14° C, предимно облачно
Помощта за хуманно отношение не покрива разходите и щетите, искаме всяко малко стопанство да получи допълнително до 15 000 евро, обяви Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство
Жени Владинова
До края на септември трябва да се отпуснат пари за птицевъдите по европейски регламент – те са от бюджета на ЕС, като са допълнени и от националния. Затова птицепроизводителите се надяват да се спазват стриктно обявените срокове, още повече че в Европа практиката е такава. Ако нещо у нас се случи, тогава секторът губи тези пари.
За птицевъдството сумата е 25 млн. лв., които ще се разпределят на принципа на доброволно поети ангажименти по схемата за хуманно отношение към животните. Но това подпомагане ще важи за 2021 г. Плюсът е, че няма да се изискват от фермерите допълнителни проверки и документи, обяснява Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство.
Със сигурност тези пари няма да стигнат да покрият разходите и щетите на сектора, но все пак ще са от полза. Искахме да сложим тавани на парите от бюджета - както е в другите сектори, но държавата така и не се съгласи, уточнява Божанков
При птицевъдите има дисбаланси-
някои фирми произвеждат колкото за десет
На тях се помага, но на малките фирми не. Това е несправедливост и по този начин малките производители не могат да поемат въздух. Защото по тази мярка за хуманно отношение на птиците две или три фирми ще вземат над 60% от бюджета й. Това, което ние искахме като кризисна мярка, е фокусът да бъде върху малките и средните. За тази цел предложихме да има таван, като това не изключваше помощта за големите фирми, но щеше да е в рамките на тавана, казва председателят на Асоциацията на индустриалното птицевъдство.
Да, подпомагане предстои, одобрено от Еврокомисията, но това не променя състоянието на сектора към днешна дата. А то е изключително трудно, тъй като цените на фуражите се качват още нагоре –
жътвата на пшеницата стартира на 600 лв.,
а реално сега вече наближава 700 лв.
Досега никога жътвата не е започвала с толкова висок старт. Например миналата година първоначалната цена е 330 лв., което означава, че тази година скокът нагоре е 100%, а по-миналата година е била 250 лв. И идва ред на горивата, на енергоносителите - разбира се, всички тези негативи са от войната в Украйна. Но за огромните цени за съжаление има и съществена част спекула. Посочените фактори оказват своя негативен натиск върху птицепроизводството – засяга всички в бранша – от най-малките до големите производители на птиче месо и яйца. Затова тази извънредна помощ е глътка въздух за фермерите, би им помогнала да осигурят фуражите за птичите стада.
А що се отнася до зимата, тя се очертава като изключително трудна и рискова за оцеляване на голяма част от по-малките птицевъдни ферми, никой не е спокоен. Фуражите, с които трябва да разполага всяка ферма от тазгодишната реколта, ще трябва да стигнат до реколта 2023. Така че
предстои дълъг и непредсказуем
период за всички птицевъди,
без изключения. Ще останат само тези, които успеят да купят необходимите суровини сега, защото, щом цените на фуражите тръгват на такова високо равнище сега, никой дори не може да си представи докъде нагоре биха отишли през декември или януари.
Другият проблем е, че има лоши реколти например на царевица и слъноглед, което означава, че фермерите трябва да компенсират с друг фураж - и те изкупуват пшеница, а това означава по-високи цени. Що се отнася до тръгналите кораби със зърно от Украйна към Европа, едва ли ще има голям ефект, още повече, че вече се говори за компрометирано качество на украинските доставки.
За птицевъдството има още една мярка, която би подпомогнала фермерите. Става дума за още една кризисна мярка по европейски регламент , която позволява
прехвърлянето на 5% от парите като кризисна
помощ, които са излишък по ПРСР
– а те са около 45%. Трябваше да се обсъди в парламента законовата рамка и да се одобри, но засега няма никакъв отговор по този въпрос, въпреки обещанията от страна на правителството. Фермерите в държавите в Европа получават пари и по тази кризисна мярка. Затова от Асоциацията на промишленото птицевъдство ще търсят правото си за допълнително кризисно подпомагане през 2023 г. и всяко малко или средно стопанство да може да разчита на него - таванът му е 15 000 евро, обяснява Даниел Божанков. Така че това е мярка за малките производители. Очаква се до 2 седмици да има някакъв резултат и насоки за секторите, които могат да получат второ кризисно европейско подпомагане. От сектора се надяват този път да има изготвени анализи, въз основа на които парите да се получат от реално нуждаещите се - това е правилният начин, твърди Божанков. Още повече че тази европейска мярка е до края на 2023 г., което означава, че ако се направи както трябва, се гарантира някакъв финансов поток към птицевъдите за следващата година, а тогава едва ли ситуацията ще е по-различна отсега. Напротив – може да е още по-зле. Затова сега птицевъдите се надяват кабинетът да направи по-прозрачни нещата при разпределянето на парите по втората кризисна мярка.
Към момента обаче няма нищо черно на бяло и Даниел Божанков очаква среща със земеделския министър, за да се изясни този изключително важен за сектора казус. Особено като се има предвид, че в Европа този проблем се решава в момента
и в някои държави парите вече са изплатени
И защото стана дума за Европа, тук е мястото да се уточни, че там за фермерите има отделна ставка ДДС – някъде е 3%, някъде 4-5%, дори някои държави два пъти намаляват ставката – първото бе по време на Ковид кризата, а второто сега, само у нас фермерите са твърдо на 20%. По този начин държавите защитават производителите, разбира се, за сметка на бюджета. В цяла Европа ДДС-то за фермерите е намалено с изключение на 3 държави и едната е България. Затова Асоциацията на промишленото птицевъдство прави икономическо проучване как ще се отрази намаляването на ДДС върху храните, но проектът е в самото начало.
Как се справят фермерите - в момента производителите на птици и яйца не разчитат толкова на високи цени, колкото на големи обороти. За съжаление, в резултат на всички негативи рязко ще намалеят и фермерските пазари – производителите нямат свободни пари за пътуването до тях и обратно при сегашните цени на горивата. Затова и повечето се насочват към продажби директно от производителя. Защото единственият полезен ход за фермерите е да намалят капацитетите и оборотите, но да оцелеят.
И защото става дума за пазар, от началото на
годината цените на птичето месо и на яйцата
са поскъпнали с 20%
В същото време разходите за фермерите отчитат ръст от 100%. И защото става дума за скок на цени, се връщаме на фуражите - например шротът е с цена 1100 лв.
Същото е и в големите търговски вериги – преди войната в Украйна яйца М са 25 ст., а сега за същите яйца потребителят дава 40 ст.
Всичко това принуждава асоциацията да търси начин за подпомагане на производителите - особено малките, като им осигурят цена и пазар. И това е възможно, като се приложат практиките в Нидерландия, Франция, Германия – те работят на кооперативен принцип. За целта производителите правят акционерно дружество, в което имат дял, и то играе ролята на търговеца. Така се договаря изкупуването на стоката и се осигуряват по-добри цени на суровините. За малките производители това е възможност за добра рентабилност.
Коментари