Историята на морското свинче

23 септември 2022, 17:30

Инес Златанова

25684

Морски свинчета, които се хранят със свежа трева.

Интересните факти, които бихте искали да знаете преди да си го вземете за любимец, а и след това

Морските свинчета са малки, сладки и пухкави създания, и много популярен домашен любимец сред гризачите. Те се препоръчват за отглеждане от всеки, дори са подходящи за първи любимец на дете. Едно от качествата, които ги прави такива е, че продължителността на живота им е по-дълга от тази на повечето гризачи – от 5 до 8 години. Може би това е причината принцеса Даяна и Теодор Рузвелт да избрат именно тях за свой домашен любимец? А може би не - чертите, които ги правят едни от най-отличителните любимци са много. Ето няколко интересни факта в помощ и интерес на всеки бъдещ или настоящ притежател на морско свинче:

1. Близост

Освен интригуващи и забавни са и гласовити – така изразяват идентичността си и проявяват готовност за привързване. Могат да станат много привързани и предани щом опознаят и се доверят на стопаните си. Много интелигенти животни са и имат нужда от разнообразие в диетата и обстановката си, за да преборват скуката.

2. Име или заблуда?

Латинското наименование на морските свинчета е Cavia Porcellus, което означава малко прасенце. В Германия името им означава малко морско прасенце, в Португалия – малките прасенца от Индия. На английски се наричат гвинейски прасенца.

Истината е, че названията са подвеждащи – тези животни нито са прасенца или свинчета, нито идват от Гвинея или Индия. Някои теории гласят, че името им идва от цвърчащия звук, който издават, от цената им от една гвинея през 16-ти век в Англия или от факта, че когато били пренасяни с кораби до европейския пазар са вземани от пристанището Гаяна в Южна Америка и Гвинея в Западна Африка.

По произход идват от Южна Америка, но понеже дълги години са възприемани като домашни животни или храна, дивата им популация е изчезнала.

3. Външен вид

Във всяка страна са наричани свинчета или прасета, въпреки че животинката е от семейството на гризачите – техни близки родственици са чинчилите, капибари, дикобрази, агути и нутрии. Разликите, които ги отдалечават в родството с хамстерите са, че свинчетата са по-големи, живеят по-дълго от хамстерите, които достигат 3 години, издавават по-силен звук на цвърчене и са тревопасни, докато хамстерите са всеядни.

Наричани са свинчета, заради това че външният им вид наподобява този на прасенцата. Тежат между 700 грама и 1,1 кг, а дължината на цилиндричното им тяло варира от 20 до 25 см. Имат опашни прешлени, но са безопашати, а общият брой кости в телата им е 258. Имат малки уши във формата на венчелистчета, а очите им са от двете страни на главата. Имат малка и триъгълна уста, която е оприличавана на зурла и съдържа 20 зъба, включително предните 4 характерни за гризачите резци. Имат по 4 пръста на предните крачета, но само 3 на задните.

Различия в цвета, текстурата, блясъка и шарките на козината дефинират 13 разпознаваеми породи, сред които Американско сатенено свинче, Перувианско свинче, Силково-сатенено свинче, Бяло гребенесто свинче, Тексел, Коронет, Абисинско свинче и др.

4. Опитомяване

Първоначално обитатели на Еквадор, Перу, Боливия и Андите започнали да опитомяват дивите свинчета около 5000 г. преди новата ера, когато били държани като храна. Появяват се в народните изкуства и занаяти между 500 г. пр. н. е. и 500 г. сл. н. е. След това играли важна роля в перуанската медицина и религия – хората вярвали, че свинчетата, особено черните, имали специална дарба, поради която могли да бъдат използвани при диагностицирането на различни заболявания. Някои цивилизации им отдавали религиозна почит и им правели статуи, а инките ги принасяли в жертва на боговете си. Много от развъжданите тогава от инките породи съвпадат с познатите в днешно време.

Откакто търговията с Европа бележи разцвет през 16 век, морските свинчета станали известна вносна стока, вече повече като домашни любимци, отколкото за храна. След като испанските конкистадори ги представят на континета, свинчетата биват ценени като екзотични любимци, особено сред аристокрацията и любими на членовете на кралства, като например на кралица Елизабет Първа. Все още се срещат в кулинарията на Южна Америка.

5. Здраве и диета

Женските са бременни 70 дни, а малките се раждат с козина и отворени очи. На възраст само от няколко часа вече могат да тичат. Предпочитат да седят на сянка по всяко възможно време, защото не могат да се потят, както нас хората, и ако са изложени на слънце в жега много бързо и лесно могат да получат слънчев удар.

Техните зъби растат през целия живот, затова почти непрекъснато дъвчат и ги смилат с храната си. Можете да ги снабдите със специални играчки като Millamore топчета, блокчета или кубчета за дъвчене. Те консумират голямо количество фибри, затова ядат по-често от останалите животни с цел да износват и поддържат в норма растежа на зъбите си.

Щом става дума за хранителен режим свинчетата са тревопасни и живеят предимно на прясна трева и сено. С удоволствие ще се впуснат в търсене на детелини, грухарчета и други треви. Диетата им трябва да съдържа витамин С, тъй като морските свинчета не могат естествено да произвеждат витамина в тялото си. Обичат свежи зеленчуци като спанак, магданоз, чушки, броколи, царевица и моркови. Те трябва винаги да бъдат давани сурови и пресни. Плодове могат да им се дават веднъж или два пъти седмично, заради това, че високите нива на захар могат да причинят затлъстяване. Най-подходящи са ябълки и круши, може и ягоди. Не могат да издържат повече от 8 часа без храна.

Те практикуват копрофагия, което означава, че ядат собствените си екстременти, или по-скоро специални меки пелети, наречани цекотропи, за да консумират нутриентите, които първично са пропуснали. Запека при свинчетата е рядкост, но може да се получи. Симптомите, по които да се ориентирате е ненамирането на фекалии в обстановката, която обитава свинчето, подуване на стомаха и трудност при движение. Причините могат да бъдат дехидратация, оскъдна диета, запушване на червата или задръстване на ануса. Ако това се случи, винаги водете морското свинче на преглед при ветеринар.

6. Сън

Тези гризачи си вземат кракти дрямки през цялото денонощие, като общото време в което са активни е 20 часа. По-активни са през деня от колкото през нощта.

7. Сетива и умения

Свинчетата имат много по-чуствителен слух от човешкия, което им помага да чуват опасността от далеч и им дава време да бягат от нея. Това е така, защото са много плахи по природа и при опасност бягат бързо или замръзват. Уверете се, че сте им осигурили място за криенето, в което прекарват по-голямата част от времето си. Не са добри катерачи. Рядко атакуват или хапят, когато се чустват застрашени. Зрението им е цветно и не много добро - имат слабо възприятие за дълбочина. Въпреки това, разположението на очите им от двете страни на главата им дава възможност за широк кръгозор от около 340 градуса. Имат добра пространствена памет, с която знаят пътищата до източника на храна в продължение на месеци. Могат до бъдат научени на много трикове и дори да използват контейнер за отпадъци.

8. Социализиране

Морските свинчета са общителни, стадни животни, които не бива да бъдат отглеждани сами, за да не станат самотни, стресирани или депресирани. Симптомите за това включват ниска енергия и липса на интерес към хранене. Ако имате само едно свинче, трябва да му осигурявате повече от вашата компания с време за игри, прегръдки и говорене. Дървените дъвчащи играчки също държат морските свинчета заети за дълго време. В Швейцария е нелегално да се притежава едно единствено морско свинче за домашен любимец.

За да се изразяват, свинчетата използват различни звуци като цвилене, скимтене, бучене, мъркане и сумтене, особено ако са в очакване на храна. Когато са щастливи скачат директно нагоре и надолу във въздуха – младите свинчета често го правят по време на игра или след като клетката им е почистена. Обожават да прекарват времето си в почистване на козината и пощене един друг или самите себе си, което ги прави едни от най-чистите домашни животни.