количество. Резултатът от лабораторния анализ се качва в биорегистъра, налага се забрана за продажба на партидата като биологична и се започва официално разследване за причините и източника на замърсяването. В случай, че фермерът е използвал умишлено забранени препарати, се налага по-тежка санкция. В случай, че фермерът няма вина за замърсяването, се отнема сертификата само за засегнатата партида. Във всички случаи обаче плащането по мярка 11 се спира, защото ДФЗ приема че фермерът не е спазил изискванията на регламента за биологично производство.

- Знаем, че може дадете много такива примери. И все пак, какви са последиците? Няма ли и добри новини?

- Стотици биопроизводители се отказват. Някои се отказват само от участие за мярка 11, други се отказват окончателно и от био-то. Ето как се движи броя на кандидатите за подпомагане по мярка през последните години, показано в таблица 1. 

Въпреки всички проблеми, има и добри новини: повечето сериозни биопроизводители продължават да поддържат сертификацията, някои дори се разрастват и продават на нови пазари. България има сравнително равномерно разпределение на различни групи култури. Успяхме да запазим биологичните пчелни семейства и все още сме в челото на класацията в ЕС по този показател.

Добрите новини не свършват тук, Стратегическият план за периода 2023 – 2027 поставя приоритет на био земеделието. Предвидени са средства за

компенсаторни плащания - общо 405 млн. евро.

Това е най-големият бюджет досега!

Ще се плаща за биологично животновъдство по еко-схема в стълб 1 и за биологично растениевъдство и пчеларство по интервенция по стълб 2. Увеличени са ставките, предстои да се разпишат правила за прилагане на екосхемата и интервенцията. Остана едно изискване – кандидатите да са сключили договор за контрол и сертификация до края на предходната година. Приканвам всички кандидат-биофермери да сключат договор с контролиращо лице до края на декември, за да могат да кандидатстват за подпомагане през следващата година. В противен случай ще пропуснат 1 година.

Бенефициенти по мярка 11
Бенефициенти по мярка 11

Има и още добри новини – разработен беше нов Национален план за биологично производство в България до 2030 г., който включва над 40 дейности. Заложени са специални мерки и е осигурен национален бюджет за финансиране на включване на местни био продукти в детски градини и детски кухни, като започваме със 100 детски градини през 2023 г. и планираме да нараснат до 700 в цялата страна през 2030 г.

Всички тези добри новини и надежди за светло бъдеще сме ги преживявали вече няколко пъти, затова сме умерени оптимисти.

- Какво трябва да се промени?

- На първо място биопроизводителите да се събудят от тежкия сън, който спят вече 15 години, да се организират, да членуват в земеделска биоорганизация, да започнат активно да си отстояват правата и да помагат на организацията, в която членуват, да прави това професионално от тяхно име.

От 4000 биопроизводители

в момента са активни едва 10-15 човека!

Да търсят информация, съвети, новости – така че да произвеждат качествени продукти и да имат добри добиви – 700 детски градини ще искат биопродукти всеки ден! Средният добив от биопшеницата във Франция е 600 кг. от декар, например.

- А призив към администрацията?

- Държавата, в лицето на Дирекция „Биологично производство“, да осъзнае, че е отговорна за постигането на целта от 10% био площи до 2030 г. Създаването и следването на национални политики за развитие на биоземеделието трябва да бъде задача № 1 на дирекцията! Приемането от Правителството на Националния план за биологично производство е само първата стъпка – дирекцията трябва от тук нататък да работи всичко заложено в плана да се изпълнява, да се планира навреме, да се осигуряват бюджети за всички дейности! Вече би трябвало да е платен българският щанд на „БиоФах“ през февруари 2023 г. в Германия и наемът на залата за националната конференция по време на АГРА в Пловдив. Вече трябваше да има и национална кампания за информиране на бъдещите биофермери, че трябва да сключат договори с контролиращо лице до 31 декември т.г., иначе пропускат шанса да кандидатстват за подпомагане през 2023 г. И още: актуализиране на националното биозаконодателство, поддържане на биорегистъра и надзора върху дейността на контролиращите лица са другите задължения на дирекцията.

Непрекъснат диалог и ангажиране на всички заинтересовани страни са условие да започнем да напредваме и да постигаме резултати. Затова и планът се казва национален, не на министерството, не на ЕК, а Национален – на всички, които имат интерес и ползи – преки или косвени, от повече био площи, повече и по-достъпни биохрани. И всички трябва да намерят своето място в него и да работят за неговото постигане.

Ставки за подпомагане на хектар годишно в евро по групи култури
Ставки за подпомагане на хектар годишно в евро по групи култури
Ставки за подпомагане на биопчелари
Ставки за подпомагане на биопчелари